Новата религия, митът, рептилите и тяхната връзка с България и българската история

Новата религия, митът, рептилите и тяхната връзка с България и българската история

„It’s all about control and how you can take it”, Motorhead

(Музика за настройване на съзнанието)

Пролог: Преди 11 години на 11/9 бяха взривени два небостъргача, днес ще има възпоменание на жертвите. Нека наистина си ги припомним, дължим им го, защото в миналото те бяха жертва за нашето пробуждане. 

              Съвсем скоро децата ще тръгнат на училище, за да бъде съзнанието им смляно за поредна година от образователната система, която ще ги превърне в покорни консуматори и ТВ-зрители. Нека ги научим на нещо истинско, дължим им го, защото те са нашето бъдеще.

            Започна поредната скучна есен, навявяваща ни сивота и отчаяние. Нека видим в умиращата природа новото начало, защото без минало няма настояще...

           „Митът са нашите бледи колективни спомени за минало ни, когато сме играели наравно с боговете. Настъпва времето, когато пак ще си припомним тази игра”. 

Чрез налагането на Новата религия споменът е бил съзнателно изтриван с вековете(по-скоро силно фрагмениран, за може пъзелът да бъде подреден само от малцина, които имат ключа), за да бъдем по-лесно контролирани и манипулирани, въпреки това хората са успели да запазят частици от предишното знание за заобикалящия ги свят и са ги нарекли мит. Това обаче, което за едни е мъглив мит, за други е история със стройно подредени факти и логика на развитие, предавана избирателно през поколенията и достигнала за тях в почти пълен обем до наши дни. На тази избрана част(илюминати) това, което обикновения човек е програмиран да разбира като митичните събития, им е била предадена по право под формата на исторически събития. Тази част от хора(понякога наричащи себе си „просветени”) е жива и до наши дни и дирижира нашият живот  във всеки един аспект. Ако сте се уморили да бъдете пионки в чужда игра заповядайте на пътешествието на отвореното съзнание в любезната компания на алхимиците. Ще разберете, че митът и митологичните герои(субекти), свързаната с тях митологична логика, както и съобразяването с нейните закономерности са така живи, силни и реалистични, колкото са били в Древните времена. От друга страна митичните спомени на останалата част от човечеството се усилват и митичният воал започва постепенно да пада. Вероятно за това си има причина...

            Да се върнем към началото - казват, че историята за генезиса на човечеството е обгърната в мъглата на митовете и загадките. Защо ли? Нека се замислим върху един факт - досега науката не дала сериозен, аргументиран и най-вече доказан отговор на въпроса за произхода на човешката раса. Това, което се пуска за масовa употреба – „маймунската теория” на Дарвин определено „куца” и се „поклаща” подобно на своя кръстник маймуната. Това е така поради простата  и очевидна причина, че за последните 10 000хил. години(откогато приблизително са датирани първите известни човешки цивилизации) още никоя горила не се превърнала в човек, въпреки че дори са правените сложни експерименти за обучението им. Следователно нещо липсва? Някои привърженици на Дарвин казват, че е имало „липсващо звено” – т.е. нещо като маймуно-човек. Само че и досега въпреки многобройните разкопки останки от такъв не са намерени и няма категорични археологични доказателства за такъв междинен биологичен вид, на който човекът да е пряк потомък. Дори и да приемем, че го е имало възниква въпросът той пък откъде се взел ? – защо сега някоя горила не се превърне в „липсващото звено”? Или пък защо маймуните и човекът са оцелели, а липсващото звено – „не”. Ако приемем, следвайки Дарвиновата теория, че човек е „по-висш” стадий в еволюцията, тъй като е бил по-приспособим и за това е оцелял, то по пътя на тази логика сегашните маймуни трябва да са умрели преди „липсващото звено”, като „по-низш” и неприспособим индивид. Нали?

            Човек понякога не предполага, че дори и да има всички парчета от пъзела, той може да не е нареден правилно? Защо пък маймуните да не се дегенерирали хора, загубили паметта си при смяната на полюсите – нещо, което се преподава като азбучна истина в масонските ложи? Кой е доказал, че еволюцията във времето не може да се изрази в регрес? Може би разгадания код на мита ще ни даде желаните отговори...

            Нека се върнем към „Библията”, за която много хора в България имат насмешливо мнение, че това е книга изпълнена с приказки за възрастни, с които поповете плашат малките деца и пенсионерите, а училищните буквари се приемат като „чиста монета” (може би защото са писани от хора със замислен поглед, побели коси и очила с дебели рогови рамки) и заедно с тях и чудноватите история за маймуните, които постепенно се превръщат в хора, а после с въжета и пръчки строят пирамиди. В първата глава на „Библията”, преведена на български език като „Битие”  (на английски е „Генезис”, което ще рече „раждане”), са синтезирани не религиозни, а чисто митологични представи и описания, базирани на родовата колективна човешка памет на народи, населявали района на Древна Месопотамия.        

            В началото на Новия Завет(учението на Исус Христос) на Библията е казано „В началото бе словото...” Нека се замислим какво означава това? Словото е вибрация, трептене, което се придвижва в пространството. Стария завет допълва „И каза господ – „Нека бъде светлина”, т.е. чрез вибрационната сила на словото е създадена светлината и от там всичко останало. 

            Замислете се колко рядко човек си задава въпроса за причината за съществуването на Вселената и в частност за своето собствено, както и за целта му? Отговорете си честно колко често сами се питате относно този най-важен екзистенциален въпрос и дали поне някога сте си давали някакъв отговор, който да бил актуален и да ви удоволетворявал за относително дълъг период от време. Досещам се, че знам отговора - защо ли ? Защото инстинктивно усещате, че със сегашните си познания и развитие на интелекта не можете да си дадете разумен отговор, а тази несигурност ви плаши ужасно. Оказва се, че в живота ви не сте стъпили здраво на земята, както ви се иска,  а сте в средата на бездна, чиито граници не може да определите с това, което сте свикнали да наричате „здрав разум и логика”. Тогава започвате да изключвате силата на съзнанието си да мисли по този въпрос. Сякаш невидима забрана пада върху вашите мисли да преминават в тази зона на познанието. Тогава автоматично минавате от режим „Защо” на режима „Как”, т.е. съзнанието ви започва да копира готови модели, поради простата причина, че да копираш е по-лесно отколкото да създаваш(изисква по-малко енергия). Това е началото на тази част от човешката история, която описва и самата „Библия”. Превключите ли на този режим означава, че вече имате нужда от мит, бог и религия. В митовете  първоначално е описан света на този (бог), който дава своя готов модел и обяснение за света, неговия смисъл и цел, а религията е начина, по който ще придобиете, запазите и усъвършенствате привързаността си към този модел. Процесът на избор на модел за копиране се нарича „насочване на вярата”. Първоначално боговете налагат на индивидите и обществата такива закони, който автоматично мултиплицират и пресъздават вече насочената вяра в тях. Никой не е питал новородените древни гърци, финикийци, шумери и вавилонци, искат ли да бъдат част от дадена религиозна общност или система от вярвания. Просто това се разбира априори  и с това  тяхната инициация става факт. За някои хора това, че техните родители са избрали дадена религия (а,дали настина са избрали) е достатъчен да не се замислят особено по отношение на принадлежността си към нея.

            Този който си задава въпроса „Защо” сам е бог, защото сам твори собствената си реалност. Това обаче е опасен въпрос, защото отнема силата на боговете. 

            С течение на времето някои богове са осъзнали, че изпитват непреодолимо влечение да имат повече свои слуги, защото хората копирайки техния модел усилват режима им на трептене (става въпрос за четириизмерните богове-същости, които пребивават извън нашия режим на възприятие, а другите третозимерните - просто усилват Его-то си...). Тези богове са развили неописуема ревност към властта на другите богове и са разработили и наложили религиозен монопол наречен „монотеизъм”. Но нека се върнем към мита...

            Митът, създаден колективно от хората, е информация за първично наложените им модели на светоусещане и богове (биогенетици и биодонори). В тази си форма митовете са отговаряли предимно на въпроса „Как”. Това е ставало във времената, когато изчистените канонични модели на съвременните монотеистични религии още не са били развити. Забележете в митове много рядко се търси причинно-следствена връзка. Там можем да видим хиляди истории как е устроен светът и живота на хората, как и какво са правили боговете, но не и защо е сътворен света и каква е неговата крайна цел. Много рядко може да видите описани мотивите за дадено събитие или действие на герой, още повече на бог. Масовата парадигма е, че боговете просто правят нещата, но не дават много обяснения за целите си.

            Така в зората на съвременните човешки цивилизации от рано човек е приучван съзнанието му да работи в режим на подчинение и копиране. Въпросът „Защо?” и поставянето на съмнение на авторитет на демиурзите и религиозните институции, подкрепящи тяхната власт, се наказвал жестоко. Градове са изпепелявани  от огън(атомен?) и сривани от потопи, Сократ пие отрова в древната люлка на демокрацията Атина, Хипатия   е поругана зверски            от „пазителите” на Христовата любов... Mind - контролът е жесток от Библейски времена до днес.

            Интересното е, че въпреки монопола на съвременните монотеистичните религии, митовете и легендите са по-живи и реални от всякога. Те навсякъде около вас. Ще се уплашите до каква степен животът ни е определян и заобикалян от боговете от митовете и ритуали посветени на тях,  все неща, които считаме, че са безвъзвратно минала част от езическата историята на древните народи и техните вярвания. Олимпиадатав Лондон 2012г. бе само върхът на айсберга. За това нека се спуснем в една стремглава разходка в миналото на човечеството и митичните ни корени...

            Митът е форма на кодирано познание, изработена от колективното родово съзнание на хората от древни времена до сега. Ето защо той е съкровищница на познанието - зов от миналото насочен в бъдещето. Митът е жив и част от нашето ежедневие и настояще. Някои го използват съзнателно, други – не. Първоначалната цел на съществуването му в морфогенитично поле на човечеството е да бъде насочен и ползван за един по-добро бъдеще.

            Митът е форма на колективна родова памет. Повечето от изразните средства са неразбираеми и метафорични, защото семантиката (наука за значението на думите) на предците ни не съответства напълно с тази, която ние използваме. Езикът е жива форма и се развива и видоизменя с течение на времето. Поради това не можем да разберем напълно какво са искали да ни кажат предците ни с техните изразни средства. При писменото предаване на  повечето митове мислите са превеждани, а не са предавани пряко. Поради това са загубени части от първоначалния смисъл. В митовете, които са предавани чрез картини(нещо като митичен комикс, какъвто наблюдаваме в Египет), ролята на тяхното тълкуване(съответно изопачаване от незнание или умисъл) при препредаването им е още по-голяма.

