Ятовата гласна Ѣ – загубеният небесен печат на България

“В началото беше Словото…Всичко чрез него (словото) стана…И словото стана плът и живя между нас…”

“…Всеки народ си има звезда, която го зарежда със светлинна енергия. Но има и изключения. Някои народи нямат звезда, а планета…Един ден тези народи няма да могат да оцелеят. В необикновената за тях атмосфера ще се задушат…Народ, който има планета, вместо звезда, ще угасне както свещ при вятър….България има не само една звезда, а цяло съзвездие…” – баба Ванга

До всички потомци на България и древната българска мощ. До всички, които имат силата, дръзновението, великодушието и духовната сила да си спомнят, да надскочат егоцентризма и привидностите в илюзията в която сами сме се оковали. До всички, които милеят за България. Често се чудите “Как ще се оправи България”. А отговор не идва…
Затова слушайте… слушайте и мълчете, слушайте и чувайте, гласовете на сърцата си чувайте, скритите факти чувайте, гласовете на древния си род, гласовете на корена си, на мъдростта и знанието вкоренено в таз земя българска и в гена който носите. Защото отговорите често се крият на неподозирани места, често са пред очите ни, но благовидно замаскирани от онези, които от векове калят лицето и снагата на България! Слушайте…

Някой някога запитвал ли се е защо България и българите толкова страдат? Защо се позволяват всиките тези беззакония, всичките тези извращения и поругаване на земята българска?
Защото българският род забрави корените си. Откъсна се от духовния си корен, обви се в тъмна пелена, скри се под похлупак и се откъсна от Отца си. Загърби свещената си духовна мисия..И докато върви в мрак, неведение и отричане на духовната си мисия – ще страда.

Но първа крачка обратно има! И ако в българския език се върне небесния печат български, ще се върне и България!

Много преди Коперник и Галилей, гениалният ни Философ е поставил съответстващата буква за планетата Земя като кълбо(елипса), заедно със съпътстващата я Луна.

АНКХ

Според Учителя Беинса Дуно, Анхира е едно от свещените имена на Земята (Анх+Ра). Този символ тръгва от траките, но се среща по-често в египетското писмо. Поставен огледално в “земната” половина на модула за образуване на буквите, се вижда, че е прототипът на буквата Ѣ (ят).

Ако пък буквата Ѣ обърнем огледално в “небесния” кръг, ще видим един от елементите в монограма на Аспарух (съвременната буква “Р”, с основа) Ако отидем към молитвата „Отче наш” и си припомним думите „…да бъде волята Твоя, както на Небето, така и на Земята…” вече няма съмнение, защо е създадена т.н. обла Глаголица. Това, което е на Небето, се отразява на Земята и това, което става на Земята, се отразява на Небето. Всичките глаголически знаци са белег на един постоянен кръговрат, постоянен преход между Небето и Земята, така, както е и движението на човешката Душа и Дух, преражданията, докато всеки българин си отработи националната карма. Право на всеки е да избира начина си на мислене и на живот, но нека знае, че с всеки свой избор той се обвързва и с живота и съдбата на себеподобните си.

Още от края на 19 век има непрестанни опити да бъде премахната тази буква. На практика българското общество е разделено на две по този повод. Едни искат да я махнат, а другите да я запазят, като така всички се определят на нивото на душите си на кого служат – на тъмнината или на светлината. Естествено без да го разбират нито за миг. Правителството на Стамболийски прави правописна реформа и я маха – знаем съдбата на този човек, тя не е случайна. След това е върната в азбуката от Александър Цанков, който при всичките му прегрешения като министър-председател, доживява дълбоки и спокойни старини. През 1945 г. социалистическата власт провежда правописна реформа, с която “ятовата гласна” Ѣ и “голям юс”- Ѫ се изхвърлят трайно от употреба. С този абсолютно предумишлен акт, окончателно се скъсва връзката между източните и западните български говори и връзката между Македония и майка България. Но по-важното е, че съвсем целенасочено се откъсва България от духовния свят, отнема се силата ѝ! Ятовата гласна, или двойно “Е”, широко “Е”, е небесен знак, космически знак, пазител на България и на славянството. Словото българско е божествен език, буквално “свален” от духовния свят. Всеки звук, всяка буква, дума и подредба на думите носят огромно значение, и не само символично, но енергийно и съвсем измеримо в материално изражение. Ѣ свързва заедно Божествения и човешки принцип. Двата принципа са свързани в едно. Ѣ е звукът, който носи в себе си цялата сила на азбуката. Буквата е свързана с определено съзвездие, а то – с България. Буквата е тясно преплетена със съдбата на българския народ, съществувала е в руската азбука до идването на болшевиките. Това е знак, от който излиза огромна мощ.

А докато ние – българите пренебрежително се хихикаме на тази информация, някой чул ли е, че един от най-контрастните, дискутирани, мразени, обичани, обожавани знакови световни лидери – Владимир Путин прави постъпления да върне точно тази буква в РУСКАТА азбука? Извор на огромна духовна мощ, която води със себе си невиждан успех, благосъстояние, величие и възраждане. Дали Путин е глупак? Или изключително ерудиран, интелигентен, добре осведомен и находчив водач?

