неделя, 30 декември 2012 г.

Древната история на българите на Балканите


УНИЩОЖАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ КНИГИ

"...проклетия Сатана, който произхожда от Константинопол."
из Воденски надпис на цар Самуил

През 18 в. султана закрива независимата българска църква - Охридската архиепископия - и гръцките фанариоти овладяват България. През 18 и 19 в. гърците масово унищожават българските книги. Участват и австроунгарски и руски агенти - от българските манастири и черкви се изнасят и се изгарят или открадват хиляди томове на кирилица и глаголица - старата българска литература е унищожена.

ИМАЛИ ЛИ СА "ТРАКИТЕ" ПИСМЕНОСТ И КНИГИ?

Беседите на Константин Велики на родния му език
В своята книга, озаглавена “De Magistratibus”, Йоан Лидийски (Ioannes Lydus) съобщава, че Константин Велики бил писал на своя роден език няколко “Беседи”,  които оставил на потомството. Той внимателно избягва да определи, какъв точно е бил родният език на Константин. Очевидно Константиновият “домашен” език не може да е бил гръцкият. Нито пък латинският е можел да бъде роден език на Константин.
Съществуват обилни косвени доказателства, че Константин Велики е бил трак; съществуват и достатъчно преки данни за това.
ЕЗИКЪТ НА КОНСТАНТИН ВЕЛИКИ - Георги Сотиров, професор по сравнителна лингвистика, Канада


Житието на св. цар Юстиниан Управда
Венцислав Каравълчев
През 1883 г. англичанина Д. Брайс открива в Рим един латински ръкопис, озаглавен „Justiniani Vita”.
Това житие е описание на ранните години от живота на Юстиниан. В него се казва, че е съкратен препис на латински на пространно житие, написано на илирийски/тракийски, което се съхранява в манастирската библиотека на Basilian monastery на Атон. Става въпрос за манастирска библиотека на ордена „Св. Василий".
Написано било от учителя на Юстиниан в юношеските години – Богомил. По-късно Богомил става епископ на Сердика (София) под името Domnio.

император Юстиниян Велики с родно име Управда, според житието - 6 век

През 1908 г. на остров Крит край древния град ФЕСТОС е открит глинен диск с тайнствени писмени знаци. Той датира от около 1 700 години пр.н.е. През 1975 г. българският езиковед акад. Владимир Георгиев съобщава, че е разчел един от най-старите писмени паметници на човечеството - диска от Фестос. Новината става сензация, успехът е изключителен - разчитането е важен принос в проучването на люлката на европейската цивилизация - КРИТСКО-МИКЕНСКАТА КУЛТУРА.
Божидар Динков

акад. Вл. Георгиев


Декодираха тракийски надписи като най-старата писменост в света
В сакрални плочици от петото и четвъртото хилядолетие преди Христа, намерени в България, е декодирано древното тракийско писмо. Те са наречени Карановско писмо - по мястото, където са открити. Предшестват писмеността на Шумер и Египет с около две хилядолетия, твърди д-р Стефан Гайд.
...
"Надписът датира според българските археолози В.Миков и Г.Георгиев от края на IV-то или началото на III-то хилядолетие пр.н.е. - уникален паметник на човешката култура от оная отдалечена епоха. Той представлява първите фази на писмеността изобщо. При посочената датиривка, знаците върху печата от Караново се явяват най-старата писменост в Европа. Тази писменост е по-стара дори и от първата критска писменост, която датира от средата и втората половина на III-то хилядолетие пр.н.е." Сп. Археология 1969/1
...
"Плочката с писмени знаци е намерена през 1969 г. в халколитен културен пласт, който според Б.Николов и Г.Георгиев принадлежи на средата и втората половина на IV-то хилядолетие пр.н.е. В такъв случай писмеността от Градешница е по-стара от писмото върху печата от Караново, както и от най-старата писменост на о.Крит.
Писмеността от Градешница, Караново и Търтъриа (Румъния) говори за високоразвита за времето си (IV-то - III-то хилиядолетие) култура сред народите, населяващи Балканския полуостров. По началния стадий на развитието на писмеността тази култура не отстъпва на цивилизациите от Мала Азия, Близкия изток и Египет. Балканският полуостров следователно е бил едно от средищата на най-високо развитите древни цивилизации." Сп. Археология 1970/3
...
от епохата на енеолита / халколита (датирана на около 5000 години пр.н.ера)
Писмото използувано върху Амулета от Тартария, намерен в Древна Тракия е идентично както с писмото върху плочките от Градешница и Караново и с йероглифното писмо използувано върху подобни плочици и в пирамидните текстове на Древен Египет. Намерените Тракийски Плочки в Градешница, Караново и Тартария предхождат по давност подобни намерени в Египет с около две хилядолетия. От това следва, че скриптът на писмото им е възникнал първо в Тракия и е пренесен и разпространен по-късно в Египет.
...

Откриха древната Тракийска библия Бесика в Египет
Това е каноничната Библия на тракийски език, а азбуката, на която е написана, е предшестваща кирилицата, а не гръцката азбука. Тя е ранен препис от 1 век на Библията на езика на тракийския народ беси. Най-древните ръкописи се намират в манастира "Света Екатерина" в подножието на Синайската планина в Египет.
Преписът, показан от учения, е цялостен компилиран препис от много източници и се намира в Британската библиотека в Лондон. Книгата не е скрита и много изследователи са работили по нея, без да знаят, че това е Библия Бесика, твърди ученият.


Д-р Стефан Гайд и екип от научни сътрудници от отдела по тракология към Международния институт по Т-наука - София представиха своето откритие - древната Тракийска библия Бесика, на пресконференция в БТА - Видео
Изводите на д-р Гайдарски:
 - Библия Бесика е написана на азбука, която не е гръцка, а почти съвпада с кирилицата и е нейна основа.
 - В езика на "траките" множеството основни думи съвпадат с думите в днешния говорим български език.
 - Езика на "траките" и съвременния наш български език са един и същ език.
...
Гайд по различен път стига до еднакви изводи с д-р Ганчо Ценов за историята на България преди Исперих.
И той счита, че "траки" и българи сме един и същ народ.
И подобно на д-р Ганчо Ценов е подложен на лично преследване с най-невероятни клевети от представители на официалната ни "наука" - пореден пример, че бетонните глави от Златарската школа за 100 години нищо старо не са забравили и нищо ново не са научили.
Връзки:


Из: Убийството на Юстиниановата самоличност
проф. Г. Сотиров, Канада, 1974 г.
Наскорошните археологически открития доказват, че тракийската писменост е поне от осми век пр. Хр. Няколко фригийски надписи са намерени при разкопки в Gordium, Мала Азия. От Страбон знаем, че фригите са бриги, тракийски народ.
Атинския оратор Андротион - съвременник на Демостен - ни е оставил още една следа. Траките, които живеят в Мала Азия, казва той, са грамотни.
При Херодот откриваме следния пасаж:
“Бесите доставят пророчества; но техният оракул, също като в Делфи, е една жена; а нейните отговори не са по-трудни за разчитане.”
Траките очевидно са знаели как да четат и пишат през пети век преди нашата ера. Тракийското светилище е продължавало да съществува много поколения. Там е търсил съвети Александър Велики, който лично е ходил до мястото. По-късно до светилището се е допитвал и Октавий, баща на бъдещия император Октавиан Август.

Дворецът-светилище в Перперек сякаш е излязъл от приказките. Той буквално се покрива с описанието на античните автори за храма на Дионис. Огромна и изсечена в скалите овална зала. За разлика от останалите помещения - без покрив. В центъра - величествен кръгъл олтар. Той се извисява на близо 3 м. над пода.