            Друг е въпросът, че определени групи на Земята днес вероятно ще бъдат застрашени(по отношение на тяхната власт в обществото и материалния им статус), ако имаме прекалено дълга родова памет. Не случайно със силата на съвременните електрони и печатни медии митът се приравнява с приказките и фантастиката. С това се цели само едно нещо  - омаловажаване на закодираната в него информация и съответно забравянето й. Иначе ще разберем, че твърде дълго копираме един същ модел „Как” и че въпреки това не се сме по-щастливи, а напротив - все по нещастни в манипулираното ни от волите на други битие. 

            По отношение на мита е много любопитно да се запознаем с проучвания на световноизвестния учен Зехария Сичин, който подробно е изследвал шумерския епос, наречен „Енума елиш”. Историята на епоса е запазена на глинени плочки под формата на клинописно писмо в различни публично достъпни музеи и разказва за сътворението на света и планетите.  Очудващо е, че това което на пръв поглед ще се определи от трезво мислещия човек като митично ала-бала се оказва точно и конкретно описание на данни космически тела и тяхното движение в космоса, за които съвременната наука научава едва наскоро от последните изследователски спътници и телескопи.

 Възниква логичния въпрос откъде древните шумери са знаели факти, които днешните учени са успели да установят едва със съвременната апаратура от края на  20 век? Отговорът е, че митът и фантастиката са корено различни неща...

            Нека се върнем към конкретни проявления на мита и да си зададем някои интересни въпроси.

            Всеки е чувал за драконите, змейовете и халите? Знаете ли, че не са фантастични филмови измислици на Холивуд, а митични същества, които присъстват във митологиите на почти всички цивилизации от най-различни краища на света. Сведения за сблъсъка на хората с драконите(хората-змии) датират още от времето, когато не е имало нито телефони, нито Интернет между континентите (така че не можем да обвиним древните миторазказвачи в плагиатство). Тогава как от Древна Япония до империята на Ацтеките се е разпрострял митът за дракона? Нима всички народи са страдали от една съща психоза или са сънували едни същи кошмари, както искат да ни внушат конвенционалните учени, чешейки се умно по главите сред дъжд от пърхот и нафталин. Отговорът за непредубеденото, необременено и свободно съзнание е невероятното прост. Митовете за дракони не са доказателство за съществуването на драконите в холивудския им вариант, но те са неоспоримо доказателство за съществуването на същества подобни на драконите, чиято история в миналото(а най-вече сега?) е преплетена с тази на човеците по някакъв важен начин и поради тази причина хората са оставили свидетелства за нея.

            Скептикът ще каже тогава защо не са открити доказателства за тяхното съществуване и най-вече техните мъртви тела? От къде знаете, че не са открити? Постоянно се откриват останки на изчезнали(дали наистина са изчезнали) животински видове. Някой питал ли се защо от древната история на Земята в медиите и развлекателната индустрия най-силно се популяризира епохата на динозаврите въпреки тяхното относително кратко царуване на фона на геологичните епохи. Замислете се „Джурасик парк” и „Годзила” и многобройните им деривати са винаги актуални – вижте играчките на нашите деца. Ако днес някой открие скелет на дракон или рептилоид, замисляте ли колко удобно могат да му кажат, че е на динозавър и държавата да си го прибере за изследвания и датиране. То от своя страна се извършва и практикува от много тесен брой университетски учени, чиито заплати се изплащат от държавата или от обществени организации(зад които стоят международни финансови групировки) и които едва ли биха публикували мнение по въпроса, което да увреди интересите на своите принципали и спонсори. Така кръгът на желязната цензура се затваря неумолимо. Някой ще каже защо правителствата и финансовите групировки да го крият? Представете си какво ще стане с фондовите и стоковите борси, цената на държавните облигации, събираемостта на данъците, банковата система, ако се разбере, че на земята съществува по-опасен от човека биологичен вид със способностите на драконите, от който правителствата не могат(или не искат) надеждно да ни защитават? Ако някой се съмнява (и почва да изпитва съмнения за опити за прокарване на параноя) нека провери какъв е броя на официално обявените безследно изчезнали граждани в България, а след това и в САЩ. А на неофициално изчезналите – скитници, сираци, проститутки и хиляди други клетници, за които даже няма кой да съобщи? По въпроса какво става с тези хора отговорните правителствени агенции и служби гузно мълчат, но за тях е по-добре трагедията да остане в рамките на семействата на изчезналите, ако въобще имат такова...

            Нека се върнем към българския корен на драконите(това гръцка дума). Етимология на змия – змей е свързана със земя. Т.е. това същество, което принадлежи на Земята. Да, ако идваме от Небето наистина май има повод за конфликт с драконите, защото се оказва, че ние сме натрапниците тук? 

            Каква ли е йерархията в пирамидата на Илюминати? Замислете се повърхността на Земята е едно много рисково място за живот – земетресения, вулкани, потопи, метеоритни удари - това е само малка част от армагедон-коктейла, който периодично консумира майката Земя, но е валидно само за повърхността на планетата. Пирамидата на илюминати се контролира от под земята – царството на змейовете.

            Нека прочетем едно енциклопедично обяснение на драконите от Интернет:

                                    „ДРАКОН (Змей, Ламя, Хала)               

            Обща символика: Драконът е митично чудовище, присъстващо в културите на почти всички цивилизации. Като демоничен символ той се отъждествява с образа на змията. Думата "дракон" идва от гръцката DRAKON, произхождаща от  DERKOMAI, със значение на "гледам",  "фиксирам с поглед". Действително, някои дракони се характеризират със своя страшен поглед, като Горгоната Медуза, която според легендата вкаменявала с поглед. Образът на всевиждащия дракон от друга страна е символ на разкритието  и на философския камък.

            В библейските и християнските традиции драконът е олицетворение на Антихриста, въплащение на Сатаната и варварщината (виж Новия Завет, Окровение на Йоана, гл. 13). В Християнството смазаните глави на чудовищата (драконите, Левиатана*) символизират победата на Христос над злото: "Ти си смазал главите на морските чудовища. Ти си строшил главите на Левиатана. Дал си го за ястие на людете, находящи се в пустинята". (Псалми, Псалм 74, 13-14). Драконите представляват също армията на Луцифер, противопоставена на ангелската армия на Бога.

        В историята на вярванията, свързани с дракона, Пиер Карнак различава три големи етапа, три "епохи" на Дракона:

-          епоха на Космическия Дракон – изражение на силата на природата и Богът-Дракон;

 -          епоха на Дракона-Пазач – символ на предпазващия принцип;

 -          епоха на лошия и Злокобния Дракон – олицетворение на злото.

            Драконът символно се свързва с четирите елемента:

-          принадлежи към земята посредством своята същност на влечуго и това, че понякога живее сред скали и в пещери;

-          принадлежи към небесния свят, посредством своите крила

-          принадлежи към водния свят, защото обитава най-често водни пространства – реки, езера, морета;

-        свързан е с огъня и огнената стихия посредством способността си да бълва огън или реки от лава.

     Драконът не случайно е почитан в Китай, където му придават особено място и значение. Там той е символ на императивната небесна мощ и на царската сила, олицетворение на кралските функции и ритмиката на живота, гарантиращи порядък и благополучие. По тази причина Др. е станал емблема на китайските императори, където е проява на тяхната пълна власт. Небесен и хтоничен (земен), пазач на водите и бълващ огън, едновременно символ на ИН и ЯН началото, китайския дракон обединява противоположните принципи в света – огън и вода, небе и земя. В Китай драконите са част от основополагащите митове на китайската цивилизация, където всички велики императори са царували под знака на дракона и се наричали "Син на Дракона". Дори в не толкова далечната 1894 г. губернаторът на провинция Мук Ден забранил строежът на железница, защото се вярвало, че на определеното място живеел дракон и имало опасения, че влаковете щели да строшат гръбнака на чудовището.

      Гръцката митология също е изпълнена с драконови същест- ва: Тифон – син на Гея и Тартар, диво хтоническо чудовище със сто глави; Хидрата от Лерна; Злата триглава Химера - дете на Ехидна и Тифон; Цербер – триглавото куче на Ада; Сфинкс – с лице и гърди на жена, тяло на лъв и крила на птица; Ладон – дракон-пазач на златните ябълки в градината на Хесперидите, убит по-късно от Херакъл; Сцила – шестоглав пещерен дракон; Харибда – чудовище на водовъртежа и т.н.”

            Много изчерпателна статия, но чудо - забележете, че навсякъде се казва какво символизира и с какво се олицетворява драконът. Така манипулативно акцентът се измества и не се дава отговор на въпроса първо какво в действителност е драконът и второ „защо” символизира тези неща, които са описани? Защо драконът е символ на същества, които хипнотизират с поглед в гръцката митология, защо китайският император се е наричал син на дракона (а не например син на бобъра), защо в християнските и еврейски свещени книги Луцифер командва армия от дракони (а не от лъвове например), защо златните ябълки винаги се пазят от дракони, както е в упоменатия случай на Херкулес( а не примерно от някой ядосан питбул). Нека се опитаме да направим един обективен анализ на текста, като избегнем неговите внушения и се съсредоточим върху фактите. Изводът, който се оформя е, че навярно за да символизира драконът толкова много неща, много хора по света от различни раси и исторически епохи са имали нещо „против” или „за”  тези същества, за да ги направят символ на толкова неща важни неща от техния бит и живот. Символът на дракона и змията са повсеместно и без изключение отпечатани в митологията на всички значими човешки цивилизаци. Забележете, че макар и символното значение (положително или отрицателно) на драконите да се различава навсякъде по света, хората са единодушни за едно – външния вид на драконите. С леки вариации и модификации те са описани по един същи начин навсякъде по света. Колкото и официалната доктрина да се опитва да ни облъчва с представата, че навсякъде по всички континенти представителите на различни цивилизации са сънували едни същи кошмари и после са ги направили най-важните символи в страните си, мисля, че след като се замислим няма интелигентен човек, който да не осъзнае истината. Тя е, че определено има сериозна причина за глобалното разпространение на  символика на дракона, свързана с действителни събития и същества, които са съществена част от човешката история и настоящата ни реалност. 

Нека продължим със статията:

            „Всички изброени митични драконоподобни чудовища символизират опасности от различен вид, с които хората и героите трябва да се сблъскат и да преодолеят. В по-широк психологически контекст драконът може да се разглежда като огледало, което отпраща човека към образа на скритата му природа. Съкровищата, скрити в дълбоките пещери, пазени от дракони олицетворяват скритото сърце на Земята, на матрицата или на самия герой. Процесът на търсене на тези съкровища, сблъсъка с драконите-пазители отразява вътрешния живот. Самите чудовища символизират най-дълбоко спотаените желания, съмненията и страховете на човека, които му пречат да достигне до истинската същност на нещата. Изразът "влизам в пещерата на дракона"означава да навлезеш най-дълбоко в себе си и да се подготвиш за срещата със светлината след много препятствия.”