Ят – божествениЯТ знак на България!

Ето какво казва за ятовата гласна Учителят Петър Дънов:
“
1. Ѣ е знакът на Славянството. Той е кардинален космически знак.
2. Ѣ е печатът на Славянството в скрижалите на Бога.
3. Ѣ е пряпорецът, който е бил извезан със златни конци в горната част до дръжката на руските бойни знамена (от времето на Петър Велики – от 1708 г., продължил е до Октомврийската революция 1918 г., след което я премахват.)
4. Чрез този Божествен знак България е била освободена през Руско-турската война (1877-1878) от пет вековното турско робство.
5. Ѣ е създаден от числата 1 и 7. Той е Сатурнов знак образуван от съвпада на Сатурн и Слънцето. Действа поразяващо, като светкавица и мълния във времето и пространството, върху живота на земята.
6. Ѣ съедини Небето и Земята, в която дойдоха и се заселиха българите. И България стана Дом Господен. И Русия се въздигаше и обединяваше.
7. Ѣ е знамето на Ангел Елохим, който е ръководител на България и на целокупното Славянство. Това е звездата, която държи в десницата си и от която излиза Сила и Мощ от Небето и раздава Светлина на земята, Виделина за Небето и Слова за синовете Божии, населяващи Небето и земята.”

А погледнете и към историята. Президентите на Франция за българите:
Шарл де Гол: „Българската държава е люлката на европейската култура и цивилизация” – 1962 г.
Франсоа Митеран : „…българският народ е един от създателите на цивилизацията на нашата планета…”

Кога се оставихме да ни убедят, че и повярвахме, че България е на дъното на всички дъна? Кога допуснахме така да ни заслепят, че да не видим собственото си сияние? Кога загърбихме Бога си, рода си, корена си? Та се дадохме в доброволно робство на модерни поробители, маскирани като благодетели?

Драги политици, има ли сред вас поне един, който наистина да милее за България? Поне един, който да иска да я види изправена на крака, стъпила гордо, изправила снага? Възродена и преродена? Или зад гръмките думи и обещания, заеми, стратегии за това и онова се крият само личните домогвания за власт и пари? България някога е имала велики управници, поучете се от историята и ако наистина искате България да я бъде, можете да намерите там записани готови решения. Поучете се и от духовното богатство и наследство на тази свещена земя. Искате ли да сте наистина новатори и спасители на тази България?
Направете една важна крачка. Върнете ятовата гласна, върнете небесния печат на България.

Ами ти читателю, част от УЖ “обикновения” народ? Дето си всъщност част от небесния народ, с най-важната мисия в това време на промяна и апокалипсис (истинското значение на думата е “откровение, разкриване”!). Ти, четейки тези редове, може би за първи път в живота си, даваш ли си сметка, че свещените букви от българската аз-бука са ключето, което отваря вратите към цялата трансформация и повдигане на народа ни, а чрез него – и света ни? И ако промяната не идва отвън, то най-сигурният начин да се случи, е отвътре. Промени себе си, отвори съзнанието си, допусни и си спомни небесната мощ на България. Защото ключето е в теб.

Време е да изискаме своето, да заявим на висок глас, да върнем мощта си. Време е да си върнем ятовата гласна, божествения небесен знак на България.

Време е.

Древните българи най-много почитали Нова година

На снимката: Посрещането на новата година било най-значимият празник за древните българи