Поредно доказателство, че траките са писмени са писмата на римския поет Овидий. Той е пратен в изгнание в град Томи (днес Кюстенджа) на черноморския бряг през 8 година. Прекарал там последните десет години от своя живот, бленувайки за Рим.
Поетът написал писмо до тракийския принц Котис, който му е бил нещо като съсед. Ето една част от него:
“Никой цар не е бил по-добре обучен на философските науки или посвещавал повече време на хуманитарните науки. Твоят стих ми е свидетел, че ако махнеш името си, ще отрека, че го е съставил младеж от Тракия. Бистонската земя (Тракия) може да се гордее с твоя талант, защото Орфей не е единственият поет от нея.”
Друго негово писмо, изпратено до приятел в Рим на име Кар:
“Не бива да се маеш, ако стиховете ми излизат грешни, защото съм почти поет на гетски. Написал съм дори поема на езика гетски, ползвайки варварски думи на брой като нашите: Даже спечелих си слава – поздрави ме! – и започна име на поет да ми излиза сред нецивилизованите гети.”Овидий нарича своите домакини нецивилизовани, защото се е надявал, че приятелите му ще убедят императора да отмени изгнанието му. Затова описва мястото на изгнанието си като неприветливо и диво. Други на неговото място вероятно биха направили същото.
Овидий би трябвало да е научил азбуката на гетите, за да напише поема на техния език.
Овидий 
Овидий
Йордан - гетския/готския историк от 6 в. в своята “Гетика” говори за книгите на готите.
Велей Патеркул е забелязал, че пеонците “притежават богата книжовна култура и знания за духовното.” Той е починал през 31 г.
Важно е и свидетелството на Юлиан Апостат. В една от беседите си той говори за град Аквилея (Венеция) така:
“Това е търговският център на мизите, пеонците и италианците, които живеят във вътрешността. В миналото те са наричани, струва ми се, Хенети (Heneti); в наши дни, въпреки че римляните владеят техните градове, те са запазили първото си име с маловажна добавка на една буква в началото на думата; тя се представя от уникален символ, който те наричат “ou” и който те често ползват вместо beta, произлизащ, както си мисля, от специфичното придихание на техния език.”
В такъв случай венетите са имали своя азбука преди 361 г.н.е., когато умира Юлиан.

/РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК И ПИСМЕНОСТ/
На аудиенцията при папа Климент VII (1523-1534) на Димитри, пратеник на Василий III Московски, една темите е била разпространението на руския език и литература. Ето какво пише Павел Йовий:
"Московитите ползват илирийски език и илирийски букви, същите като на славяните, далматинците, бохемите, поляците и литовците. Вярва се, че този език е най-разпространеният. Добре известен е и в отоманския палат в Константинопол, и наскоро се чу радостно в Египет, в двора на султана на Мемфис и при мамелюкските рицари. Огромно количество свещени книги бе преведено на този език, което се дължи основно на усърдието на светите Йероним и Кирил. Те са написали с такива (илирийски) букви хрониките на своята държава, както и тези за Александър Велики, за римските цезари и тези за Марк Антоний и Клеопатра."
През шестнайсти век терминът “илирийска” е използван за обозначаване на славянската реч. Славянската писменост е била вече факт още през 420 г. Така е, защото това е годината, през която умира Свети Йероним, а той не е могъл да преведе никакви свещени книги на славянски език, ако не е имал подходяща азбука за целта. Всъщност на Свети Йероним се приписва авторството на глаголицата, по-старата от двете славянски азбуки. Свети Йероним е бил далматинец.

Разпространение на кирилицата в Европа:

Българската група езици в Европа:
Да се твърди, че най-разпространеният писмен език в Средна и Източна Европа - българският - няма своя литература и писана история е един абсурд.
Днес това литературно наследство го няма и ето ги причините:

УНИЩОЖАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИ КНИГИ И НАДПИСИ

За да успее да се наложи теорията за чуждия ни произход, е било необходимо преди това да се заличи писмовното историческо наследство на българите. За тази цел през двадесетте и тридесетте години на XIX век започва масовото унищожаване на автентични исторически документи, съхраняващи се в библиотеките на по-големите български манастири. Гръцки, руски и австроунгарски платени агенти изгарят или изнасят от България хиляди томове  безценни български книги, с което заличават местния изворов материал, който би трябвало да постави основата на бъдещата Българска историография. За унищожаването на огромен брой ръкописи - "от 30 до 50 товара книги във всеки манастир", свидетелства възрожденецът Йордан Хаджиконстантинов - Джинот.
"Траките са Българи" - Емил Живков


През времето гърците са унищожавали български текстове, само защото са написани на кирилица или глаголица - дори без значение на съдържанието.
Гръцките фанариоти през XVIII—XIX в. съзнателно унищожават българските ръкописи в стремежа си да заличат всеки спомен от българската книжовна слава.


Кой изгори Старата Българска книжнина?

Най-много е бесняло гръцко свещенство над българи в 1764 лято, във време славеноумразца фанариотина патриарха Самуила, кой тържествено гореше старобългарски книги и явно с насилием уведе гръцки език на сичка България не само в черкови им, но еще изпроводи по сички знаменити градове и села нехранимайковци Атонски гърци иноци да пазят да се български нигде не чете и не предава, но гръцки само! От него време се откриват сега по някои си места старобългарски книги, зазиждани в зидове и засечени в хралупи по гори! Види се благоразумни българи са ги съкрили да отбегнат свещени огън гръцки! 
В него време е уничтожена в Печа (Ипек) сръбска патриаршия, коя гърци пишат архиепископия, а после три години и Охридска българска патриаршия!Георги Раковски

Изгорената старобългарска библиотека в Търново
Неофит Бозвели, Петко Славейков, Георги Раковски, Христо Даскалов и Васил Берон съобщават по разкази на търновчани, че някъде към 1825-1831 г. Иларион разпоредил да се пробие стената в олтара на митрополитската църква за врата към двора. На това място се отворила малка зазидана стаичка, пълна със стара църковна книжнина. (По-късно Константин Иречек и Марин Дриновизказват предположение, че владиката се натъкнал на част от библиотеката на търновските патриарси.) След като Иларион прегледал книгите, по негова заповед част от тях били хвърлени в разпалената владишка пещ за хляб. Поради това, че повечето били писани напергамент, а други били с кожена подвързия, се вдигнала голяма смрад из цялата околност. Останалата неизгорена книжнина била заровена в митрополитската градина.

Къде са старите български книги?
През турското робство от България са изнесени над 3000 ценни ръкописа, голяма част от които сега се намират в Русия, Украйна, Молдова и Румъния, както и във Ватикана. По времето на гръцките фанариоти започва и едно систематично унищожение на български книги (главно исторически). Известни са стотици такива сведения.
Примери за унищожаване на българска история от гръцки шовинисти
- В 1825 г. в манастира "Зограф" (в Атон) са изгорени български ръкописи в пещта за печене на хляб (изпечена бил цяла фурна хляб с тези "подпалки");
- В Атон отново става масово горене на български древни книги (пергаменти);
- В манастира "Св.Наум" на Охридското езеро гръцкият игумен Дионисий (анадолски грък) изгорил всички български книги;
- В 1840 г. шуменският епископ (грък), освещавайки църквата в с.Въча, заповядал да хвърлят ръкописните български книги в една яма на гробищата;
- В 1825 г.по заповед на гръцкия митрополит Иларион Критски, фанариотско аутодафе изгаря скритите книги на Търновската патриаршеска библиотека;
- Унищожаването на надписа на Иван Асен в Станимака - Асеновград - надписа в Асеновата крепост, унищожен от гъркоманите, но запазен в преписи.

- Гърците продължават да действат и до днес: унищожиха плочата с Воденския надпис.