            Този последен параграф е много показателен. Нека го анализираме какво ни казва той – драконите символизират опасности и страхове, свързани с вътрешния свят на човека. Ако това наистина е така, защо драконът е важен държавен символ в толкова много страни като например Уелс и Китай. Да не би там хората да се прекланят пред собствените си слабости и страхове в такава степен, че да ги издигат в ранг на държавни символи и гербове. Дайте си един прост пример за да разберете абсурдността на твърдението. Например имате страх от високото, защото дядо ви е починал като е паднал от дърво. Ще си сложите ли за семеен герб стилизиран дъб или круша. Малко нелепо звучи нали? При символиката на драконите важи същия принцип? Човек слага или определя за символ нещо, на което вярва дори и да се бои от него, защото е уверен, че тази сила освен, че може да причини зло, може да  го защитава и на вероятно ще стори второто...

            Нека продължим със статията за значението на драконите по българските земи:

            „Българска обредност и символика: Образът на дракона у нас е познат в три разновидности – Змей,  Ламя и Хала.

ЗМЕЙ:

          Митично същество от времето на славянското езичество. Прилича на много голяма змия, в повечето случаи с криле, с няколко глави и с различна, предимно отрицателна натовареност на значенията. Змеят е един от основните противници на гръмовержеца Перун. Змеят е основен космогоничен персонаж, изпълняващ функцията на посредник между земното и небесното начало. В народните представи всички небесни атмосферни процеси и явления се дължат на змейове и хали, които водят борба помежду си. Така например: змейовете водят облаците и градушките; светкавиците и гръмотевиците представляват крилати и огнени змейове; сушата понякога се дължи на змей, който е заключил подземната и небесната влага; небесната дъга в определени случаи се асоциира със змей, който пие вода от морето и щом се напие с нея и започва да вали дъжд.

         Според поверията змеят. живее във високопланински пещери, където пази дъждовете и ветровете. От връзката на змей със селска мома се раждат деца-змейчета, известни като "Витяци" и "Юнаци", надарени с необикновена физическа сила и красота, призвани да убият Халата (Ламята). Народните вярвания обясняват произхода и анатомията на змея по различни начини, където: змеят е хибрид между красив момък от кръста нагоре и шарен смок от кръста надолу; той произхожда от гущер, змия или риба, живели 40 години и не са видени от човешко око; змеят се излюпва от яйце, снесено и измътено скришом от кокошката; в змей се превръща недоубит или вдигнат от вихрушка смок. Главата на змея е като на орел или на кокошка, тялото му е покрито със златисти люспи, а опашката му е рибена или змийска.

                                    ЛАМЯ:

     Според древногръцката легенда, някога Ламята била любовница на Зевс, но след като ревнивата Хера убила детето й, тя била принудена да се крие в пещера и се превърнала в кърваво чудовище, похищаващо чужди деца. В българските народни представи ламята е чудовище подобно на Змея и Халата, носител на женското начало и често осмисляно като сестра на змея. Ламята прилича на огромен гущер с дълга опашка, кучешка глава и крила. Тялото й е покрито с жълти люспи и има по три или седем глави. Живее в планински пещери или езера, пази водите им и ги пуска на хората само ако й принесат човешка жертва. Ламята води битки със Змея в небето, в резултат на което се получават светкавици, гръмотевици, градушки и поройни дъждове.

      В българския песенен фолклор мотивът за борбата между триглавата Ламя и Св. Георги се ползва с особена популярност. След като светецът посича чудовището от него потичат три реки  - от мляко, вино и пшеница, сюжет с широко отражение в църковната иконопис.

                                        ХАЛА

       Думата е също от гръцки произход и означава "градушка". Халата е митичен свръхестествен персонаж, олицетворение на природните стихии – бури, порои, градушки, живеещ в планински дерета и пещери, пазещ облаците, дъждовете и ветровете. В народното съзнание халата представлява змиеподобно чудовище с шест крила и дванадесет опашки, която щом полети към небето причинява разваляне на времето, а от опашката й се изливат поройни дъждове. Вярва се, че когато се святка и започне да се гърми или се зададат градоносни облаци, то тогава орелът или добрият змей води битка с халата.”

 

            Виждате, че във фолклора по нашите земи идеята за драконоподобните (рептили) същества е застъпен широко. Изключваме пасажът за Халата, която е свързана с рептилите, но в конфликта си с тях, а не с гените...

Едва ли само метеорологичните явления, еволюирали в персонифицирани архетипи са причина за тези вярвания, съхранени в българската колективна памет. Какво може да откроим след анализ чрез критично мислене:

1) Съществата подобни или свързани с дракони са толкова силно преплетени в битието на нашите български предци, че дори са класифицирани в три подвида: змейове, лами и хали.

2) Въпреки невероятните си сили и способности те водят битки  помежду си,т.е. тези божествени същности не са единни.

3) Някой от тях се считат за добри(тази оценка им е дадена на базата, че с агресивните си действия те предпазват хората и техните средства за препитание – вода и храна от своите подобни)  и се отъждествяват с орела, т.е той е символ на добрия дракон(този който защитава хората). Змията е символ на групата на лошите.

            Нека помним тези изводи и се прехвърлим на българската история.

            Няма българин, който да не познава българския цар Калоян - най-малкият брат от Асеневци, които извоюват повторно свободата на България от Византийската империя и създават наново българката държавност.

            Нека Ви задам един въпрос колко хора са се замисляли върху етимологията на това обичано българско име? Официалното твърдение, е че Калоян  е гръцки израз със значение - "хубавия Иван" (от гръцки - "калос”- красив, хубав  и от  „Йоан” – гръцката транскрипция на българското Иван) звучи правдоподобно, но...

            ... това е само на пръв поглед, ако се замислим ще прозрем колко непонятно,нелогично и дори глуповато е това обяснение. Византийските хронисти свидетелстват, че самите гърци наричали Калоян, заради неговата жестокост, - „Скилойоан” - "Иван - Кучето".

            А как ви звучи друго обяснение, че коренът на името  „Кало” идва от "хала", тъй като  може би не случайно годината по прабългарския календар, в която той се възкачва е годината на дракона? 

            В тази връзка нека видим един отрязък от описанието на английски за драконите в Уикипедия, която противоречи на предишната статия в часта й за Халата.

            „However, in Serbian and Bulgarian folklore, dragons are defenders of the crops in their home regions, fighting against a destructive demon Ala, whom they shoot with lightning”.

Превод:

            „В Българския и Сръбския фолклор драконите са защитници на реколтата в районите, които обитават и се бият срещу разрушителния демон Ала(Хала), когото обстрелват със светкавици.”

            Налага се изводът, че по българските земи драконите са пазели народата и реколтата от повелителите на климата(ХАРП?) – халите. В годината на дракона обаче на престола на българската държава се възкачва владетел от кръвните линии на халите и чрез този свещен съюз превръща България в империя. Замислете се над това – езотеричният заряд, който носи, няма да го намерите в нито един учебник по история... 

Замислете се защо византийският император е наричан Василевс на името на митичното чудовище Базилиск, което е представяно като част от семейството на драконите. В тази връзка Калоян Халата се бие срещу византийските и латински Базилиски. Ето защо, търсейки архетипна легитимоност, за византийските хронисти е изгодно да наричат Калоян – Хала, а да представят техните императори като Дракони (Базиликси), които защитават реколтата и поминъка на населението в подчинените им феодални територии. Политическата пропаганда на мултивидово и ДНК ниво е съществувала и тогава, работейки с пълна сила. Да търсим обективност и плурализъм в сведенията на византийските и латински хронисти е абсурдно, тъй като дори и при една грешно написана дума василевсът/императорът е имал правото да им изтръгне в буквалния смисъл езика и/или да им отреже ръката/главата. 

В тази връзка да нека си припомним, че в кореспонденцията си с папата Калоян се представял като император на България и Влахия. Да не забравяме, че по-късно легендарният Влад Дракула (в превод Влад - сина на дракона) става члена на Ордена на дракона и защитава Християните на Балканите и в частност Влашко. Дали пък не е далечен родственик на сина на халата – Калоян? Това ще разберем малко по-късно...

Разгледайте внимателно паметника (или поне негови снимки отблизо) на Калоян и Асеневци във Велико Търново. Може би не е случаен фактът, че броните са им изобразени като люспи на дракон...Иван Асен II прави с ръката си магически сиджил под зоркия поглед на соколите на Хор и под тяхната егида стои Изида с младенеца (не дева Мария – издава я специфичното египетско наметало за глава, което можем да видим дори и на главата на Сфинкса)... Наистина божествено триединство 3 в 1 - неочаквано интересна комбинация...

А като казахме Асен, знаете ли какво означава това най-популярно царско име от Втората Българска империя, наречена умалително и презрително от поколенията евтиноплатени национални предатели-историци „държава”? Няма да намерите истинския отговор в български сайт или книга, защото всики те са писани или повлияни от същите тези измекяри. Ще прочете само смехотворните твърдения, че името от турски произход, но не се знае какво точно значи. Хайде бе, цели династии царе са го добавяли към името си, а не са знаели какво точно добавят. Колко прост трябва да си да вярваш в този абсурд, а още повече да си съгласен данъците, които плащаш да издържат шайката мошеници в историческите факултети, придаващи поколения наред на наглите си лъжи институционален характер под формата на наука?

 Никой средновековен владетел не би прибавил към името си други такова или прозвище, ако то не е натоварено с ясна и силна смислова стойност. Не забравяйте, че през Средновековието за аристокрацията етимологията, хералдиката и генеалогията са били водещи науки с култов статус. Така е и в сегашни времена, само че илюминати са изместили фокуса от тях, но както винаги не са устояли на изкушението да скрият истината за името Асен под носа ни...

http://en.wiktionary.org/wiki/asen

Разгледахте ли този линк? На тези които не знаят английски, превждам – това е страница от най-големия електронен речник – приложение на „Уикипедия”, който ясно ни доказва, че името „Асен” като съществително съществува в пет говорими езика, сред които няма нито един с тюркски(турски) произход. Ето значенията:

На езикана на Абенаките – скала, камък.

Абенаките са съществуващ и до днес народ, наши братовчеди, които както и много другия местни североамерикански племена свързават произхода си с Плеядите. Сега навръзвате ли точките – Хали, Аси, Плеяди? Техен е митът за първата майка жертвала тялото си (гените си?), за да ги създаде - красива история за ботаническа отдаденост, съчетаваща в алхимично едниство звездна светлина от плеядите на рептилска подложка... кой знае... може би... 