От хилядолетия новогодишният празник се свързва с очаквания за по-добри дни

За древните българи най-таченият празник бил българската Нова година -  първият средищен ден в годината – денят на зимното слънцестоене – Идинак. На този ден е била Бъдни вечер. На нея се прикадявали пръст, вода, дърво (бъдникът – голям пън, който се изгаря в огнището), а също и жертвените девет храни – свиня, печена на бъднивечерското огнище, обредни хлябове със златни или сребърни късове в тях, а също и дрянови клончета с пъпки и др.
Обредните хлябове се изрисували със знака на слънчевия кръговрат, на щастието и въобще на кръговрата в природата и живота – свастиката. Бабите я рисуват върху обредните пити и днес. Среща се често и в шевици, бродерии, тъкани.
Във владетелския двор и във всички родове – от най-малките до най-големите - се правел “Малък събор” (един от годишните събори). На него идвали и чужди първенци, крале и князе, носели данъците, имало живописни шествия с коне, шейни и коли.
Станнанинът – в двора самият владетел – прикадявал трапезата, на която имало и мед, варено жито (булгур), кървавица или риба (обикновено шаран), петел, орехи и вино – и тържествената вечеря започвала. Особено се държало на прикадяването – стар български обичай (думите “кадя”, “кандило”, “кадилница” са от български произход).
Владетелят бил сурвакан от децата, а след това обливан с вода на открито, а след него – и всички възрастни участници в тържествата. Младежите обикаляли онгъла (средището – столицата на държавата, на областта или друг по-главен град) и селищата с песни до разсъмване - коледуването. Имало спортни игри и състезания. На Идинак (Годинак) гледаме кой пръв ще прекрачи прага ни - какъвто е гостът - сега полазник - такава година идва. Той влизал и разпалвал жарта в огнището с трески от дръвника. И пожеланията му били свързани с огъня - колкото са искрите, толкова деца и изобилие да донесе Новата година. Черпят го с баница, питиета и ошав, дават му кравай и чорапи.
Днес празникът не се празнува на същия ден, а обичаите от вечерята са разпокъсани и елементи от нея има на Никулден, Игнажден, Коледа и Нова година. Днешните обичаи, свързани с него, са се видоизменили и вече показват само в общи черти най-главното – благодарност за даровете на земята и надежда за бъдещо плодородие. През вековете остава и пожеланието, което отправяме и днес - нов ден, нова година, нов късмет.
Първите два месеца в народната традиция - Голям и Малък Сечко, са отъждествени с приблизително съответстващите им римски месеци януари и февруари...
Посрещането на новата година датира от древността и е един от най-старите празници, отбелязван от човека. За първи път преди 4000 години се празнувал в древната Вавилонска кула. Около 2000 г.пр.н.е. вавилонците започнали да честват първата Нова Луна (фактически пълнолуние) след първия ден на пролетта.
Нейното начало било времето, когато настъпвала новата година. Това бил сезонът на засяване на реколтата и цъфтежа на растенията. Първи януари нямал нито астрономическо, нито земеделско значение. Вавилонската Нова година се отбелязвала единадесет дни, като всеки ден се празнувал по различен начин.
Около 600 г.пр.н.е. древните гърци чествали своя бог на виното Дионисий навръх Нова година.
Римляните продължили традицията и леко я видоизменили, като започнали да посрещат Новата година в края на месец март. Техният календар постоянно бил променян от различни императори и скоро изгубил връзката с фазите на Слънцето. За да пооправи грешката, през 153 г.н.е. римският Сенат обявявил първи януари за начало на новата година.
Но промените на календара продължили до идването на власт на Юлий Цезар, който през 46 година въвежда познатия ни Юлиански календар. В него първият ден на януари също отбелязвал началото на новата година. Вместо да синхронизира календара със слънцето, Цезар „разтеглил” предишната година на 454 дни.
Ранната католическа църква заклеймила тържествата за Нова година като паганизъм. С разпространяване на християнството църквата започнала да изгражда религиозни ритуали, в противовес на езическите празници, като Нова година не прави изключение. Едва от около 400 години този ден се счита за празник в западните държави.
Днес навсякъде по света началото на новата година е весел празник, всеки оставя зад гърба си несбъднатите мечти и създава нови. Всеки народ в продължение на векове е създавал, предавал от поколение на поколение новогодишните си традиции и поверия.
Ето защо те са толкова разнообразни, но са обединени от вечната човешка надежда, че новата година непременно ще бъде по-щастлива от старата. Монетата е символ на късмет и благоденствие не само у нас. Тя е в коледната пита, част от изненадите на новогодишната баница, краси сурвачките.
АНГЛИЧАНИТЕ не посрещат новите години с шумни празненства. На Острова не е прието да се канят гости. Но неписано правило е, че срещу Нова година или на следващия ден всеки може да навести който и да е дом, без покана. Гостът обаче трябва да донесе бучка въглища, която да хвърли в домашното огнище и да пожелае огънят в този дом да не угасва.
ШОТЛАНДЦИТЕ са отишли по-далеч - те ходят на гости дори на хора, които не познават. Обичай е да излизат облечени като коминочистачи.
НЕМЦИТЕ И АВСТРИЙЦИТЕ са приели за свой символ на благополучие и щастие коминочистача и… прасето. В навечерието на Нова година Монетният двор на Виена пуска звонкове с изображение на дете, покачило се върху прасенце. В Германия и Австрия наричат 31 декември Силвестър. Думата идва от италиански и означава “Този, който живее в гората”. В последните години в двете страни обикновено празнуват Силвестър на улицата, събрани около местната църква или друга забележителност. Естествено, гърмят се тапите на пенливо вино. Подаряват се фигурки на прасенца от марципан, яде се щолен - плодов хляб.