Воденския надпис на цар Самуил, унищожен от гърците и после обявен за "фалшив". Вместо да съди Гърция, нашата държава и наука угоднически го обяви за "фалшификат"
С подобни действия се унищожават целенасочено най-ценните книги и библиотеки. Това по-късно дава предпоставки за поголовно фалшифициране на най-ранната българска история от гърците, които злобно подхвърляли - "Ха, вие българите не си знаете историята и не знаете, че сте най-древните на Балканите. Сега не можете и да го докажете..."




Унгарският евреин Геза Фехер е нанесъл непоправими щети на българската историография.

Известни са две основни негови престъпления:

1. Унищова и фалшифицира надписите около Мадарския конник.

2. Унищожава каменна плоча с надпис, открита при разкопки , които той ръководи на така наречената Омуртакова могила до Исперих.

Братя Шкорпил - чешки евреи

Според едни - основатели на българската археология, според други - основатели на организираното криминално иманярство в България и австро-унгарски агенти.

Хермин Шкорпил (1858-1923)
Файл:Karel-Skorpil-monument.jpg
Карел Шкорпил (1859-1944)
Масовите надписи, с които са задръстени музеите ни (и са взидани в дуварите на много селски къщи, черкви и манастири) продължават да се изкопават и унищожават от археолозите ни - защото не пасват на еврейските теории от 18-19 век.


Изчезналите старобългарски книги (IX-XII В.)
Надежда Драгова
Архиепископ Теофилакт Охридски е написал житията си за Климент и за Тивериуполските мъченици върху български текстове - те са били унищожени.
След 1020 г. в Българската Охридска архиепископия: имало е селекционер, знаещ кое да се унищожи! И той е известен от памтивека - изчезва онова, което е материална ценност. Без съмнение скъпият материал за писане - ПЕРГАМЕНТЪТ е още по-скъп като качество в царската и патриаршеската библиотека. Щом църквата в Преслав по онова време е наречена “Златна” - колко ли златни са били споменатите тук кодекси, включително и богослужебните книги на старобългарски: от най-избрани кожи, преработени от най-опитни майстори, със златни, а не с пиринчени закопчалки.
Кой и защо е унищожавал българските текстове през XI и XII в.? Изследователят ст.н.с. Трендафил Кръстанов се вгледа в гръцките палимпсести във Ватиканската библиотека в Рим (Ватикански гръцки кодекс) и разчете първоначално старобългарско изборно евангелие от X в. на кирилица - засега най-старото българско евангелие! (Палимпсест - книга върху пергамент, написана след измиването на първоначалния текст.)
МЕХАНИЗМЪТ на унищожаване е документиран безспорно: на новите гръцки свещенослужители в новоучредената от Василий II, при завладяването на България, Българска Охридска архиепископия им е трябвал материал за писане. Те вземат завареното българско евангелие - измиват го, почистват “несресания български език” (изразът е взет от Теoфилакт) и написват същата книга вече на гръцки, за да не извършват повече богослужение на български в българските църкви.
Сведението на Тр. Кръстанов е за десетки неидентифицирани славянски палимпсести във Ватиканската библиотека.
Кръстанов, Трендафил. Славянските палимпсести. // Descriptio et catalogage des manuscrits medialevaux. София: CIBAL, 1984, c. 6-10