Абенаките са отъждествявали камъните и скалите с асите, тъй като за разлика от тях и тяхно най-голямо очудване не са живеели в юрти(вигвами), а в камени градове. А кои са асите?

Отговорът намираме в други два езика – шведски и датския, в които „асен” е членувано в пълен член, единствено число име на скандинавските богове „аси”. Име поради значението си останало неизменено от стария протоскандинавски език. Между другото именно пълният член в българския език ни показва, че той се родее много повече със скандинавските езици отколкото с тези на славяните, клише, което вечната дружба с неразрушимия СССР ни натрапваше. Идентичността на имента показва, че скандинавците и техните богове асите са имали имали дълготрайни контакти със североамериканските племена много преди агента на Инквизицията Колумб.

Другите два езика, в които се среща „асен” са романския(говорим в Щвейцария и Северна Италия) и уелския (диалект на английския). При тези два езика значението е силно негативно и ознчава... „магаре”. В това обаче няма нищо случайно - романският и уелският език  са силно повлияния от рептилско-сатанистката кулура, което е отпечано и на официалните им гербове – кървав дракон, изплезил дяволска опашка и козел с еректирал пенис:

 

Основата е латинската дума „asinus”, която идва от шумерското „anše”. Както добре знаме от статията за „Илюминати срещу дракони...” Римската империя е продължител на шумеро-вавилонската рептилска люпилня на Илюминати. Така че съвсем логично потомците на влечугите с чиста синя кръв да нарекат презряно животно като магарето на техните заклети врагове – асите (халите).

Сега разбирате, че името Асен, когато е ползвано от българските царе е не само лично име, а по-скоро номен (родово име). Буквално означава - еди кой си от кръвната линия на Асите. С тази си функция Асеневци може да се проследи още в Римската империя в номена Asinius, който един малкото родови имена, на които дават етимологичен произход, който е свързан неправилно с „магарето”. Това обаче е по-късно наслагване от сервилни лигвисти и историци. Никой от гордите римски аристократи не би опозорил рода с такова  прозвище. Потомци на асите също са участвали в създаването на римската империя, възникнала като първоначално като република с характерния за асите военно-демократичен строй. В последствие с нарастването на фракциите с преобладаваща рептилска генетика, Рим се изражда в еднолична империя с пирамидална властова структура, а родовете предимно обвързани с кръвната линия на асите биват осмяни и сравнявани с магарета. Правим го и в наши дни на улицата особено като шофираме нали?

В този аспект повече светлина ще ви даде книгата „Синя кръв, истинска кръв” на Стюарт Свредлов (за съжаление не е преведена на български), а за по-езотерично настроените „Златната клонка“ на Джеймс Джордж Фрейзър.

Споменът за участието на Асите в основаването на Римската империя е запазен в митологичната памет на турските народи, което са взели името, но не дават неговия произход. В легендите на гьоктурците (пратурците) Асена е мъжко име, което е дадено на на един от десетте синове на митична богиня – вълчица.(Тук не нужно дори да се привеждат други доводи – създаването на Рим през 7в. преди Христа предхожда с близо 13 века първите пратурски военно-племенни образование, споменати най-рано като  етноним през 6 в. след Христа в китайски извори). Убдете се сами:

http://en.wikipedia.org/wiki/Asena

Този турски мит пряко кореспондира с легендата за синът на аса Локи (необичащ да спазва расовата хигиена на събратята си, синът му от нефилимката Ангрбода е изобразяван като вълк – Фенрир, както и с тази за Ромул и Рем, песоглавия свети Христофор и египетския бог Анубис. 

Разгледайте тези клипове и посмислете необременено какво ни казват?

1)

http://www.youtube.com/watch?v=9f8XQXuHruQ

2) -http://www.youtube.com/watch?v=iREcL8BOJ4o&feature=my_liked_videos&list=LLjsXioc8phLlh-tiQx0vzAw

3)

http://www.youtube.com/watch?v=yNh_DYT1vO0

А поредицата филми „Подземен свят”?

Дали наистина времето е близо, когато маските ще паднат и хора и богове ще започнат последната битка Рагнарьок-Армагедон?

Нека пак се върнем към нашите корени, за да разберем къде ще бъде нашето място в нея.

Разбрахме, че не българите са взели името Асен от турските народи, а точно обратното.

Верният извод е, че Калоян е носел кръвната линия на Асите в себе си. Не забравяйте, че след антропологична възстановка на костите в гроба му се откри, че бил висок над два метра. Не го мерете с днешния аршин, защото през Средновековието средния ръст е бил около 1.50 м за мъжете! Оттук може да навържете точките с расата на нефилимите от „Книгата на Енох”, премахната нарочно от илюминатите от „Библията”, за да не може да го направите. Виждате ли, че когато отворите съзнанието си и погледнете на фактите от една по-висока перспектива мит, религия и история се сливат във една цяла картина, даваща ни отговор откъде идваме и кои сме.

Калоян е наричан от латинските рицари и хронисти (най-вече от Мемоарите на кръстоносеца-очевидец на събитията - Жофроа дьо Вилардуен) цар на България и Влахия. Вилардуен използва в своите „Хроники на кръстоносните походи” топонима Влахия - Wallachia, който идва от старогерманския корен Walhaz, която дума  най-общо означава чужденци, предимно романоезични – етнонимът на валонците в днешна Белгия и уелсците в Британия също произлизат от този корен. От своя страна то е производно на староскандинавското(Old Norse) valskr, което според „Уикипедия” означава само французин, което е меко казано несериозно, тъй като излиза, че франкските рицари са признавали Калоян за свой цар!?! С думата Влахия латинските кръстоноснци просто са обозначавали всички чужди земи насевер от Стара планина. Откъде все пак идва старо скандинавскато valskr, което не означава само франки, а просто всички които са чужди като произход на скандинавските и германски народи.

Странното е, че никой не се е сетил, а може би не е трябвало да се сеща е, че коренът val (valr-убит на бойното поле),  е свързан с боговете на скандинавците и германците – асите. Това видно от множество думи, запазили се от митовете за асите и най-вече от тези две думи на староскандинавски, които всички вие познавате -  Valhalla (Валхала-залата на героите и халите, асите) и Valkyrja (Валкирия-жените войни, които избират достойните войни за компанията на боговете(халите, асите) във Валхала.)  

Val попада в староскандинавския от протогерманския, който от своя страна го взема от латинския, къде означава силен, могъщ. В него пък е попаднала от прото-индо-европейската дума walso, която означава нещо подобно - укрепен пост. По-късно във всички езици коренът val се използва за усилено, укрепено със стена място, твърдина, укрепление. И до днес дори в българския език се ползва думата за фортификация - вал. Тя е със същия произход. За да затворим кръга, си спомнете какво бе значението на думата асен при абенаките. 

Така че когато кръстоносците са ползвали Влахия са има предвид земята отвъд северното било на Стара планина, управлявана от могъщи царе и герои, достойни с кръвния си произход и подвизите си за залата на халите(асите). Не случайно в епистоларнта си кореспонденция с един от най-могъщите папи - Инокентий III-ти Калоян настоява да му бъде дадена върховната за Европа титла император, носена само от двама владетели – този на Свещената римска империя като правоприемник на Западната Римска империя и този на Византия – Източната Римска империя. Българинът е съзнавал, че произходът му е равен по благородство на римските владетели и  че не е обикновен цар (крал, rex на латински), която титла Папата му признава, а нещо повече. За това Калоян се подписва легитимно като император на Бълг–ариите(Орион) и Вал-халите(Сириус), нещо което папата типично по йезуитски до края на взаимоотношенията им нито отрича, нито признава. Скобите са за тези, които са чели „Документите Тера” сами да свържат точки на образа за истината на произхода на българите и техните владетели.

Битка при Одрин 1205г. и крахът на Четвъртия къстоносен поход са най-великото доказателство за това. Това е събитие, за което нито източните, нито западните историци обичат да говорят и има защо...

И до днес за години на похода се посочва периода 1202г.-1204г., като по този начин се премълчава истинския му трагичен край, овенчан през 1205г. с разбиването и избиването на почти цялата кръстоносна армия в битката при Одрин.

Платените шушомиги наричащи себе си историци ни пробутват детската история, че Четвъртия кръстонсен поход е организиран срещу ислямските неверници, за да се върне контрола над светите земи, от които Саладин почти  е изритал западноевропейците след битката при Хатин през 1187г. Истината е, че целта на похода са православните неверници (римският католицизъм слага знак на равенство между двете групи, наричайки православните схизматици) и специално неговото лоно – Византийската империя и столицата й Константинопол. Разбира се, за да намерят лумпени от масите, ползвани за обслужващ персонал и пушечно месо по време на походите, е пусната за обща консумация версията, че ще се колят мюсюлмани на килограм, за което велико дело и по-специално за неговите изпълнители Папата е говорил със Св. Петър и господ да им бъдат осигурени VIP ложи в рая. Обаче трябва да уникално тъпичък да смяташ, че поемайки за Близкия изток храбрите кръстоносци някак си са се объркали в навигацията и са акустирали няколко хиляди километра странично в Егейска Тракия и оттам някак си небрежно от раз (за по-малко от година) са превзели едномилионен Константинопол през 1204г., считан за най-укрепеното и непревземаемо място в тогавашния свят и то без наличието на барутна технология. (Именно барутът позволява близо три века по-късно на турците с големи мъки и десетилетия война на изтощения да успеят да повторят постижението на кръстоносците).

Истинската причина за превземането на Константинопол от рицарите на Четвъртия кръстоносен поход е тлеещата през целия 12 век конфронатция за даване на търговски монопол на веницианските кораби, изразяваща се в дългогодишна игра на нерви между византийските императори и „Черната аристокрация” на Венеция по отношение на условията на плаване на веницианските тръговци във византийски териториални води в Средиземноморието.

Сред главните лидери и ментори на похода е главата на Черната аристокрация – самият венециански дожд Енрико Дандоло, който намира смъртта си малко след краха на пъкленото дело на живота си. 

Трагичният истински край на Четвътия кръстоносен поход в битката при   Одрин през 1205г. е събие особено наситено с янбибиянщина от нашите и чуждестранни историци.  Причината е, че с конвенционалните теории, с които си служат не могат да обяснят българската победа, а тя е съизмерима и дори надхвърля  тази при Хатин през 1184г. и битката при Банокбърн през 1314г. Трите битки се ембелематични и уникални с това, че са се случили в епоха, когато рицарската войска, господствала като висша военна и политическа сила през Средновековието, е напълно разбита и унищожена. Докато за другите две битки са написани доста смислени и детайлни научни студии и статии, обяснението за триумфа на Калоян е профанно и извезано с измислици, граничещи с глупостта.