На някои места в хлебчетата се слагат дребни монети. Не се поднася месо от пернати, за да не отлети късметът.
В ИТАЛИЯ дълго време се е смятало за задължително в навечерието на Нова година да се изхвърлят старите мебели през прозореца и да се заменят с нови. Това обаче днес е доста рисковано и вече са измислени по-безопасни начини за веселие. Традиционният Capodanno задължава всеки член на семейството да постави на перваза запалена свещ и монети за щастие. За да привлекат късмета, жени и мъже надяват червено бельо.
ФРАНЦУЗИТЕ имат разнообразни новогодишни обичаи. Един от най-старите е първата жена, която налее в празничната нощ вода от извора, да остави там франзела хляб, втората я взема и оставя своя и така
всички домакини в селото си разменят хляб.
ВЪВ ФИНЛАНДИЯ в новогодишната нощ девойките хвърлят през рамото си обувка. Поверието е, че ако тя падне с върха си към вратата - предстои сватба. Подобни обичай имат и прибалтийските страни, където не сядат без традиционните рибни ястия и пай с коняк.
ПОРТУГАЛЦИТЕ И ИСПАНЦИТЕ имат обичай да окачват над празничната трапеза добре запазен грозд. Когато часовникът започва да отмерва 12-те удара, всеки бърза да откъсне и изяде последователно 12 зърна, като същевременно си намисля желания за отделните месеци на настъпващата година. Когато часът удари 12, испанците излизат на улицата и си разменят подаръци.
В новогодишната вечер за УНГАРЦИТЕ традиционно блюдо е чесън с мед. В някои градове и села там на 1 януари сутринта се измиват вместо със сапун с монети, за да имат пари през цялата година.
В РУМЪНИЯ почитат традиционните питки с извара и сметана и рибните плата.
На празничната ХОЛАНДСКА трапеза се поднасят топли понички със стафиди, които се приготвят само веднъж в годината - на този ден. Момичетата там се стараят да свършат работа преди залез, за да се омъжат през следващата година.
В ПОЛША, УНГАРИЯ, ЧЕХИЯ И СЛОВАКИЯ броят на ястията трябва да бъде кратно на 12. Като всяко има своя символика - рибата е на щастие и благополучие (в Словакия шаранът е задължителен), орехите символизират тайните и трудностите на живота и т. н.
В ГЪРЦИЯ е традиция да се посрещне новата година с игра на карти, но на пари. Според поверието, който спечели повече, ще му върви през цялата година. Сред обичаите за последния ден от старата година е и почистването на камината и поставяне на ново дърво за късмет.
Традицията в Гърция повелява също така да дадеш на колкото може повече деца дребни монети. На 1 януари пък след прибиране от църква трябва да удариш нар пред вратата, за да е плодовита годината за цялата къща.
В ЯПОНИЯ посрещат Нова година не в полунощ, а рано сутринта на 1 януари. Поздравяват се с чаша студена вода. След замиране на обичайните 108 удара на камбаните всеки бърза да се изкачи нависоко, за да приветства слънцето. Японецът няма да забрави да сложи слама на фасадата на дома си, която ще го пази от злите духове.
В първия ден на КИТАЙСКАТА НОВА ГОДИНА по традиция не се произнасят думи с негативен смисъл - смърт, бедност, катастрофа, за да не се случват тези нещастия. В преддверието на празника китайците разплащат дълговете си, непременно купуват нова дреха, приготвят дарове за духовете. Разбира се, всяко семейство организира пищно семейно тържество. На трапезата винаги има нарциси.
В Древен Китай на Нова година се обявявал единственият празник на бедняка.
Тогава бедният човек можел да влезе във всеки дом и да вземе каквото му е нужно. Ако откажеш да дадеш на бедняка, съседите ще се отвърнат от теб, вярвали някога.
ИНДИЙЦИТЕ по принцип празнуват Нова година на 1 януари, само в Северна Индия тя идва на 13 април. Там древен обичай повелява, че на този ден никой не бива да е зъл, раздразнителен или сърдит някому. В противен случай ще е такъв през цялата година.
ВИЕТНАМЦИТЕ пък смятат, че в дома им живее Бог и на Нова година той отива на небето, за да разкаже как е минала годината за всеки от членовете на семейството. В тази страна хората приемат, че именно на Нова година човек става с една година по-възрастен, а не както е по света - в деня, когато е роден.
В ИРАН Нова година е празник, на който посрещат и пролетта. Главата на семейството дарява домочадието с нови дрехи. На празничната трапеза непременно трябва да има чесън, оцет, сол от неузрели класове и супа от салатени листа. Хората палят огньове по улиците и ги прескачат за здраве.
В много домове на ЛАТИНСКА АМЕРИКА имат специална кристална чаша, която пълнят с вода в новогодишната нощ. Щом удари 12 часът, хората плисват течността през прозореца като знак, че старата година си е отишла успешно и те очакват новата да бъде така чиста и прозрачна като водата.
Има и универсални поверия за Нова година. Например да се стараем в новогодишната нощ да не сме с празни джобове и да не се караме с никого. Дамите трябва да имат нещо ново по себе си, защото се смята, че това ще донесе късмет. На масата пък не трябва да има морски дарове като раци, омари и други, за да “не върви назад годината към старите проблеми”.
Който изпие последната глътка преди полунощ, ще бъде късметлия, е една от поличбите, свързани с пиенето на Нова година.
Да вярваме или не на новогодишните поличби избира всеки. Някои предпочитат да “разграфят” нощта предварително, за да няма пропуски. Но тогава и най-малката грешка би се възприела като трагедия. За други настъпващият празник е въпрос на импровизации и ще е щастлив заради спонтанните решения. Така че посрещнете Нова година според собствената си фантазия и това, което ви диктува сърцето.
И вярвайте, че съдбата ви е във ваши ръце.