Пред българската история има три планини. Те не са Тяншан, Имеон или Балкана - това са гръцката, немската и еврейската истории." Сентенция от неизвестен автор (продължение за св. Урфил от предишната статия) Бронзов печат с името Урфила и монограм. Урфил Съставителят на българската азбука (Българският епископ, чиято азбука е оригинала на Кирилицата) По следите на българската азбука Кой е съставил кирилицата? На св. Кирил се приписва друга азбука - глаголицата. А кирилицата? Официалните историци мълчат, за да не засегнат чужди интереси. През 4 век в българските земи един християнски епископ - Урфил - съставя азбука и превежда Библията на нов език - "готски". Германия го почита така, както ние почитаме Кирил и Методий - като създател на германската писменост и основоположник на германската литература. Но... В Германия тази азбука не се използва. Използваме я ние в България, където е съставена, използват я и други страни в Източна Европа. Кои са всъщност готите? Германски народ ли са? Българският професор в Берлинския университет д-р Ганчо Ценов установява и доказва, че древните народи готи и гети по нашите земи са един и същ народ и това сме ние - българите. Древните летописци (най-вече гръцките) наричат едно и също население на Балканите ту готи и гети, ту българи и славяни. Преди да станат "славянски", "седемте славянски племена" са седем гетски/готски племена. Урфил От кога е днешната българска азбука? Eпископ Урфил превежда Библията за българите. Германците си присвояват Урфил, прекръщават го на Улфила/Вулфила, за да звучи "по-немско", присвояват си и неговото дело, но то е епохално за нас - българите. И преди него отдавна съществуват български писмености, но от него води началото си азбуката, на която пишем днес. Ето какво казва официалната версия за Урфил: Улфила (ок 310-383), лат. Ulfila, Gulfila) от Никополис ад Иструм (днешното селище Никюп - до Търново) е готски епископ, мисионер и преводач. Известен е с това, че превежда библията от гръцки на готски, с което поставя началото на германската литература. За целта Вулфила създава готската азбука. А ето как са нещата в действителност: Древнобългарски азбуки "Готска" азбука на Урфила Кирилица Прието е да се смята, че кирилицата е съставена от Св.Климент - ученикът на братята Св.Св. Кирил и Методи, но тази теза не е подплатена документално и е малко вероятна. На кирилица са написани основните съчинения на старобългарската литература. До преди десетина години тази азбука ползваха за своя писменост повече от 300 милиона души. Така наречената "готска" писменост е създадена на територията на България. Написва я "вестготският" епископ "ариан" Улфила (Вулфила). Той е роден през 311 година в Мала Азия (също като св. Климент Охридски) - в Кападокия. Някъде около 348 година Улфила създава "готските" букви и превежда Библията на "готски" език. Умира през 380 година в Константинопол. Оригиналната Улфилова азбука най-вероятно е пълно копие на кирилицата, но за съжаление не е достигнала до нас. Науката твърди, че най-старият известен документ съставен чрез тази азбука е "Сребърният кодекс" писан през 520 година в Равена (близо 200 години след съставянето на азбуката). Днес се пази в университета на гр. Упсала, Швеция. Емил Живков - Зиези Сребърната Библия в библиотеката на университета в Uppsala, Швеция, считана за национално съкровище на Швеция Погрешно някои историци считат, че пазеният в Упсала "Сребърен кодекс" е препис от Библията на св. Урфил. Доказано е, че той е съзнателен късен фалшификат от 17-ти век, поразително съвпадащ по време с изобретяването на ново мастило (сребърния нитрат) от Йохан Глаубер и с решението на Хабсбургите да набавят липсващите „исторически” доказателства за ранното покръстване на техния народ. Фалшификаторът е създал "азбуката" си по лангобардски ръкописи, писани с гръцки и латински букви. И езикът, и "азбуката" нямат нищо общо с готските, предадени ни от Етикус Иструс, св. Йероним и Храбан Мавър (те даже и никога не са я наричали готска, а гетска). В стилно отношение българските преписи на Библията от 9-ти век излъчват много по-голяма древност, отколкото "Сребърния кодекс", който уж бил писан през 6-ти век. "Новият закон" КОИ СА ГОТИТЕ "Готи" е по-късно име на гетите - северните траки. За да изкарат готите свои предци, германските историци ги обявяват за друг народ, отделен от гетите. Гетите/готите по-късно са наречени славяни. Старите историци обясняват, че "славяни" е друго име на гетите. Истината е, че българите са били тук още преди Аспарух Д-р Ганчо Ценов Каже ли се, че Св. писание е било преведено на словенски, мислил се е Улфиловият превод, защото Улфила изнамери писмена и преведе Св. писание за гетите покрай Дунав, които след VI в. се нарекоха славяни и образуваха българската държава. Филосторгий, който е живял през IV в., пише, че Улфила изнамерил писмена и превел Св. писание за християните в Гетия. Същите гети св. Йероним (IV в.) нарича хуни и пише, че хуните (покрай Дунав) учили псалтира. Император Константин Велики съградил укрепените места (градища) в Мизия: Силистра, Преслав, Плиска и Констанца за тези скити или гети, които по Улфилово време са се казвали и готи. Прокопий и други негови съвременници деляха скитите на хуни и готи, а Теофан и Никифор - на хуни и българи; наричаха впрочем готите българи, от което излиза, че Улфила е бил превел Св. писание за българи и че Константин Велики за българи е бил построил горните градове. За поселниците на Долна Мизия Улфила е бил превел Св. писание. Той го е превел и за гетите или хуните отвъд Дунав, защото св. Йероним пише, че хуните по негово време учили псалтира. Улфиловият ученик Авксентий, който е бил владика в Силистра, пише, че Улфила бил диктувал, а те, учениците му, преписвали. Това е станало между 333 - 339 г. (виж цялата статия) Проф. Г. Ценов представя своите проучвания на колегите си. Интересното е, че самите германски учени, които са се запознавали с тях, са били принудени да приемат неговите доказателства, че "готите" всъщност не са германци. Но официалната немска наука (както и българската) е отказала да рецензира трудовете му и да признае това, с нелогичния мотив, че "тогава трябва да се пренапише древната история". Църква на Урфила (????????) / A Personal Church of Bishop Ulfilas Черквата на Урфил - покрай Преслав Църква на Урфила (????????) / A Personal Church of Bishop Ulfilas Готи и българи Паисий Хилендарски (когото всички уважаваме, но малко четем) казва за времената на IV век: "По това време гърците не знаели, че българите се наричат българи, но ги наричали готи и хуни. Те наричали готи всички народи, които произхождали от север... Тук е явно, че българите по онова време се наричали готи и конен народ и досега пребивават покрай Дунав и Тракия..." Всъщност, гърците добре са знаели, но са избягвали етнонима "българи" в своята официална литература. Името "готи" е дадено на гетите от римляните: понеже думата гети съвпадала на латински с името на една личност от римския двор, мразена от императора. Дори най-известният готски историк - Йордан от 6 в. - кръщава своята история на готите със заглавието "ГЕТИКА" - „За произхода и деянията на гетите“: Произход на готите Според готския историк Йордан Според родения в Тракия главен готски историк Йордан(ес), гетите са безспорните прародители на готите и произлизат от "остров Сканзда" (според германистите - заради подобното звучене - това било Скандинавия). Около 1490 пр.н.е. се преселили около устието на Висла, а около 1000 пр.н.е. - в Скития северно от Дунава. Нито един по-стар историк от Йордан обаче, започвайки от Херодот, не е съобщил за такова придвижване на гети (камо ли на готи) от Скандинавия 2 хилядолетия преди раждането на Йордан. Всички древни и всички съвременни историци са единодушни, че гетите са древен тракийски, респ. европейски скитски народ (Херодот), т.е. те не са нито скандинавци, нито германци, нито тюрки. Гети Народ от тракийски произход, който през 339 пр.н.е. е обитавал двата бряга на долен Дунав. Херодот ги споменава в историята си със следната забележка: "Гетите са най-мъжествени и най-справедливи сред траките" Според стари източници, гети и даки са племена от един и същи род, с един език, но са обитавали различна територия. Обитателите на земите около Дунав са били наричани гети, а тези, живеещи в планините, чак до р. Тиса – даки. ... В своята история на готите - „За произхода и деянията на гетите“, Йордан няколкократно подчертава, че сегашните Gothos са някогашните Getas. Как готите получават името си Бързото заместване на названието гети с готи се обяснява с инцидент в биографията на император Каракала (186 - 218). Каракала, който убил по-младия си брат и съимператор Гета, обичал да си измисля прякори като “Германикус”, “Партикус”, “Арабикус” и “Аламаникус”. След един победоносен поход над гетите Хелвий Пертинакс, син на бившия император Пертинакс, му подхвърлил шеговито: “Добавете също така, “Гетикус Максимус”, моля”, което веднага било взето за намек за убийството на Гета и сигурно също е помогнало Пертинакс да загуби главата си. Дион Касий (155 - 235) казва, че след убийството на Гета “ако някой се осмеляваше да напише името на Гета или само да го прошепне, веднага го осъждаха на смърт”. За да избягнат това неудобство и тъй като един от клоновете на гетите се казвал “готи”, тогавашните писатели започнали да говорят само за готи. Това дава възможност на късни компилатори на историята в периода 17-19 век "окончателно" да произведат готите в народ, различен от гетите в услуга на геополитически доктрини. <---- (За съжаление ценната статия "Готи" в Уикипедия бе цензурирана и раздробена - пишман-редакторите дори се хвалят с това - и връзките вече не отговарят. Дано авторите я издадат в цялост на друго място в мрежата - далеч от цензори.) ----> Готите за себе си Самите готски царе са се считали наследници и са се вдъхновявали от подвизите на тракийските царе, герои от Троянската война, на тракийските народи през 13-ти в. пр.н.е., възпети от тракийските народни певци. Считат за свои предци тракийския цар на Мизия Телеф, син на Херкулес, тракийската царица на масагетите Томира, победителката на персийския Цар Кир II Велики, тракийските царе, победили Дарий I и Ксеркс I, тракийския цар Ситалк, победил със своите готи/гети атиняните и македонците. Гордеят се, че възкръсналият тракийски философ Залмоксис (6-5 в. пр.н.е.) е бил техен учител, цар, жрец и бог, че римските императори от Цезар до Тиберий (42 пр.н.е - 37) не са били способни да покорят готите/гетите. „Седемте скитски племена“ от Панония до Черно море, за които говори Херодот, св. Йероним нарича „седем гетски или готски племена“, "понеже учените хора наричали гетите готи". „Et certe Gothos omnes retro erudii, magis Getas ... appellare ... Hae itaque septem gentes... aquiliones partem habitant.