Западните историци са уникално лаконични по въпроса(обикновено на такива битки се обръща внимание до последния детайл относно стратегията, тактиката и протичането). Например битката при Хатин и подробностите около нея бяха в основата на високобюджетната холивудка продукция „Небесно царсво”, докато „Смело сърце” с Мел Гибсън описва събитията непосредствено довели до тази при Банокбърн. 

Западняците обаче донякъде ги разбирам – нормално е битият да си мълчи, особено след като дори самият хронист и участник в похода Жофроа дьо Вилардуен отделя на събието само една страница, която не прилича на описание на битка, а по-скоро на оправдания на ученичка за закъснение в час или такива на българскии състезател  от олимпиадата в Лондон 2012г.

В източната историография методът, с който е подходено към разглеждането и обясняването на славния ни триумф, е чисто порнографски. В ход са влезли майсторството на късия разказ в сферата на свещените мощи и вампирски гробници, особено актуални днес сред учените, любители и носители на културата на бутилката и пурата. Обяснението, което дават българските културтрегери и гении на военно-историческото дело, е умопомрачавщо и би накрало дори и най-великите холивудски продуценти като Джодж Лукас да се червят от срам поради липса на творческо вдъхновение. Причината е, че в българската историография битката при Одрин е представена като някаква смехотворна смес от уестърн, филм на ужасите,  нискобюджетен аркаден екшън за Средновековието и научнофантастичен филм ала „Звездни войни”. Българските титани на мисълта са се хванали като удавници за първите думи на Вилардуен относно подвеждащата куманска атака и оттам натък са продължили с невероятен фантастичен разказ, включващ размятване на ласа, копане на подземни тунели, касапски ченгели и въргаляне по земята в стил мръсна анадолска четворка(*за непросветените това особена форма на любов между четирима мъже, единият, от които не е съгласен с мнението на останалите, че е жена:) ).

Истината е, че над триста рицари, които представляват цветът на западното рицарство в началото на 13-ти век и най-силната армия в Европа(не забравяйте, че същите тези от раз и без топове са превзели непревземаемия Константинопол) са победени и избити не от леката куманска конница(съставена от пастири без броня), нито от пехота и стрелци(съставени от необучени селяни и занаятчии), от основната сила на българската армия - тежковъоръжената конница, лично предовждана от Калоян. Разкопките при с. Малая Пересчепина (резултатите – най-вече човешките кости са укривани до 1963г., за да се избегне точното датиране с въглерод и свързването им с българската история, като и досега руските/съветските власти не дават пълна гласност за всичко намерено) ясно доказват, че българският конник като качество и сложност на въоръжението и бронята по нищо не е отсъпвал на западните рицари много преди те да развият технологиите си. Комбинацията на върховото за времето военно-ездаческо ноу-хау с нечовешкия ръст и сила на Калоян и войните от неговия род са създали перфектния враг за най-добрата дотогава и неуспорвана сила в Европа– рицарската армия, в чиито първи редици са били освен елитът на „Черната аристокрация” и най-добрите от легендарните рицари тамплиери. Все факти гузно премълчавани и нагло цензурирани досега... Факти, които обясняват горящата омраза на Илюминати към България, неизстинала и до наши дни...

След тези спомени, накак си отвътре ми идва, да поздравя с техния собствен скрит химн Меркел, Сакози и Барозо и пр. марионетки на давидо-арийска кръвни линии – вероятно отново ще ви се наложи да се срещнете с потомците на Калоян в деня на Рагнарьок:

http://www.youtube.com/watch?v=f4K6ZxDwi34&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=zP9XMPbGeVM&feature=bf_prev&list=PLF952F22C421628D6 - (версия със субтитри на английски език)

http://www.youtube.com/watch?v=gQQU3tahEm8&bpctr=1347299136 -

(версия с откритото значение на клипа)

След това вихрено пътешествие в световния мит, фолклор и история едва ли вече вярвате, че драконът е измислено същество символизиращо случайни неща. Внимайте със заклеймяването и фанатизма - да не се окаже някой ден, че драконът е във вас... Знайте, че на пръстена на Калоян няма изобразен нито лъв, нито дракон, а хибрид между двете – защо така вече може да си отговорите сами...

Алхимика, Black Dragon

Навечерието на 2012 и митът за кутията на Пандора: Една космическа история за човека, родителите му, драконите и боговете.

Навечерието на 2012 и митът за кутията на Пандора: Една космическа история за човека, родителите му, драконите и боговете.

           Пролог: В края...:)

         Замисляли ли сте се кой сте всъщност ? – правили ли сте опит да се опишете с едно изречение и две-три думи? Да, знам – почти невъзможно е. Нека ви дам един жокер – погледнете в личната си карта – какво ви казва тя накратко с три думи – чо-век сте, Бълг-Арин, мъж или жена (или може би някаква процентна комбинация между двете – и това е допустимо). А какво наистина означава това – да бъдеш човек, българин, мъж или жена?

Нека си поиграем малко на семантика, морфология и кабала едновременно и да разгледаме една синтактична структура на различни езици (за феновете на алхимията на словото препоръчвам книгата на Ноам Чомски – „Студии за езика и философията на ума”):

 Аз съм човек – български език

Ja sam covek – сръбски език

Я человек – руски език

Je suis un home – френски език

I am a human – английски език

В първата си част фразата на тези, наглед различни и далечни езици е почти една и съща... Защо ли? Нека я разгледаме подробно първо на български език и после по аналогия може да си направим изводите и за останалите езици. Да започнем с направим фонетичен анализ на първата дума:

Аз=

Ас (з-то е озвучено с)=

Яс (я е мекото, източнобългарско и оригинално произношение на  а)

=Иас (разлагаме Я на съставните и гласни звуци)

=Ис (отстраняваме помощния и спомагателен звук в случая я, тъй като е на втора позиция и получаваме оригинала – Ис )

А сега да повторим упражнението с втората дума от изречението:

Съм=

Сам (ъ-то е потъмнено а)=

са (м е морфема, която отделя Аз-а като единица от множеството, докато същността на бъденето, глаголът „бъда” е една и съща)

Какво следва от 1) и 2), както са ни учили в училище =>

3) = Ис-са – името на Исус в Корана на мюсюлманите.

На френски език - Je suis = Jesus – Исус (Христос)

На руски език - Ии-сус

и т.н.

На български Аз Съм означава същото – ИАС СА(м) (ИССА в Корана) Аз Съм = ИсУс

Добре де и к’во от това? – стои и се опитва да мисли профанът. Ами за да разберем какви сме българите, следва да си зададем  въпроса какъв е бил Исус?

... Божи син и син човешки едновременно – „Тук е мъдростта” – Всеки, който има  очи да види  и уши да чуе, ще разбере божието слово, а именно, че народи, на чиито езици Аз съм се превежда като ИсУс са божии синове (по принцип всички човешки същества са божии синове, но не всички имат специална мисия в конкретната зона на време-пространството, което ние възприемаме като 2012 г.).

На 12 коренни езика Аз съм е равнозначно на Исус, т.е. Божи син. Българите, както французите и евреите, са едни от тях. Библейският Яков е не само еврейски патриарх, но и български.

Какво е ИзРаЕл? Това не е държава, както си мислите. По-скоро това е име, което едно от дванайсетте племенна ползва, за да се окичи с божията милост и слава, ала така реалността не работи. Реалността работи, когато неин основен движещ принцип е любовта... Да узурпираш правото на своите братя не ще ти донесе божието наследство, а напротив - божия гняв. Ако следите събитията в Близкия изток, ще видите наистина как там се излива много божи гняв... И това далеч не е само живописна метафора.

И все пак какво е ИзРаЕл? Казват, че това са потомците на библейския патриарх Яков, който се бори цяла нощ с бог и за награда за храбростта си е благословен – той и неговите потомци от 12-те племена на Израел (=Яков-Богобореца). Името обаче има и по-дълбока езотерична същност. Ще бръкнем в тайните на кабалистите и ще я разкодираме за вас, защото времето наистина тече ужасно бързо. Няма случайно неща, да знаете!  Нито, че аз пиша тези редове, нито, че вие ги четете...

Малко музика за приятно четене:

Между другото, замисляли ли сте се защо една дъщеря на народа на Яхве се кръщава на Ищар - на името на една от неговите смъртни врагове – езическата богиня Астарта-Венера-Афродита? Замисляли се се защо пее на френски и иврит едновременно? Свържете точките – къде акустира Мария Магдалена – май беше на провансалския бряг. Струва ми се, не всички синове и дъщери на Яхве са отрекли Исус като новия Месия...

Още малко храна за размисъл:

Ис(ш)- Тар

Ис- Ус

За ужас на ортодоксалните (не в смисъл на православни) християни принадлежността (50%) към една божествена кръвна линия е очевидна, по-скоро уше-чуема :). Попитайте някой поп защо на всеки иконостас преторианската бодигард –кохорта на Исус се състои от дракони. Когато вече знаете истината, ще се забавлявате истински на „изпотените” отговори и знаете ли как най-лесно ще се уверите, че ви лъжат? – всеки един църковен отец ще ви пробута различна версия и обяснение, тъй като този въпрос не е залегнал в църковните канони. Просто църквата е мислела, че вечно ще останем в състояние на сън и глупост, и не са си направили труда да дадат дори и формален отговор на тези доста обемни части от интериора на всяка една църква.

Стани народе, още ли имаш нужда от будители? Не будилници, а камбаните вече бият...не питай за кого – вече знаеш.

 След това малко лирическо отклонение нека се върнем на тайния въпрос на кабалистите какво означава ИзРаЕл.

 Преди да си отговрим директно на него ще ви споделя още едно скрито знание, чието съкровище е заровено тъкмо изпод носа ви. Това е, че кабалата и нумерологията работят едно към едно не само с езика на евреите – иврит, но и с българския. Не забравяйте, че именно българският език и азбука разбиват на парчета триезичната догма. Прехвалената реформация на Мартин Лутер е просто едно доста изостанало и сляпо копиране на идеите на светите братя Кирил и Методий.  

Когато оценявате делото на първопросветителите, не разсъждавайте с днешните категории и не ги мерете с днешната мяра. Не забравяйте, че единствената светлина в мрака на Средновековието е идвала от погребалните клади на инакомислещите. За стандартите на тъмните векове това, което са направили Кирил и Методий си е преносно и буквално божествено чудо. Имайте предвид, че обикновено аргументите на Ватикана срещу тези, които са оспорвали църковните догми са включвали предимно нажежено желязо, неудобни столове, огън и остри шипове. Няма аналог, когато след кратка дружеска беседа (спорът с триезичниците в църквата в Рим), Ватиканът от раз да счупи канона, както Мойсей божиите заповеди в подножието на планината Синай. Това е прецедент, в който божията ръка буквално има намеса.