Знаете ли откъде произлиза Коледа, най-древният религиозен празник на човечеството?

Коледа се празнува по нашите земи от незапомнени времена и винаги по време на зараждането на новото слънце в края на месец декември - 22 - 23 декември. Древните българи са смятали, че тогава слънцето се възражда за нов годишен кръг и са наричали Новото слънце Сурва.
Древните българи са почитали Сурва и са празнували неговото възраждане всяка зима в семейния празник, наричан Коледа, Колада, Коладев. Те са смятали, че слънцето всяка зима подкарва на ново колата на новата година с впрегнати в нея четирите коня на 4-те годишни сезона. Оттук и името на празника Коледа или Коладев т.е. Богът с Колата (Кола-Дев). Дев е този, който дава светлината, и този който дарява деня - ден или дан означава даденият на древнобългарски.
Дев е наричан още и Денкара (каращият деня) и това негово наименование намираме споменато в древнобългарската Риг/Рча Веда, занесена в Индия от древните ведически български племена. Често го намираме изобразен като конник, подкарващ колесницата на деня.
Даващият Бог Дев на древните българи намираме пренесен като Дао/Дал дори и в далечен Китай от древните българи при преселението им в Китай няколко хилядолетия преди Христа. Дао е религиозното учение, наследило древнобългарските традиции на духа. Дао е учението на великия, един от най-великите духовни колоси Лао Дзъ. Дао е името, с което Лао Дзъ обозначава Бога и не случайно - Дао е всъщност българската дума Дал (този, който дава). През хилядолетията, поради особеностите на китайския език, Дал е било произнасяно като Дао и се е запазило така и днес.
Дао/Дал е древнобългарската вяра в даващия Бог Дев, Дио, Деос/. Самият Лао Дзъ е имал български корен и за него се знае, че е влязъл в Китай от Индия, където първоначално е проповядвал като Боян.


Древната българска духовност все още е много запазена и почитана в днешна Индия и от индийските мистици. Благодарение на мистици като Садгуру (http://blog.ishafoun...-of-kula-gotra/), можем да върнем лентата назад и да проследим гениалното разбиране на живота и проникновение в неговите тайни от нашите древнобългарски предци, които са се разселили по цялата земя преди 4-5 хилядолетия.
Те са се движили с каруци и коне, на цели семейства и всяко семейство е имало своята каруца или още наричана кола. Постепенно кола е станала нарицателно име за едно семейство или племе с роднински връзки. Една кола хора е едно отделно древнобългарско семейство. Всяко семейство е имало освен общите богове или още Дави / Деви (Даващите сили), и свои семейни дави. Тези семейни богове древните българи наричали Коладави/Коладеви и ги боготворяли в специално построени семейни храмове, наричани Коладайвам.

Семейството е било много силно съхранявано и почитано от древните българи, а в семейните храмове Коладайвам се е създавала чрез молитви и специални духовни ритуали благотворна духовна енергия за цялото семейство за поколения напред. По този начин се е запазвала чиста генетичната връзка между българите. По мистичен начин се е влияело и на генетичните родови кодове с цел тяхното опазване от заболявания.
Днес това знание се е загубило и у нас, и в Индия, но отзвуци от него се пазят в индийскте храмове и в наши дни.
Именно от тези семейни богове Коладеви и семейни храмове Коладайвам е произлязъл и нашият празник Коледа, който ние българите пазим и до днес, макар и да сме загубили първоначалното му значение.

Навсякъде, където древните българи са се разселили в праисторическата епоха, те са занесли със себе си своите духовни празници и религиозни обичаи.
Ето защо не е чудно, че Коледа се е празнувала и от готите на запад, и от скитите на изток, като се е почитала и в германските племена, и в близкоизточните племена.
Дори старите еврейски синагоги имат мозайки, изобразяващи древнобългарския Бог на Слънцето, каращ колесница с четири коня.

В Гърция Бог Сурва се почита като Хелиос (Халиу или халата).

Днешна Сирия, основана от скитите българи също е получила името си Сурия от българската дума Сурва, съответно видоизменена от епохите и хората. Сурия е всъщност Страната на Слънцето, на Сурва.
Древните българи са занесли почитта към Сурва и празнуването на Коладев и в далечна Индия, и в още по-далечен Китай. Там българите са били наричани племето на Сурва, или още хората на светлината.

За присъствието на българите в Сирия говорят и многобройните исторически паметници, оставени там от нашите деди. Така например древният град Угарет (Угар), чиито останки и до днес са запазени край град Латакия, носи своето име от българската дума Угар - плодородно поле, като това значение в наименованието се е запазило и до днес в Сирия. Угар е чиста българска дума означаваща плодородно поле, плодородна почва. Град Угарет е на поне 6000 г. според историческите източници и дал началото на развитата близкоизточна култура, занесена там от древните българи.

Български следи откриваме и в названието на древната столица на Сирия - град Дамаск. Арабското произношение на Дамаск е Димашг и означава влажна, просмукана с влага земя. Произлиза от древна арабска дума, която е всъщност още по-древната българска дума мазга. Мазга е дума от българския език, която е в употреба и днес и означава точно това - просмукала се на повърхността течност, така например боровата мазга. За древнобългарския произход на столицата на Сирия доказателства намираме и в едно друго нейно старо име, за което се смята, че е най-древното название на града - Жиляк. И днес сирийците знаят, че Жиляк е означавало устойчив, непревземаем, каквато крепостта Дамаск исторически е била. Очевидна е връзката на най-старото име на сирийската столица Жиляк с българската дума жилав, непобедим.
Откъдето са минали древните българи, бел град са оставяли, велики цивилизации са установявали.