“, St. Hieronimus (Още по-късно ги наричат "славянски".) Ясно е, че ако готите са гети, няма как да бъдат германци. Теория за "германския" произход на готите За развитието на "Великогерманската идея" през 17-18 век "германският" произход на готите и "готицизмът" са били от особено значение. И така някои германски историци обявяват, че готите били различни източногермански племена, чиято прародина, според мита на тракиеца Йордан, е бил Скандинавският полуостров, митичният о-в "Скандза", по-точно Йоталанд и Готланд. Те не приемат Йордановото твърдение за гетския (негермански) произход на готите, а само мита му за "скандинавския" им произход, въпреки че едва след битката в Горна Мизия през 269 г. започва да се налага понятието "готи" като заместител на "гети". До тогава тези племена са наричани от древните историци с общоприетите от дълбока древност единни етноними на народите в Европейска Скития - скити или гети. Някои от съвременните германски историци, също отхвърлят достоверността на историята на Йордан за скандинавския произход на готите. Както за готите, така и за самите германи, досега не са намерени никакви археологически доказателства на територията на Швеция или на остров Готланд, а митичният о-в „Скандза” въобще не е локализиран. Други водещи германски историци, макар и все още да не са отхвърлили "германския" произход на готите, подчертават, че готите стават готи именно в Тракия, респ. без Тракия готи просто нямаше да има - и търсят общи културни корени с наследниците на древните тракийски народи. "...почти всичко готско, което е придобило по-ясни очертания, е възникнало на територията на днешна България." „Ако историята на тракийските готи и тази на готите в Тракия бъде извадена от общата история на готите, няма да остане нищо, резултатът ще е равен на нула." проф. д-р Хервиг Волфрам, Виенски университет Автохтонна теория за скитския произход на готите Още преди век българският историк д-р Ганчо Ценов, професор по стара история в Берлинския университет, а преди това историк на българското Военно министерство, обърна внимание, че теорията за германския произход на готите почива само на горните митове и предания и не е потвърдена нито от древните историци, нито от фактите. Позовавайки се на значителен обем древни източници, за първи път или повторно преведени и критично проверени от него, което впечатлило и получило признанието на германските му колеги, в своя основополагащ труд „Готи или българи“ Ганчо Ценов доказва, че готите са наследници на гетите и че заедно с тях "българите се споменават не само преди славяните, но и преди хуните в Илирия и Тракия,... че българите са живели още през 350 г. покрай долния Дунав и южно от него във Византийската империя и че те са били един могъщ народ, не само в Мизия, но и в Тракия и Илирия", и че българската държава не е основана "в 679 г. от една шепа монголски българи". Гети е единният етноним на древните тракийски и илирийски народи, с който те, както и със скити, са обозначавани от всички древни историци. Те са стари европейски трако-кимерийци и келто-скити и не са нито скандинавски германци, нито азиатски тюрки. Наред с хунобългарите, готите/гетите са фундаментален етнообразуващ компонент в българския етногенезис и предшественици на днешните българи. Мигрирайки, част от тях участват в етногенезиса и на редица други съвременни европейски народи. В Британския музей се съхраняват ръкописи на св. епископ Йероним Стридонски (331-420), които съдържат европейската част на карта, изработена въз основа на картите на "бащата на църковната история" св. епископ Евсевий Цезарейски (270 - 338), на която е обозначена Mesia hec & Vulgaria (Мизия тук е и България). Картата е открита от д-р Конрад Милер и публикувана отново през 1910 г. от проф. д-р Ганчо Ценов. По същото това време се появява и етнонима на готите като заместител на етнонимите гети и скити. От този момент историята на българите и готите е неразривно свързана, те са съюзници и противници в едни и същи държавни образувания на Балканите и из Европа, древните и средновековните историци често пъти използват алтернативно етнонимите готи, хуни и българи за едни и същи исторически събития и едни и същи герои до пълното изчезване на етнонимите готи и хуни. Според проф. Карл Фритцлер съвместните акции на готи и българи започват още през 1-2 век. Според готската митология (Йордан), хунобългарите дори произхождат от готите: хуните произлезли от готски вещици, прогонени в гората, където се съешили със зли горски духове. Историята на Урфил се преплита и с църковните войни по нашите земи в древността - тракоилирийските (българските) епископи, какъвто е и Урфил, са обвинени от гърците в еретичество - че подкрепят арианството. Истинската причина е, че те се борят за независима българска църква - много преди Аспарух и "покръстването" на Борис І. Заради тези борби се събират църковни събори и се водят граждански войни между българи и гърци в Ромейската империя: Улфила, Библията и Българите За първи път Библията е преведена на българите през IV-ти век от Улфила. Той е бил владика в Долна Мизия и е нарочен от гърците за "арианин". Но учител на Улфила е бил готският владика Теофил, който на Първия вселенски събор се подписва срещу Арий. Император Константин извънредно много почитал Улфила и неговото "еретическо учение". Защо се нарича учението му еретическо, когато учителят му Теофил подписва срещу Арий? Защото той действа като тракиец. А траките/българите са искали автокефална църква, независима от гръцката. Има данни, че в житието на Св.Кирил са попаднали части от житието на Урфил: ВЕЛИКИТЕ непризнати и признати БЪЛГАРИ В автобиографичното житие на Св. Кирил, известно под името "Солунска легенда", самият Св. Кирил разказва за себе си, че е родом от Малоазийска Кападокия. Разказва още, че сам той не знаел къде се намира България, но знаел български език! Тези сведения (от първа ръка!) ни насочват към предположението, че известният ни днес каноничен образ на Св. Кирил е компилация от най-малко две жития: - това на Вулфила "готски" епископ, живял в IV век в Мизия, родом от Кападокия, създал азбука - абсолютен аналог на кирилицата. - и житието на Константин Философ от Солун, който заедно с брат си Страхота /Методи/ създал глаголицата, за да просвещава моравските българи. Урфила Този документ е и едно от многото преки доказателства за извековното присъствие на българите в Кападокия, Мала Азия. "Солунска легенда" ни показва, че така нареченото "готско" покръстване, станало на територията на днешна България през IV век е всъщност покръстване на българи, "готската" писменост не е нищо друго освен кирилицата. Историкът Пламен Павлов: Три азбуки са създадени в българските земи от ІV до ІХ век Улфила е една забележителна фигура. Той създава готската азбука, която има доста прилики с по-късната българска кирилица. Улфила е използвал богатата библиотека, която тогава се е намирала в Никополис ад Иструм, също така е писал авторски произведения. Улфила се ползва с изключително висок авторитет пред византийските императори и не случайно той е смятан за една от най-великите фигури на тогавашния свят през ІV век. Той е наричан “Апостол на готите” и в този смисъл имаме паралел със светите братя Кирил и Методий. ПРИМЕРИ Източноримският историк от 5-6 в. илириецът комес Марцелин нарича жителите около р. Янтра - а това са Урфиловите "никополци" (Никополис ад Иструм - с.Никюп, Търновско) - "българи". Marcellini Comitis Chronico, edit. Th. Mommsen – Monumenta Germaniae Historiae, AA, XI, I, Berolini 1893, c. 104, 107, 108; ЛИБИ І, 1958, стр. 318 Че населението на Никополис не се е променило през това време научаваме от Йордан - "Гетика" - около 550 г.: "... те имаха за свой епископ и примас Урфила... До ден днешен те живеят в Мизия, в областта около Никопол в подножието на Хемуса." При везеготите преселени в Септимания също се говори за българи. Между писаните около 610 г. везеготски писма има и подписани от "Bulgar comes Septimaniae" - български комес на Септимания. Monumenta Germaniae historica, Bd. 3, c. 677. Комес - обществена длъжност, вероятно латинизирано от "комит" - например Марцеллин Комит - комес Марцелин. Готски крале носят типични славянски имена като Видимир и Белимир, но германистите ги наричат "германски имена". Тогава трябва да са германски и имената на българския княз Маламир, на сръбския крал Велимир и на руския княз Владимир... Анастасий Библиотекарят пише през 787 г., че Одринския архиепископ Никита има звание "Епископ на Готия". Живеели ли са по това време германци в Тракия? Източник: "Готи и гети", стр. 114-116 ... На Балканите - откъдето са готите: Дуклянският презвитер (ок. 1180 г.) е категоричен, че "готите са славяни и българи и говорят славянски език". "Caeperuntque se litrique populi valde inter se diligere, id est Gothi qui et Sclavi, et Vulgari, et maxime, quod ambo populi gentiles essent, et una lingua esset omnibus", Дуклянски презвитер На същото мнение е и венецианския дож Андреа Дандоло от 14 в. - "Nuncius autem, qui infidelis erat, hortatu ducis baptismum suscepit. Erant enim Sclavi adhuc gentiles quia a Gothis originem traxerant", "Andreas Dandolo und seine Geschichtswerke", H.Simonsfeld, s. 156, Munchen, 1876 И Тома Архидякон - "Gothi a pluribus dicebantur, et nichilominus Sclaui...In tera uero Getharum (в някои ръкописи от 14-ти в. и Gothorum), que nunc Seruia sea Rasia nuncupatur, prope stagnum quoddam (Скадарското езеро) ciuitatern fecit construi (император Диоклециан), quam ex suo nomine Diocliam appelavi.", Thomas archidiaconus, ed. Racki II, 26" Сръбският историк проф. Фердо Шишич обръща внимание, че през средните векове сърбите идентифицирали българите с готите и че в средновековна Сърбия името "гот" означава "българин". "Летопис Попа Дукљанина", проф. Фердо Шишић, с. 101-106, Београд-Загреб, 1928 г. Той цитира сръбския крал Стефан Първовенчани, който пише в биографията на баща си крал Стефан Неман: "Един отстъпник от същото племе готи, наричано и българско, на име Стрез, се отцепи на запад от моята държава (Сърбия)". "Zivot Sv. Simeona od krale Stepana", 22, prof. P.J.Safarik, Башич, "Старе српске биографије I, с. 62-63 Патриархът на Киев и Литва Григорий Цамблак, роден в Търново в семейството на Великия примикюр (Маршал) на българския царски двор, пише ок. 1408 г. в биографията на сръбския крал Стефан Урош III Дечански, че против крал Урош се вдигнал през 1330 г. българският цар Михаил с голяма войска, която събрал от различни страни и от различни народи: "...след като събрал не малка помощ и от онези готи, които живеят от другата страна на Дунава, тръгнал във война като развълнувано море". Митр. Григорий Цамблак причащава вярващи. Гравюра - RiДревната история на българите на балканите