За това и българската АзБуКа (глаголицата и от част кирилицата) носи своята оригинална кабала, която перфектно се допълва с еврейската, поради разликата в мозъчните полукълба, които стимулира. 

И накрая да направим кабалистичен морфологичен разбор на ИзРаЕл.

Из – е името на Изида – обединяващ символ на божествента майка на човечеството и неговата андрогенна рептилска (не е грешка) матрица.

Ра – е името на бога-слънце и символ на мъжкото начало, доминирано предимно от съществата от съзвездието Сириус.

Ел – е частица, символизираща божественост и по-точно тази на съвета на 12-те елохим. 

Всяко едно човешко същество е микс от гените на 12-те божествени елохим, облагородили (също както в овощарството) подложката на рептилската майка-богиня, често олицетворявана като Гея, Земя, Изида, Кибела и пр.

Числото дванадесет е в основта на тайната вечеря на апостолите от Евангелието и  скривания факт, че една от тях е жена не е случаен...

Къде са българите в тази космическа и религиозна сага? Нашата водеща звезда е Орион, силно са замесени Плеадите, Алфа Драконис и Сириус. Съществата от Тау Цети и атлантските наследници от Лира също имат осезаемо участие.

Хммм, кой ли беше този, който „заключи веригите на Плеадите и разхлаби оковите на Орион”...

Цитат от Йов 31:3 1(Преводът е мой, за разберете по-ясно смисъла на повествователяJ)

„C’est la vie” – както казват французите или го приемате или не:

За тази божествена намеса в генетиката на българските царски кръвни линии през Средновековието подробно писахме в „Новата религия, митът, рептилите и тяхната връзка с България и българската история”, която може да намерите ето тук:

http://alchemicaltechnologies.blogspot.com/2012/09/blog-post_10.html

За да разберем кои сме ние всъщност и какво сме, нека направим една ревизия на първата глава от Библията, наречена „Зараждане” (Генезис) и кой знае защо, преведена от нашите църковни отчета като „Битие”. Според мен, „Начало на битието” е най-близката допирателна, при която не се губи първоначалният смисъл.

За по-голямо удобство ще ползвам английска версия на Библията с мой превод на български език и съответната интерпретация на иврит:

“In the beginning, the Creator created Heaven and

Earth,”

„В началото Създателя създаде Небето и Земята”

Тук ключова е думата Barah (created) която на иврит също означава “затваряне” и “ограничаване.” Или с други думи разделяне. Създателите са разделили Небето от Земята. Звучи някак странно – но това си има име и се нарича тераформинг на английски или земетворене на български - един от любимите занаяти на боговете-създатели. За това съдбовно разделение (разцепване) на Земята от небето можем да прочетем в много други митове и епоси на различни народи по всички краища на света. Най-събуждащи са версиите  на догоните (племе в джунглите на Африка, живяло от древността със своите изумяващо точни астрономически знания, недокоснато от съвременната цивилизация до преди близо век) и шумерите (първата, призната и изникнала сякаш от нищото, без еволюция цивилизация, запаметила своите хроники с писменост върху глинени плочки). Двете непознати една на друга цивилизации свидетелстват, че първоначално Земята е била воден свят с друго разположение в Слънчевата система, но след космически катаклизъм (може би несръчен алигаторски билярд със щеката на Сириус Б :)), е променила местоположението, формата и състава си....

Хубаво е да понаучим и някоя друга дума на иврит (Hebrew)...Особено, ако искаме да знаем истинската българска история...

Но май пропуснахме в нашето изложение нещо много важно... Едно ключово определение... Кои все пак са елохим? В българските преводи на Библията и по-специално на „Битие”, те са „излекувани от шизофренията” на множественото число по бързата процедура, и са наречени Бог Всемогъщий. Така преводачите-църковни отци (някои източници сочат, че в преводите участвали около 70-80 богослова и архиереи) ни внушават, че различните имена на бог в различните пасажи на Библията са всъщност само прозвища на един същ бог. Малко по-надолу те правят една фатална и доста очеИзвадна грешка с видимо не съгласуване по род и число, в един пасаж, който е преведен по следния начин:

„След това рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие;?”(тук преводът е каноничен, Битие 1:26)

Опа, какво става тук? Уж господ е един и е сътворил човек по свой образ и подобие, но във фактическия библейски пасаж се казва, че някакви си други същности (същества) молят бог да сътворят човека по Техен образ и подобие? Това наченки на божествена шизофрения ли са или са индикация за калпав, немарлив и злоумишлено направен неточен превод? Оставям на всеки от Вас да прецени самостоятелно. Библията е достъпна онлайн само с едно натисване на клавиша “Enter”. Ако ви стиска, влезте в друга реалност и се събудете от съня с широко затворени очи...

Да, крайно време е да осъзнаем, че в християнската Библия, както в Тората и Корана е описан конгломератът от раси, която евреите наричат елохим, мюсюлманите Алах, а християните като Бог Всемогъщий (Яхве се явява невсичкомогъщий – все пак е сам, макар с мега-Его). Те създават крайната версия на човека (homo sapiens) чрез генно инжeнерство. Колкото и смахното да ви звучи това, приемете го. Интегрирайте го в себе си. Вие сте част от тази история и тя е част от вас. Не може да я изтриете с гумичка, защото я носите във вашите гени. Истината е като светлината. Не може да я запушите, съпротивата само ще увеличи вашите болки, лутания и страдания, но покой няма да намерите.

“И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни” (Йоан 8:32)

Нека се върнем на първоначалното дело на елохим (някъде се срещата елохим-ите, но това е ужасно грозна и безсмислена алогична повторяемост, защото на иврит наствката -им е за множествено число, така че елохимите на един евреин му звучат като боговете-те – нещо подобно на безсмислието „народно-демократична република”).

В момента на началните изпитания на новия прототип - човека в райската (хомо-зоологическа) градина се намесва Сатаната (макар и първоначално пуснал и той няколко вериги в общия ДНК-кюп) или по-точно представител на расата на рептилоидите, един от техните тартори. За да си обясним мотивите за наглед непоследователните му и нелогични действия, трябва да разберем, че въпреки първоначалните договорености рептилско – базираните раси се почувствали застрашени, че на Земята може да се появи вид, който да застраши господството им (базирано на стария римски принцип „първия по време е първия по право”) и бързат да вземат мерки. Изборът им  е да атакуват слабата точка в новия генетичен проект на елохим – човешкото съзнание. Макар и създали човек по техен образ и подобие, елохим, поради някакви свои си причини (най-вероятно уникалните зулуми на предходнта ни версия в Атлантида), блокират нашия умствен и енергиен потенциал (ние ползваме между 5-10% процента от мозъчния си капацитет и това е доказано от ортодоксалната наука - тя просто не ни казва причината, а мълчи гузно по въпроса) и по този начин ограничават нашето съзнание, възприятия и възможности.

Казано на езика на компютърните програмисти, елохим си оставят голяма „backdoor” (задна врата) и това е нашето подсъзнание. Завесата за него падна малко с творчеството на Зигмунд Фройд, макар и силно повлияно от гравитацията на материализма. През нашето подсъзнание ние може да получаваме команди чрез символи, които да регулират нашето поведение, без дори да разберем за това. Това е като да променяш настройките на „BIOS”-системата на компютъра си (тази, която кара купчината желязо и пластмаса да комуникира с вас на разбираем за нея и вас език). Така софтуерът (нашето съзние) отчита промените само дотолкова, че да настрои работата си спрямо тях, без да може да ги осмисли и да им влияе. Използвайки тази наша особеност, заложена от елохим, рептилите са решили да повлияят на човека, за да може т.нар. „пета раса” и тя да се провали като идеалния стопанин на Тера, и по време на този грандиозен провал през вековете да се ползва основно като евтина работна ръка и суровина. Преди обаче да ги анатемосаме като тотално зло, нека се замислим не правим ли ние същото с кравите, воловете и прасетата? 

За целта рептилите използват една много проста, но същевременно ужасно ефективна методика за реализиране на техния световен ред. Те подвеждат човешкото его чрез силата на Луциферското съзнание. Това е състояние, в което човек иска да бъде някой и е такъв в своите очи, но не и в очите на другите. Индоктринирани от тази идеология, човешкото съзнание и душа винаги ще бъдат в състояние на фрустрация (гняв, предзивикан от разминаване на желаното и постижимото). Това е съвсем логично, тъй като е ясно, че в обществото човек няма как да бъде огледално копие на това, което е в своите представи. Въпреки това във всеки един от нас има едно малко гласче, което в трудни моменти ни прошепва – „Ти си нещо повече”,”Другите не те оценяват по достойнство”, „Те не виждат истинската ти красота и способности”. Ако човек се поддаде, изпада в състояние на фрустрация и когнитевен дисонанс. От една страна е възпитан, че в обществото се ценят хората с морал и способности и според този глас в него той ги притежава, но въпреки всичко не заема това положение в обществото, което счита, че му се полага, нито има материалния статус, който смята, че заслужава. Тогава човек осъзнава, че е излъган. В състояние на фрустрация (една много специфична нискочестотна вибрация) такъв човек разбира, че освен да бъдеш способен, за да успееш да реализираш егото си в обществото, трябва да бъдеш и ... лицемерен и лукав – по подобие на същото това общество, което те е възпитало, че добродетелите са самодостъчни към личностния просперитет. Това е състоянието, в което повечето масонски и илюминатски организации подхождат към своите потенциални членове. Те им дават уверения, че с помощта им водения от Онзи глас, човек ще успее да реализира и материализира его-то си на Земята. (“It smells like Luciferian spirit, does it :) )“. Това е техния общ строеж, символизращ абсолютно свободния човек, разгърнал способностите си в пълна свобода. В тези хубави слова идеолозите на тайните общества забравят да кажат една много важна подробност, а именно, че целта не може да оправдае средствата. Пътят към ада е послан с добри намерения и начинът ви на живот през времето постепеннно се превръща в самите вас. Не можете да водите войни в името на мира. Не може да убивате в името на живота, защото времето на вашите действия влиза във вас и се превръща във Вас, дори да не го усещате...