Исус е потомък на тези високодуховни древни българи, тъй като той е от племето на арамейците, наследници на разселилите са в Близкия Изток древни българи.
Впрочем, папа Франциск сам потвърди наскоро в разговор с премиера на Израел Нетаняху, че Исус е говорил арамейски език и е бил арамеец! - http://www.segabg.co...x-xg3I.facebook

Арамейците са всъщност преки наследници на канааните, едно от имената, с което били наричани древните българи при заселването си в Близкия изток. Канаани ще рече Планински (Кан) Хора; Канджии или просто каниите са били наричани древните българи, заселили се преди хилядолетия в Близкия изток.

Според Хигинс канааните почитали Бога Слънце като Бог Ал (Ал-Ален, Яркосветещ е отново българска дума, водеща към древнобългарската духовност като най-старата човешка духовност). Древните българи по нашите земи още преди разселването си по света също са го наричали Бог Ал или просто Бал Ази (Слънчевият Аз - Вътрешната светлинна същност на всичко). Днес БалАзи е известен като тракийският Бог на светлината Белис.

Бал съществува и в наименованието на най-голямата ни планина - Балканът. Планината на Бога Слънце БалАзи е Балканът. С годините и епохите, както и с отдалечаването на народа ни от най-древните си духовни традиции Бал постепенно е загубило своето оригинално значение на Бога Слънце и е станало единствено синоним на велик, голям.

Интересното е, че Бог Ал се среща и в Свещените книги на юдеи и мюсюлмани. В Свещените книги на евреите се говори за Бог Ал, който неправилно е преведен като Ел в английските преводи (Разбулената Изида, Елена Блаватска). Ал е оригиналното название и на мюсюлманския Бог - Алла (от Ала, Ален).

Бог Ал, Бал Ази е доказателството, че всички днешни световни религии са произлезли от една единствена древна духовност - първоначалната божествена духовност на древните българи, първите човеци на Земята, чедата на Бога.

Не само това, но и много географски названия на градове, племена, лични имена носят в себе си името на Бог Ал / Бал.

Като:
- град Пловдив със старото си българско име Пълдин, което е всъщност БалДен (Божи Ден), чието произношение е постепенно повлияно от вековете на елинизиране на града от многобройните нашественици по българските земи.
- село Балей в северозападна България
- древнобългарското тракийско племе Три Бали със значение Трибожие, населявало Северозпадна България
- град Балчик
- град Белоградчик (Балоградчик)
- Созопол - Аполония или просто Абалония, градът на Бог Ал
- древнобългарското тракийско племе Алани - ведическо племе
- древнобългарското племе Пелазги (БалАзги)
- древнобългарското племе Назили (нашили) -НАзили, хората на небесния Аз, населили днешна Турция в най-дълбоката древност.
- БогАзкой, столицата на хетите, наследниците на назилите

А знаете ли, че и името на град Рим (Ром), а впоследствие и на създадената от него Римска империя е с български произход!?
Рим носи името си от древното название на река Тибър, протичаща през него, която е била наричана Румен, т.е. ален, старобългарско име в чест на Бог Ал (древнобългарския Бог Ален, Бог Слънце)!

На Бог Ал е кръстена и Албания със значение Ал-бания - синовете на Ал, древнобългарския Бог Слънце. При преселението на българите в Близкия изток думата Син е преминала постепенно в Бин (ед.ч.), Бания (мн.ч.), тъй като за местното население там е било трудно да произнася характерните за българския език с, з, ч и така нат.
По-късно близкоизточните мюсюлмани, превзели Албания, й дали името Албания - Синовете на Ал.

Бог Ал е и гръцкият бог Аполон - А-бал-он, със значение на Бога на светлината. Аполон е постепенното преозвучаване на древнобългарския Бог Бал-аз / Белис в Аполон (АБалОн).
Защото елините не само са траките, те са Древните българи, почитателите на Бог Ален, Бог на Аленото Слънце, Бог Ал или просто Бал. Древнобългарския Бог Слънце наричан Ален, Сурва, Бал, БалАз (Белис, Аполон) и така нат. е в основата на всички велики древни цивилизации, всички до една основани от древните българи. Град Солун е градът на Аленото слънце САлен -ики (От Ален даден град).Богът Слънце Ал е дал наименованието и на древнобългарското племе Алани, което по/късно е започнало да бъде произнасяно елини в южните древнобългарски земи на днешна Гърция. Самите земи са станали Алада/Елада, дадени от Бог Ален - Ал на древните българи.
Елада и Елинизмът на древните българи са известни с почитанието си на Бога Слънце, който от Ален е станал Бог АлАз, където Аз е едно от наименованията на Върховния бог на човека, неговата вътрешна същност! АлАз постепенно е станало Елаз или Хелиос, така, както Бог Слънце е наричан до днес в Гърция.

Българско е и името на Александър Македонски. Древното оригинално име е АлИсканДар и то все още се произнася по този начин в Близкия изток. АлИсканДар означава Дар, поискан от Бога на Аленото Слънце Ал!