Пред българската история има три планини.
Те не са Тяншан, Имеон или Балкана - това са гръцката, немската и еврейската истории."

Сентенция от неизвестен автор

(продължение за св. Урфил от предишната статия)
Бронзов печат с името Урфила и монограм.

Урфил
Съставителят на българската азбука
(Българският епископ, чиято азбука е оригинала на Кирилицата)


По следите на българската азбука

Кой е съставил кирилицата?
На св. Кирил се приписва  друга азбука - глаголицата. А кирилицата? Официалните историци мълчат, за да не засегнат чужди интереси.
През 4 век в българските земи един християнски епископ - Урфил - съставя азбука и превежда Библията на нов език - "готски". Германия го почита така, както ние почитаме Кирил и Методий - като създател на германската писменост и основоположник на германската литература. Но...
В Германия тази азбука не се използва. Използваме я ние в България, където е съставена, използват я и други страни в  Източна Европа.
Кои са всъщност готите? Германски народ ли са?
Българският професор в Берлинския университет д-р Ганчо Ценов установява и доказва, че древните народи готи и гети по нашите земи са един и същ народ и това сме ние - българите. Древните летописци (най-вече гръцките) наричат едно и също население на Балканите ту готи и гети, ту българи и славяни. Преди да станат "славянски", "седемте славянски племена" са седем гетски/готски племена.

 

Урфил


От кога е днешната българска азбука?
Eпископ Урфил превежда Библията за българите.
Германците си присвояват Урфил, прекръщават го на Улфила/Вулфила, за да звучи "по-немско", присвояват си и неговото дело, но то е епохално за нас - българите.
И преди него отдавна съществуват български писмености, но от него води началото си азбуката, на която пишем днес.


Ето какво казва официалната версия за Урфил:
Улфила (ок 310-383), лат. Ulfila, Gulfila) от Никополис ад Иструм (днешното селище Никюп - до Търново) е готски епископ, мисионер и преводач. Известен е с това, че превежда библията от гръцки на готски, с което поставя началото на германската литература. За целта Вулфила създава готската азбука.



А ето как са нещата в действителност:
"Готска" азбука на Урфила


Кирилица
Прието е да се смята, че кирилицата е съставена от Св.Климент - ученикът на братята Св.Св. Кирил и Методи, но тази теза не е подплатена документално и е малко вероятна. На кирилица са написани основните съчинения на старобългарската литература. До преди десетина години тази азбука ползваха за своя писменост повече от 300 милиона души.
Така наречената "готска" писменост е създадена на територията на България. Написва я "вестготският" епископ "ариан" Улфила (Вулфила). Той е роден през 311 година в Мала Азия (също като св. Климент Охридски) - в Кападокия. Някъде около 348 година Улфила създава "готските" букви и превежда Библията на "готски" език. Умира през 380 година в Константинопол. Оригиналната Улфилова азбука най-вероятно е пълно копие на кирилицата, но за съжаление не е достигнала до нас. Науката твърди, че най-старият известен документ съставен чрез тази азбука е "Сребърният кодекс" писан през 520 година в Равена (близо 200 години след съставянето на азбуката). Днес се пази в университета на гр. Упсала, Швеция. Емил Живков - Зиези


Сребърната Библия в библиотеката на университета в Uppsala, Швеция, считана за национално съкровище на Швеция

 Погрешно някои историци считат, че пазеният в Упсала "Сребърен кодекс" е препис от Библията на св. Урфил.
Доказано е, че той е съзнателен късен фалшификат от 17-ти век, поразително съвпадащ по време с изобретяването на ново мастило (сребърния нитрат) от Йохан Глаубер и с решението на Хабсбургите да набавят липсващите „исторически” доказателства за ранното покръстване на техния народ.
Фалшификаторът е създал "азбуката" си по лангобардски ръкописи, писани с гръцки и латински букви. И езикът, и "азбуката" нямат нищо общо с готските, предадени ни от Етикус Иструс, св. Йероним и Храбан Мавър (те даже и никога не са я наричали готска, а гетска). В стилно отношение българските преписи на Библията от 9-ти век излъчват много по-голяма древност, отколкото "Сребърния кодекс", който уж бил писан през 6-ти век.   "Новият закон"


КОИ СА ГОТИТЕ
"Готи" е по-късно име на гетите - северните траки. За да изкарат готите свои предци, германските историци ги обявяват за друг народ, отделен от гетите. Гетите/готите по-късно са наречени славяни. Старите историци обясняват, че "славяни" е друго име на гетите.


Д-р Ганчо Ценов

Каже ли се, че Св. писание е било преведено на словенски, мислил се е Улфиловият превод, защото Улфила изнамери писмена и преведе Св. писание за гетите покрай Дунав, които след VI в. се нарекоха славяни и образуваха българската държава.
Филосторгий, който е живял през IV в., пише, че Улфила изнамерил писмена и превел Св. писание за християните в Гетия. Същите гети св. Йероним (IV в.) нарича хуни и пише, че хуните (покрай Дунав) учили псалтира.

Император Константин Велики съградил укрепените места (градища) в Мизия: Силистра, Преслав, Плиска и Констанца за тези скити или гети, които по Улфилово време са се казвали и готи.
Прокопий и други негови съвременници деляха скитите на хуни и готи, а Теофан и Никифор - на хуни и българи; наричаха впрочем готите българи, от което излиза, че Улфила е бил превел Св. писание за българи и че Константин Велики за българи е бил построил горните градове. За поселниците на Долна Мизия Улфила е бил превел Св. писание. Той го е превел и за гетите или хуните отвъд Дунав, защото св. Йероним пише, че хуните по негово време учили псалтира.
Улфиловият ученик Авксентий, който е бил владика в Силистра, пише, че Улфила бил диктувал, а те, учениците му, преписвали. Това е станало между 333 - 339 г.
 (виж цялата статия)


Проф. Г. Ценов представя своите проучвания на колегите си. Интересното е, че самите германски учени, които са се запознавали с тях, са били принудени да приемат неговите доказателства, че "готите" всъщност не са германци. Но официалната немска наука (както и българската) е отказала да рецензира трудовете му и да признае това, с нелогичния мотив, че "тогава трябва да се пренапише древната история".