Представете си, че все едно със стара видео-карта (джаджата, която възпроизвежда електрическите сигнали във форма на образ на вашия компютърен екран) искате да гледате „HD” (висока резолюция/качество) филм. Резулатът ще бъде, че наистина ще наблюдавате по-красива картина, но тя ще бъде прекъсвана от моменти на засичане/увисване/забавяне на движението на образа. Това е егото – кратки моменти на мимолетна слава, прекъсвани от черни дупки и „оставане във въздуха”. За момента това са правилата в нашата триизмерна действителност. Как ще се предвижвате напред през нея - дали ще изберете черно или бяло квадратче зависи от Вас. Не забравяйте, че краткия път винаги излиза по-дълъг:). 

Ето защо винаги стават провалите на хора, подведени от егото си – тук е третото измерение и трябва да учим, че не всичко става веднага. Също така трябва да учим на по-бавни обороти, какво означава да пресъздадеш една мисъл-форма и в 3D (нашето тризимерно възприемане на реалността),  за да имаме повече време да осъзнаем какви са последствията за нея. Това е като бойно изкуство – всеки удар и техника първо се обработват по детайли и със забавена скорост, преди да се премине в следващия етап – битка с въображаем противник и битка с реален противник.

Може да ви изглежда, че това са правила за изоставащи в развитието си деца, но в известна степен това са нашите духове...

Чудите се защо елохим са оставили рептилоидите да ни дадат по–нова версия софтуер на съзнанието (его-то), който не може бъде понесен от нашите тела и съзнателни процесори? Ами отговорът е, че са ни създали със свободна воля. Оставили са ни сами да преценим дали преждевременно да си ъпдейтнем софтуера и да си изгорим процесорите – забелязвали ли сте как в повечето стойностни филми богаташът, насилникът, алчният, гневният накрая (ако не го убият добрите) винаги полудява и остава сам и неразбран от другите? Това е символ от откъсването на морфогенетичното поле на човечеството и попадането в клопката на Луциферианското съзнание. Да, познанието на Луцифер може да изпепели съзнанието ни, ако не сме готови за него, също като огъня на Прометей. Това е като да се опиташ да компресираш на хард диска си от 100 МБ 600 МБ и да си овърклокнеш процесора на компютъра с 6 пъти по-голяма от нормалната тактова честота. След известно време хардуерът не издържа и дава накъсо, като не успява да изпълни гарантирания от производителите срок. Сега сещате ли се защо гурута от различни вярвания говорят за ген на вечната младост и защо в Библията патриарсите са живели над 100-ци години? Техният хардуер е работел с това, което първоначлно им е било създадено като софтуерни параметри на съзнанието...

Да се върнем към сатаните – давайки ни ябълката на познанието – те по химически път са отключили съзнанието ни за сили, за които като хардуер още не сме били готови. Сексуалната енергия кундалини е много мощна и ако не се контролира, може да завладее цялото ни съзнание (каквото впоследствие е положението в съвременното общество – навсякъде всичко се върти около секса). Биогенетиците на елохим много добре са знаели за това и нарочно са били заключили кундалини, докато довършат докрай експериметите си. Тук не става въпрос просто за изработване на един работник за мините, (както Закария Сичин умишлено се опитва да профанизира и опрости историята за човешкото създаване), а за постигане на енергиен баланс в енергийната система на човека – чакрите. Обладаването на съзнанието от секса пренатоварва долните чакри, изсмуквайки енергията от горните. Поради тази причина опитите на биогенетиците на елохим в райските градини (не била само една) са били свързани основно с настройване на човешката енрегийна матрица (системата от чакри) с тази на Земята (която също има система от чакри, тъй като и тя е живо същество). Целта им е да пресъздат на био ниво древния херметичен принцип за вселенското устройство – „каквото горе, това и долу”. Това е дълбокият смислов корен на „Бог създаде човека от кал”. Това не е елеметарно смесване на сперма и кал в епруветка, както наивно и простовато Закария Сичин се опитва да ни внуши. Тук смисълът е по-дълбок – калта е символ на енрегийната решетка  и трептене на Земята, с която човешкото тяло е трябвало да бъде синхронизирано до съвършенство. Всъщност някога замисляли ли сте се от какво е съставена калта? - от микроскопични парчета кристали, съставлявали някога скали, магма и пр. Рептилите обаче прекъсват експеримента по средата. За тяхната менталност такива фини тунинги на творението са просто скрити и дългосрочни заговори срещу тяхната власт и раса.

Така след несъгласуваната интервенция на рептолоидите, хората (5 раса) са оставени на произвола на собствената си съдба. Това може да е добро, но може и да е зло. Стоманата се калява в полярностите (екстрема). Първоначално всичкото зло и враждебност на Земята се изсипва върху тях – болести, сривове в имунната система, нападания от диви зверове, невъзможност да се намерят ядливи източници на храна. Всичко това е пряк резулата от недовършента работа по съгласуване на чакрената система на човека с тази на Земята, какъвто е бил първоначалният замисъл. Тук се корени и причината за болезнените и често спохождани от смърт раждания. Жестоките болки по време на раждането на жената са уникални, тъй като те са единствените регистрирани сред милионите видове на Земята естествено причинени биологични болки. Дивите животни при раждане НЕ изпитват болка. Нито един вид. Единственото сходство може да се намери при така наречените домашни животни, които, повярвайте ни, също са били докоснати в една или друга степен от ръката на генетичния тунинг.

Въпреки гневната позиция на елохим спрямо постъпкта на Адам и Ева – някои от тях, предимно по-бащински и по-майчински настроени, се застъпват за технологично опорочения (спрямо първоначалния замисъл) вече модел. Други от тях реагират емоционално на експеримента и въпреки че гледат на нас като на свои собственици деца, не се свенят да ни шамаросат понякога, дори доста грубо. Трета група перфекционисти и скептици са за пълната ни анихилация и изкарване на нова шеста версия (това лоби е особено активно спрямо казуса 2012  г.) 

Въпреки че съдбата на човешката раса след т.нар. „грехопадение” едва ли е идеалният родителски подход, все пак ни се дава шанс да покажем на какво сме способни. За това още в началото, а и в последствие, със скрити генетични добавки някои елохим (със засилен майчински инстинкт)  дават защити на човека (дефакто това е, което е останало в кутията на Пандора). Например това е невидимата защита за ненападание от диви животни. Тя се осъществява от невидими електромагнитни вълни, генерирани от нашето ДНК. Как си мислите, че човекът е оцелял, когато е нямало нито копия, нито прашки, да не говорим за съвременните автомати и пр. оръжия. Погледнато реално, почти всеки един зрял хищник или диво животно превъзхожда физически човека. Дори същества с по-малки физически размери като вълка. В равна битка в дивата природа човек няма шанс дори срещу него. Осъзнайте, че ние наистина сме един присъден на Земята вид и шансът да не изсъхне фиданката на нашия вид не е в насилието и войните, а в любовта към всички други деца на същата тази земя, която ни храни...

Нека се върнем към рептилите... Те, зарадвани от успеха на техния агент Сатаната, веднага се възползват от решението на елохим и под формата на нови богове (някои от тях хибриди без ясно изразена рептилска същност) дават половинчати технологически решения на хората, от вида „на час по лъжичка”, за да могат да си играят на богове и да черпят ресурси, включително и хранителни чрез нас и от нас.

Въпреки тази жалка картинка някои от боговете (елохим) или по-точно техните наследници се връщат и започват войни с рептилските богове – пантеона на гръцките и римски богове. Класически пример за това е митът за Аполон срещу Питон; Хор срещу Сет; Халите срещу змейовете и пр. Само че и те започват играта на рептилите на богове, като абсолютната власт развращава и тях абсолютно...

За да бъде драмата пълна някои от репилите започват да изпитват симпатии към хора и царе, носители преобладаващо на тяхната генетика. С тези мотиви и те се противопоставят на тези, които ни ползват само за храна – психическа и физическа. От тях произтичат и легендите за добрите дракони, защитници на хората...

Така човекът, замислян като мирен проект, се оказва ябълката на раздора за боговете и предизвиква пълен хаос и войни на Земята, които и днес няма надежда, че ще спрат...

В този ред на мрачни мисли хората обаче рядко се сещат за един мит, който разкрива изписаното с много любов тайно кодираното послание на нашите генетични родители – този за Пандора. В новата човешка история на практика това е първият подробно документиран случай на биологична война – разпръскването на контейнер от зарази. Виждайки какво става и какво ще стане, някои елохим (които не са пожелали генетичните им вериги да отидат напразно), са ни подарили най-мощното оръжие – метафизичното (отвъд физиката на триизмерното пространство, т.е. - четириизмерно и нагоре). Виждайки уязвимостта на човека във физически план, чрез генетичните кодове на всеки един от нас – отворени за трансизмерни портали към други измерения и същности, които с лекота могат да изкривяват 3-измерната физическа реалност, на нас е даден универсален антидот за всички болести и зарази, войни и насилия. Това уникално лекарство е скрито в тези наши групи от гени, които кодирано са наречени „вяра, надежда, любов”. Повярвайте ми - те освен лек са и най-могъщото оръжие, съществувало на Земята или поне в нейната триизмерна реалност. Всеки от нас го има – най-вече децата (неосакатени от медицински имунизации и тъмното егрегориално влияние, на което като метафизична зараза са преносител възрастните). За това не е чудно, че змии и диви зверове не ги закачат – просто маките деца вярват, че не може да им се случи такова нещо. Именно силата на тази им вяра блокира злото дори и в най-кръвожадните и отровни твари и зверове. В по-късен етап вече програмираните им родители им натрисат в буквалния смисъл страховете си и съответните последици в 3D (Родителската параноя е основна движеща сила на подкожните чипове). Като могъщи гени „вяра, надежда, любов” се отключват само при наличето на състрадание, тъй като ако сме обладани от ниски вибрации като гняв и омраза, можем да ги използваме за невъобразимо разрушение. Аталантите са пример за това, а съдбата им е урок за злоупотребата с власт. Пророците на Луцифер учат, че всичко е възможно, но забравят да споменат написаното с малък шрифт в договора с него, а именно, че макар и всичко да е възможно – за него трябва да бъде платена съответната цена, а забавянето на плащането генерира само лихва, но не и забрава. Както будистите казват – може да забавиш кармата си, но все някой ден ще трябва да я откупиш.  Специфичното в случая е, че вярата, надеждата и любовта не са индивидуално, а групово оръжие за защита. Хората имат тази способност, за разлика от рептилите и обладаните изцяло от рептилска менталност същества. Използването на вяра в група мултиплицира силата й в алгебрична прогресия, докато при тях (рептилите) това се случва в геометрична. Разликата е като между Златното сечение и числата на Фибоначи. В началото тя е слаба, но в последствие при разгръщане на алгоритъма  - все по-ясно откроима, разбира се за тези, които имат очи да видят и уши да чуят. Наприемр 12 вярващи ще имат 144 по-силна възможност да изкривят съзнателно физическата реалност от един вярващ.  При хора с рептилски доминираща съзнателност числовата стойност на ефектът ще е 78 (=1+2..+12)  (рефлексия на геометричната прогресия). Не е случайно на тайната вечеря преди разпятието на Христос имаме 12 човека - това е основата на много силна морфогентчина матрица. Сега разбирате ли корените на окултната икономика и банкстерите (=банкери+лихвари+гангстери)? Те се стремят да фрагментират човешкото морфогенетично поле посредством парите и вярата в тях. За техните окултни господари е изгодно човек за човека да бъде вълк. Тук борбата не е за злато и петрол – това са евтини примамки за заблудените его-душички-марионетки. Борбата е за еволюционно развитие на човешкото съзнание и прекрачване на нов праг в развитите на човечеството, планетата и цялата вселена. Защото малкото съдържа всичкото... 