Македония е име на земя в нашето българско минало, не на страна, нито на нация. Македония означава МакяДан/ия, т.е. Майка Дана земя, земя дадена от Богинята Майка на Плодородието на древните българи. Македония е българско наименование на древнобългарска земя, от чиито чеда е произлязъл и Александър македонски.
 У нас почитанието на Бога Слънце е на много хиляди години - скалните рисунки в пещерата Магура са на поне 7000 години и ясно показват преклонение пред Бога Слънце, в чиято чест са се играли танци, пеели са се песни, извършвали са се духовни ритуали на винопреливане и изгаряне на билки.

Не само Бога Слънце Ал / Сурва е бил почитан от първите хора на Земята, българите, но и небето и небесната му светлина. Най-старата българска дума за небе е НъБа със значение на На Бога (Ба е най-старата дума за Бог със значение Отец, Създател - нека не забравяме, че древните българи са били Божиите чеда, просветлени хора, които са пазили връзката си със Създателя си!) Нъба постепенно се е изменило в Небе в съвременния български език.
НъБа е занесено от древните българи като понятие за небето по цялата земя, като там постепенно се е превърнало само в Нъ, Анъ. Така например Богът на небето на Месопотамия е Анъ.

У нас с името на небето е кръстена най-голямата ни и най-древна река - Дунав. Първоначалното име на Дунав е Данеб със значение Дан-Небе/Нъба, Даден от небето. Река Дунав със значение Даден от небето потвърждава моето виждане, че тази е една от реките на Едем, Библейския рай, който Бог е създал на Земята. Интересното е, че и другите славянски реки са с тази етимология - Данестър (Днестър), Данепър (Днепър).

Древните българи са считали водата за една от основните енергии, създали материалния свят и са я наричали Данъ (дадена от Нъ, небето). Те са смятали, че водата е по-стара от земята и се е намирала във вселената преди създаването на земята. Едва наскоро съвременните учени откриха това, което древните българи са знаели - че водата на нашата планета идва директно от водата на вселената, където тя съществува в газообразна форма. И че водата, която изпълва моретата и океаните на Земята е по-стара от самата планета. Защото Водата е Първична енергия, от която се образува материята. Тази първична Вода древните българи са обожествявали, като са я наричали Богинята на Първичната Вода Данъ. И днес в Хиндуизма, най-старата действаща и до днес духовност, произлязла директно от древнобългарската духовност на Ведите, се почита Богинята Данъ на Първичната вселенска Вода.

Древните българи са наричали и човешките души дадени от небето, т.е. от Бога. За това свидетелстват няколко добре запазени български лични имена - нека не забравяме, че наименованията са най-трудно податливи на видоизменяне и носят най-древния отпечатък от българската история.
- Ана – Небе – това име се среща практически по целия свят, включително и в Китай и Корея;
- Атанас - Ат (от) Ан (анъ, небе) Ас (аз - душа, божи човек)
и производните: Атанаска, Анастас, Анастасия, Ангел (Небесен на земята) и други.

Интересен факт е, че и в древен Египет са използвали съчетанието Атан като окончание наличните имена. Така например цялото име на Нефертити според запазените древноегипетски писания е НавароВаро-Атан, което ще рече в превод на съвременен език - Небесната душа на Плодоносната. Сестрите на Нефертити също са били наричани МаритАтан, и така нат. с окончание Атан - Небесна душа.

Във ведически санскрит, който е произлязъл от българския език, Атан е преминало в Ата със значение небесна душа.

Благодарение на нашия, българския език можем да проникнем в най-древните и дългоскривани от погледа ни тайни на човешката история. Българският език е неущожимата канава, върху която е избродирана историята на човечеството от неговото първоначалие. Българският език е езикът, от който са възникнали всички останали човешки езици при разселението на българите по света след потопа в Черно море преди хилядолетия.
Българският език е и езикът свидетелство за неразривната и изконна бръзка между Бога и Човека, Неговото чедо. Самото наименование Българи означава Хората на Бога Ален, на Бога Слънце Б-Ал-гари.

Новата революция

Революция ли? Много ми е лесно да се оттегля в избраната от мен реалност и да се потопя в сладката ѝ забрава. Там всичко е наред, срещам се само с положителни усмихнати хора, няма драми, няма нелепа смърт, няма ритане по кокалчетата, нелоялна конкуренция, лъжи и кражби от политици, довчерашни “приятели” водени от енергия обратна на любовта и прочие. И там е прекрасно, всичко ми върви по вода. Телепатия, ясновидски проблясъци, сладки синхроничности и дълбоко разбиране за единичката и цялото се разгръщат мигновено. Една паралелна реалност, един нов свят, където всичко се развива по най-добрият начин.

Но пусто, понеже съм свързващо мостче между хора, събития, реалности и светове, отскачам и насам. Към този свят, където умират нелепо хора, положени на колене, доброволно играещи всеки ден на руска рулетка за жълти стотинки, защото са им отнели правото на избор. Към този свят, където шепа самозабравили се човечета извършват безнаказано зверски престъпления ежеминутно в името на все същите сили, които движат първобитното в човека откакто я има дуалността – власт и пари. И в този свят нещо трябва да се появи, да раздвижи клеясалите пластове, да подбутне заспалите и примирените. Защото промяната тръгва отвътре във всеки – така е. Но за да преобърнем изцяло тази (нежелана) реалност, трябва да обединим усилията си от всички посоки.