 

Църква на Урфила (????????) / A Personal Church of Bishop Ulfilas
Черквата на Урфил - покрай Преслав

Църква на Урфила (????????) / A Personal Church of Bishop Ulfilas




Готи и българи
Паисий Хилендарски (когото всички уважаваме, но малко четем) казва за времената на IV век: "По това време гърците не знаели, че българите се наричат българи, но ги наричали готи и хуни. Те наричали готи всички народи, които произхождали от север... Тук е явно, че българите по онова време се наричали готи и конен народ и досега пребивават покрай Дунав и Тракия..." Всъщност, гърците добре са знаели, но са избягвали етнонима "българи" в своята официална литература.
Името "готи" е дадено на гетите от римляните: понеже думата гети съвпадала на латински с името на една личност от римския двор, мразена от императора.
Дори най-известният готски историк - Йордан от 6 в. - кръщава своята история на готите със заглавието "ГЕТИКА" - „За произхода и деянията на гетите:


Според готския историк Йордан
Според родения в Тракия главен готски историк Йордан(ес), гетите са безспорните прародители на готите и произлизат от "остров Сканзда" (според германистите - заради подобното звучене - това било Скандинавия). Около 1490 пр.н.е. се преселили около устието на Висла, а около 1000 пр.н.е. - в Скития северно от Дунава.
Нито един по-стар историк от Йордан обаче, започвайки от Херодот, не е съобщил за такова придвижване на гети (камо ли на готи) от Скандинавия 2 хилядолетия преди раждането на Йордан. Всички древни и всички съвременни историци са единодушни, че гетите са древен тракийски, респ. европейски скитски народ (Херодот), т.е. те не са нито скандинавци, нито германци, нито тюрки.





Народ от тракийски произход, който през 339 пр.н.е. е обитавал двата бряга на долен Дунав. Херодот ги споменава в историята си със следната забележка: "Гетите са най-мъжествени и най-справедливи сред траките" Според стари източници, гети и даки са племена от един и същи род, с един език, но са обитавали различна територия. Обитателите на земите около Дунав са били наричани гети, а тези, живеещи в планините, чак до р. Тиса – даки.
...
В своята история на готите - „За произхода и деянията на гетите“, Йордан няколкократно подчертава, че сегашните Gothos са някогашните Getas.

Как готите получават името си
Бързото заместване на названието гети с готи се обяснява с инцидент в биографията на император Каракала (186 - 218). Каракала, който убил по-младия си брат и съимператор Гета, обичал да си измисля прякори като “Германикус”, “Партикус”, “Арабикус” и “Аламаникус”. След един победоносен поход над гетите Хелвий Пертинакс, син на бившия император Пертинакс, му подхвърлил шеговито: “Добавете също така, “Гетикус Максимус”, моля”, което веднага било взето за намек за убийството на Гета и сигурно също е помогнало Пертинакс да загуби главата си. Дион Касий (155 - 235) казва, че след убийството на Гета “ако някой се осмеляваше да напише името на Гета или само да го прошепне, веднага го осъждаха на смърт”. За да избягнат това неудобство и тъй като един от клоновете на гетите се казвал “готи”, тогавашните писатели започнали да говорят само за готи. Това дава възможност на късни компилатори на историята в периода 17-19 век "окончателно" да произведат готите в народ, различен от гетите в услуга на геополитически доктрини.
<---- (За съжаление ценната статия "Готи" в Уикипедия бе цензурирана и раздробена - пишман-редакторите дори се хвалят с това - и връзките вече не отговарят. Дано авторите я издадат в цялост на друго място в мрежата - далеч от цензори.) ---->
Готите за себе си
Самите готски царе са се считали наследници и са се вдъхновявали от подвизите на тракийските царе, герои от Троянската война, на тракийските народи през 13-ти в. пр.н.е., възпети от тракийските народни певци. Считат за свои предци тракийския цар на Мизия Телеф, син на Херкулес, тракийската царица на масагетите Томира, победителката на персийския Цар Кир II Велики, тракийските царе, победили Дарий I и Ксеркс I, тракийския цар Ситалк, победил със своите готи/гети атиняните и македонците. Гордеят се, че възкръсналият тракийски философ Залмоксис (6-5 в. пр.н.е.) е бил техен учител, цар, жрец и бог, че римските императори от Цезар до Тиберий (42 пр.н.е - 37) не са били способни да покорят готите/гетите.
„Седемте скитски племена“ от Панония до Черно море, за които говори Херодот, св. Йероним нарича „седем гетски или готски племена“, "понеже учените хора наричали гетите готи". „Et certe Gothos omnes retro erudii, magis Getas ... appellare ... Hae itaque septem gentes... aquiliones partem habitant.“, St. Hieronimus
(Още по-късно ги наричат "славянски".)

Ясно е, че ако готите са гети, няма как да бъдат германци.

Теория за "германския" произход на готите
За развитието на "Великогерманската идея" през 17-18 век "германският" произход на готите и "готицизмът" са били от особено значение.

И така някои германски историци обявяват, че готите били различни източногермански племена, чиято прародина, според мита на тракиеца Йордан, е бил Скандинавският полуостров, митичният о-в "Скандза", по-точно Йоталанд и Готланд.
Те не приемат Йордановото твърдение за гетския (негермански) произход на готите, а само мита му за "скандинавския" им произход, въпреки че едва след битката в Горна Мизия през 269 г. започва да се налага понятието "готи" като заместител на "гети". До тогава тези племена са наричани от древните историци с общоприетите от дълбока древност единни етноними на народите в Европейска Скития - скити или гети.
Някои от съвременните германски историци, също отхвърлят достоверността на историята на Йордан за скандинавския произход на готите. Както за готите, така и за самите германи, досега не са намерени никакви археологически доказателства на територията на Швеция или на остров Готланд, а митичният о-в „Скандза” въобще не е локализиран. Други водещи германски историци, макар и все още да не са отхвърлили "германския" произход на готите, подчертават, че готите стават готи именно в Тракия, респ. без Тракия готи просто нямаше да има - и търсят общи културни корени с наследниците на древните тракийски народи.



"...почти всичко готско, което е придобило по-ясни очертания, е възникнало на територията на днешна България."
„Ако историята на тракийските готи и тази на готите в Тракия бъде извадена от общата история на готите, няма да остане нищо, резултатът ще е равен на нула."
проф. д-р Хервиг Волфрам, Виенски университет



Автохтонна теория за скитския произход на готите

Още преди век българският историк д-р Ганчо Ценов, професор по стара история в Берлинския университет, а преди това историк на българското Военно министерство, обърна внимание, че теорията за германския произход на готите почива само на горните митове и предания и не е потвърдена нито от древните историци, нито от фактите. Позовавайки се на значителен обем древни източници, за първи път или повторно преведени и критично проверени от него, което впечатлило и получило признанието на германските му колеги,
в своя основополагащ труд „Готи или българи“ Ганчо Ценов доказва, че готите са наследници на гетите и че заедно с тях "българите се споменават не само преди славяните, но и преди хуните в Илирия и Тракия,... че българите са живели още през 350 г. покрай долния Дунав и южно от него във Византийската империя и че те са били един могъщ народ, не само в Мизия, но и в Тракия и Илирия", и че българската държава не е основана "в 679 г. от една шепа монголски българи". Гети е единният етноним на древните тракийски и илирийски народи, с който те, както и със скити, са обозначавани от всички древни историци.