Залогът наистина е голям и този път от нас зависи сами да изковем съдбата си като в „Господаря на пръстените”. Даден ни е последен шанс да задействаме божeствените кодове в божествените си гени. Огледайте се - поплакът този път не за два града, а за две планети... Пръстенът, който хобитът Фродо хвърля във всепоглъщащата лава на планината Дуум („Гибелна съдба”) не е нищо друго, а символ на човешкото его...

За това боговете са зад кулисите с леко припотени чела – тези и от двете полярности засега само суфлират. Не че не е възможно на някого да не му издържат нервите и да влезе открито в играта – както виждате и за такива сценарии ни подготвят към края на годината с хилядите филми за извънземнни инвазии. 

Изборът този път ще е изцяло наш. Ние ще наклоним везната в едната или другата посока. Отрицанието на любовта този път обаче е равно на анихилация (= тотално и цялостно унищожение – дори на душата). Няма кой да изкупи греховете ни този път. Скалата  на броя на виртуалните ни животи и прераждания  на нашата съвеместна карма този път показва нула. Ако пропилеем и сегашния, първо ниво ни чака отново. Това не е само метафора - чака ни първи клас на една скамейка с атлантите и прочие пишман ездачи на божествената мощ... Този път обаче няма да има индивидуални спасявания. Всички ние сме едно и всички сме любов, който не спазва този принцип и не почита живота в неговата дълбока същност, ще понесе съдбата си като привлече към себе си техните антагонисти. „Подобното привлича подобното”... Орисани в тази макар и от части грешна менталност  трябва да изграме ролите си докрай... Шоуто трябва да продължи...

В памет на Фреди Меркюри, обожавания от всички, но самотен гений – марионетката на илюминати, която не искаше да бъде повече кукла на конци и плати до последното пени цената на желанието си – „Not a penny more, not penny less…” Благодаря и за вдъхновението на „Металика”- за това, че творят в зоната на екстрема – зоната, която отделя зърното от плявата и разграничава духовно силния от нищетата на бездушните наблюдатели. 

И една интродукция за всички, които са стигнали дотук, макар че не й е тук мястото по дефиниция  - време е да разбием границите, които оковават нашето съзнание, защото какво е времето – просто една конструкция на нашия разум... нищо повече...:)

Пролог:

Посвещавам тази статия най-вече на всички Търсачи на истината от „Алхимия на истината” и сродни, ментални, духовни, емоционални, обществени групи и кръгове.

Спомняте ли си, че някога доброволно приехте да бъдете заразени с вируса на Истината... Знайте, че като всеки вирус той е кристал, който съдържа в себе си светлина. От този момент нататък вие сте преносители на Светлината. Осъзнайте, че заразявате със светлина при вашите контакти. Вербалният и експресионистичен секс също може да бъде опасно начинание...:) Вашето ДНК ви е привлякло в тази група (групи), поради шаблоните записани в него...

Сега е вече е късно да се откажете – опитите Ви за това ще ви донесат само болка. Време е да осъзнаете за кого бият камбаните. Сега може да ви изглежда, че вие сте самотни воини в царството на слепите, но това не така – погледнете небето - времето се ускорява, даже да си признаем, времето се разпада. Чуйте камбанния ек – отчита, че от сегашния момент на вас ще бъде все по-лесно да повярвате в себе си и собствените си сили, както и да се свързвате един с друг. Вашето превозно средство и комуникатор е истината, подхранвана енергийно от вашата собствена възраждаща се МерКаБа. Това не е прост енергиен източник, макар и да не е сложно да се доберете до силата му. Това не е обикновена комуникация. Това е дифракция на светлината и истината. Както знаете светлината е отчасти вълна, отчасти частици. Там, където частиците изчерпят своя физически потенциал, там започват да действат вълните – това сте вие – Вашето ДНК е проектирано да резонира в определен честотен диапозон – този на светлината, доброто, истината и любовта...

 Независимо от сегашните Ви убеждения – политически и религиозни, (знам че в „Алхимията на истината” има хора с най-различни религиозни, етнически и политически възгледи – християни, мюсюлмани, будисти, юдаисти и  пр. , както и БСП, СДС, ГЕРБ, Атака и пр. ; Левски, ЦСКА; българи, турци и евреи и пр.) Въпреки тези привидни разграничения трябва да знаете, че нямате полезен ход назад, само може да си причините болка, болка, която може да ви докара до лудост. Да може да имате богатство и слава – всичко в един миг обаче става на пепел, но споменът остава, отпечатал болката да избягате от собствената си съдба, да се скриете от светлината в самите себе си.

Осъзнайте с пълна яснота, че сега вие сте носители и разрушители на преградите на мрака и невежеството. Трябва да знаете, че тъмнината не е нищо повече от отсъствие на светлина. Вие сте носители на светлина фантастична, както уважаемият Тери Пратчет се изразяваше (между другото той е високопоставен масон - но не го заклеймявайте за това – той мъченически изпълни мисията си, пишейки до последно въпреки болестта си). Вие сте носители на вярата, че вие и вашите деца и близки ЩЕ БЪДАТ, че  НИЕ ЩЕ БЪДЕМ...

Разликата между фантастичната светлина и обикновената светлина е следната – фантастичната светлина се възпроизвежда отвъд гранците на дифракцията. Тя може да работи изцяло на квантово ниво. С думи прости и обикновени това означава, че вашите мисли могат да се мултиплицират (умножават) дори в самия момент, в който си ги помислите. Не е дори нужно да ги манифестирате в 3D (триизмерната реалност – картината, която сега виждаме или мнозинството от нас виждат и която ни се представя за единствена и неотменинма реалност), чрез някакъв вид преносител.

Ако сте попадали на филми като “V for vendetta”, “Total recall”  (“Total recall 2012”), “Star wars” (I-VI), “Pirates of Caribbean: The curse of Black pearl” (само първат част), “Lord of the Rings” (I-III), „Mural”, “Avatar”, “Terminator 2”, “From Hell” и пр. и те са ви харесали, това не случайно... 

Причината за това е много проста – те са правени и писани от ХоРА със същия генетичен код като Вас.

Това беше каквото знаех, каквото чувствах по време на незабравимия копнеж към свободата, търсена чрез алхимията на духа.

P.S. Благадрности на двамата нови членове, които се присъединха към екипа на алхимиците – надявам се, че след тройната алхимична дестилация в коктейла няма да има граматически прашинки, даващи толкова гориво в устата на критиците :)

P.S.S. Пиша тези думи специално за вас - не за да демонстрирате след това езотерична ерудиция по форуми, паланки и седянки, а с ясната идея, намерение и надежда, че нещо ще се промени във вас, а после и в другите.  Да осъзнаеш една истина е напълно безсмислено, ако не я приложиш на практика в постъпките си – мисля някой беше казал – „По делата ще ги познаете”. Понякога малкото камъче преобръща каруцата. Вярвайте в това, защото ужасно много хора се съмняват, че малка и обединена от силна вяра група може да промени света, но всъщност както Маргарет Мид е казала, точно това е, което всъщност някога е успявало да го промени.

Така картите вече са раздадени от илюминатите. 2012 г. неумолимо наближва и появяването й е предварително поливано със солидни коктейли от кемтрейлс в иначе слънчевото и ясно българско небе, но... Аз вярвам, че какъвто и да техния сценарий за 2012 г., това все пак само сценарий. Сигурен съм, че дори и илюминираните не могат да изчислят всяка една вероятност до край, а ефектът на пеперудата според теория на хаоса може да се прояви във всеки един момент. Точно, когато Те най-малко го очакват. Всеки от вас може да бъде тази пеперуда. Достъчно е само едно махване с криле в опит да полетите и да сътворите нещо добро колкото и малко да то. Преди всичко обаче трябва да направите този опит в 3D. Намерението не е самодостатъчно. Трябва и малко усилие. Всички тези думи не са кухи розово-позахарени нюейдж абстракции (всъщност имам алергия към нюейдж и теория на конспирациите). Всички тези думи са опит, знание и съдба на тези, които вие свикнахте да наричате алхимиците.

Пиша тези редове с все повече изясняващото се съзнание, че изкупувам карма. Много пъти съм проклинал кой ме захвърлил на тази мрачна и кална Земя. Сега вече осъзнавам, че за всяко нещо си има причина и все повече осъзнавам, че това, което ние възприемаме като дарове на боговете или природата (според зависи от това дали сме атеисти или не), ни е дадено с цел. Красотата, интелектът и силата са дарени не да служим само на себе си, а и на другите. Не го ли осъзнаем, ще почнем да ги губим...Това, което ги подхранва – генът на младостта и силата, се храни с етерна енергия, която след като първоначалната генетична батерия се изтощи, може да се захранва само по етерен път чрез благословията на другите. Колкото по-слаби и онеправдани са те, толкова по-силен е ефектът...

 Това е магията и дарът на емоцията състрадание, чиито ключ са любовта, вярата и надеждата – най-могъщото оръжие, завещано ни от елохим. Повярвайте ми това не е няква отвлечена мистика – това е самата действителност или тази версия на реалността, която работи най-добре на всички нива.

Дори и да не сте разбрали всичко, което ви казвам, няма нищо лошо в това. Важното е да се промените, макар и с малко, към по-добро и да приложите това добро в утрешния ден. Дали ще дадете 5 лева на някой просяк до кофите за боклук или ще се усмихнете на някой колега или съсед, или няма да смачкате паяка в банята, а ще го пуснете някъде навън – изборът е Ваш. Не забравяйте, че това се пише не само в Акашовите записи. Това се пише и във вашето сърце и това е вашата сила в тези времена на  сгъстяващ се мрак. Знам, става все по-трудно, но да не забравяме, че най-тъмно е преди зазоряване. Нека ние направим първата стъпка към светлината на новата утрин още днес...

Алхимика и алхимиците