Те са стари европейски трако-кимерийци и келто-скити и не са нито скандинавски германци, нито азиатски тюрки. Наред с хунобългарите, готите/гетите са фундаментален етнообразуващ компонент в българския етногенезис и предшественици на днешните българи. Мигрирайки, част от тях участват в етногенезиса и на редица други съвременни европейски народи.
В Британския музей се съхраняват ръкописи на св. епископ Йероним Стридонски (331-420), които съдържат европейската част на карта, изработена въз основа на картите на "бащата на църковната история" св. епископ Евсевий Цезарейски (270 - 338), на която е обозначена Mesia hec & Vulgaria (Мизия тук е и България). Картата е открита от д-р Конрад Милер и публикувана отново през 1910 г. от проф. д-р Ганчо Ценов.
По същото това време се появява и етнонима на готите като заместител на етнонимите гети и скити. От този момент историята на българите и готите е неразривно свързана, те са съюзници и противници в едни и същи държавни образувания на Балканите и из Европа, древните и средновековните историци често пъти използват алтернативно етнонимите готи, хуни и българи за едни и същи исторически събития и едни и същи герои до пълното изчезване на етнонимите готи и хуни. Според проф. Карл Фритцлер съвместните акции на готи и българи започват още през 1-2 век. Според готската митология (Йордан), хунобългарите дори произхождат от готите: хуните произлезли от готски вещици, прогонени в гората, където се съешили със зли горски духове.

Историята на Урфил се преплита и с църковните войни по нашите земи в древността - тракоилирийските (българските) епископи, какъвто е и Урфил, са обвинени от гърците в еретичество - че подкрепят арианството. Истинската причина е, че те се борят за независима българска църква - много преди Аспарух и "покръстването" на Борис І. Заради тези борби се събират църковни събори и се водят граждански войни между българи и гърци в Ромейската империя:
За първи път Библията е преведена на българите през IV-ти век от Улфила. Той е бил владика в Долна Мизия и е нарочен от гърците за "арианин".
Но учител на Улфила е бил готският владика Теофил, който на Първия вселенски събор се подписва срещу Арий.
Император Константин извънредно много почитал Улфила и неговото "еретическо учение". Защо се нарича учението му еретическо, когато учителят му Теофил подписва срещу Арий? Защото той действа като тракиец. А траките/българите са искали автокефална църква, независима от гръцката.




Има данни, че в житието на Св.Кирил са попаднали части от житието на Урфил:

ВЕЛИКИТЕ непризнати и признати БЪЛГАРИ
В автобиографичното житие на Св. Кирил, известно под името "Солунска легенда", самият Св. Кирил разказва за себе си, че е родом от Малоазийска Кападокия. Разказва още, че сам той не знаел къде се намира България, но знаел български език! Тези сведения (от първа ръка!) ни насочват към предположението, че известният ни днес каноничен образ на Св. Кирил е компилация от най-малко две жития:
- това на Вулфила "готски" епископ, живял в IV век в Мизия, родом от Кападокия, създал азбука - абсолютен аналог на кирилицата.
- и житието на Константин Философ от Солун, който заедно с брат си Страхота /Методи/ създал глаголицата, за да просвещава моравските българи.
 
Урфила

Този документ е и едно от многото преки доказателства за извековното присъствие на българите в Кападокия, Мала Азия.
"Солунска легенда" ни показва, че така нареченото "готско" покръстване, станало на територията на днешна България през IV век е всъщност покръстване на българи, "готската" писменост не е нищо друго освен кирилицата.


Историкът Пламен Павлов: Три азбуки са създадени в българските земи от ІV до ІХ век
Улфила е една забележителна фигура. Той създава готската азбука, която има доста прилики с по-късната българска кирилица.
Улфила е използвал богатата библиотека, която тогава се е намирала в Никополис ад Иструм, също така е писал авторски произведения. Улфила се ползва с изключително висок авторитет пред византийските императори и не случайно той е смятан за една от най-великите фигури на тогавашния свят през ІV век. Той е наричан “Апостол на готите” и в този смисъл имаме паралел със светите братя Кирил и Методий.



Източноримският историк от 5-6 в. илириецът комес Марцелин нарича жителите около р. Янтра - а това са Урфиловите "никополци" (Никополис ад Иструм - с.Никюп, Търновско) - "българи". Marcellini Comitis Chronico, edit. Th. Mommsen – Monumenta Germaniae Historiae, AA, XI, I, Berolini 1893, c. 104, 107, 108; ЛИБИ І, 1958, стр. 318
Че населението на Никополис не се е променило през това време научаваме от Йордан - "Гетика" - около 550 г.: "... те имаха за свой епископ и примас Урфила... До ден днешен те живеят в Мизия, в областта около Никопол в подножието на Хемуса."
При везеготите преселени в Септимания също се говори за българи. Между писаните около 610 г. везеготски писма има и подписани от "Bulgar comes Septimaniae" - български комес на Септимания. Monumenta Germaniae historica, Bd. 3, c. 677.
Комес - обществена длъжност, вероятно латинизирано от "комит" - например Марцеллин Комит - комес Марцелин.
Готски крале носят типични славянски имена като Видимир и Белимир, но германистите ги наричат "германски имена". Тогава трябва да са германски и имената на българския княз Маламир, на сръбския крал Велимир и на руския княз Владимир...
Анастасий Библиотекарят пише през 787 г., че Одринския архиепископ Никита има звание "Епископ на Готия". Живеели ли са по това време германци в Тракия?
Източник: "Готи и гети", стр. 114-116
...


Дуклянският презвитер (ок. 1180 г.) е категоричен, че "готите са славяни и българи и говорят славянски език".
"Caeperuntque se litrique populi valde inter se diligere, id est Gothi qui et Sclavi, et Vulgari, et maxime, quod ambo populi gentiles essent, et una lingua esset omnibus", Дуклянски презвитер

На същото мнение е и венецианския дож Андреа Дандоло от 14 в. - "Nuncius autem, qui infidelis erat, hortatu ducis baptismum suscepit. Erant enim Sclavi adhuc gentiles quia a Gothis originem traxerant", "Andreas Dandolo und seine Geschichtswerke", H.Simonsfeld, s. 156, Munchen, 1876
И Тома Архидякон - "Gothi a pluribus dicebantur, et nichilominus Sclaui...In tera uero Getharum (в някои ръкописи от 14-ти в. и Gothorum), que nunc Seruia sea Rasia nuncupatur, prope stagnum quoddam (Скадарското езеро) ciuitatern fecit construi (император Диоклециан), quam ex suo nomine Diocliam appelavi.", Thomas archidiaconus, ed. Racki II, 26"
Сръбският историк проф. Фердо Шишич обръща внимание, че през средните векове сърбите идентифицирали българите с готите и че в средновековна Сърбия името "гот" означава "българин".
"Летопис Попа Дукљанина", проф. Фердо Шишић, с. 101-106, Београд-Загреб, 1928 г.
Той цитира сръбския крал Стефан Първовенчани, който пише в биографията на баща си крал Стефан Неман: "Един отстъпник от същото племе готи, наричано и българско, на име Стрез, се отцепи на запад от моята държава (Сърбия)".
"Zivot Sv. Simeona od krale Stepana", 22, prof. P.J.Safarik, Башич, "Старе српске биографије I, с. 62-63

Патриархът на Киев и Литва Григорий Цамблак, роден в Търново в семейството на Великия примикюр (Маршал) на българския царски двор, пише ок. 1408 г. в биографията на сръбския крал Стефан Урош III Дечански, че против крал Урош се вдигнал през 1330 г. българският цар Михаил с голяма войска, която събрал от различни страни и от различни народи:
"...след като събрал не малка помощ и от онези готи, които живеят от другата страна на Дунава, тръгнал във война като развълнувано море".
 
Митр. Григорий Цамблак причащава вярващи. Гравюра - Richental U. Concilium zu Constanz. Augsburg, 1483