България е могъща сила, казвам ви. България е вселенска сила, съществуваща на планетата Земя векове отпреди Христа. Няма да преувелича ако кажа, че в българския ген е заложен кода на ДНК на светлинния, космически, божествен човек. Там е матрицата на живота, на Сътворението. Там е ключето към вечната еволюция, към просветлението. Наивно ли ви звучи? Защото сме учени друго. Защото историята на човечeството е така удобно (пре)написана, че да пасва на целите на онези, които управляват от векове тази планета. Пренаписана. Като пренабита рама на автомобил. За да звучи удобно.

В тази шепа земя има толкова сила, че “силните” са си направили труда от зората на съществуването на Живота да я държат на колене, за да не се разбудят онези могъщи сили, що дремят в недрата ѝ. И в недрата на клетките ни. На нас. БЪЛГАРИТЕ. Не ми вярвате още, нали? Не си вярвате?

Ето в това е проблемът. Когато не можеш да промениш някого със сила, с външна сила, го превземаш и пречупваш отвътре с хитрост. Отрова завита в сладкиш. Не ви ли писна всички да ви убеждават, че България е най-бедната, най-мизерната, най-нескопосаната държава? С най-бедните, най-депресираните, най-изпадналите, най-нещастните, най-мерзките, най-клетите и окаяни създания на света? Без чест, без сила, без вдъхновение, без желание за живот, без воля, без гордост, без ценности. Хора живеещи примиренчески на ръба на мизерията и отчаянието, клето съществуващи, живуркащи, не живеещи. Примиряващи се с всяка поредна гавра, с всяко поредно издевателство. Защото са НАУЧЕНИ, че са жертви. Откакто свят светува. Земя – бедна, обругана, изтощена, неизползваема, ненужна. ВИЕ НАИСТИНА ЛИ ВЯРВАТЕ В ТОВА???

Вие наистина ли забравихте? България – събрала в тази шепа земя най-големите и изобилни блага на планетата? Плодородни почви накъдето и да обърнеш взор, гъсти уханни гори, плодни дръвчета докъдето погледа ти стига, велики планини, море, езера, пълноводни реки пълни с живот. Недрата на земята изобилстват от полезни изкопаеми, та дори злато – да – огромни количества находища на ценни метали. Имаме десетки древни светилища, енергийни и лечебни места, мистични и потайни местности, привличащи всеки търсач на духовно познание. Имаме традиции, имаме тайнства носещи в себе си древно знание. Имаме всичко което ни е нужно за да развием превъзходно земеделие, туризъм, търговия, та и една нова промишленост. Светът се променя, човешкото съзнание се разгръща – всеки ден извират нови и нови идеи за дейности, създаващи блага, услуги. Идеи и дейности които носят изобилие и благосъстояние. Дейности които са в партньорско съзвучие с природа, хора, планета, космос. Дейности които носят потенциала да променят човешкия път. А в България имаме и хората способни да го направят, носещи знанието, огромната духовна сила; имаме и нужните ресурси това да се случи. Но… някой не иска. Защото тогава монополът върху изобилието ще изплъзне и няма да са облагодетелствани само избрани.

Най-голямата тайна на България е, че тя е богата. В нея има всичко, достатъчно и по много. Изкуствено се създава бедно съзнание на българите, за да не забележат богатството си.

От години е публична тайна, че съществуват генератори на свободна енергия. Изобретателите обаче са преследвани, гонени, съсипвани, убивани. Та я погледнете назад и си спомнете един Тесла например? За него знаем най-напред. А десетки са откривателите след него, включително българи. Революционни откриватели, които дават свободно знание за свободна енергия, за лечение на “нелечими” болести, за почти фантастичен напредък на човешкото познание и технологии. Но техните открития не са желани…

От години се знае, че в България има хипер производство на електрическа енергия. Само че масово ни убеждават, че сме в недостиг. Цените се вдигат непрекъснато, хората са принудени да ходят по ръба на бръснача на оцеляването. Оковани в смразяващите ледени ръце на страха за оцеляване, на илюзията за недостиг, за мизерия, за непълноценност, за липса, за зависимост, за некомпетентност, за срам, за вечно надвиснала заплаха. Някой много умело е взел изобилието и безграничният човешки потенциал на България и българите и е създал коварната илюзия за недостиг и ограниченост.

Къде са днес Левски, Ботев, Раковски, Караджата, Бенковски, Вапцаров и Яворов, къде са патриотите, вдъховителите на някогашната революция? Къде са гордите и мъдри български ханове и царе? Къде е революционерският дух, гордият несломим български дух отстояващ правото си на свобода, свободен живот, прехрана, творчество? Кои са тези жалки, сломени, примирени и посърнали люде, които се молят за шепа стотинки и залагат живота си за да ги получат? Къде е българското наследство?

Аз ще ви кажа къде е. Оковано, със завързани очи, уста и ръце, Заровено, погребано, потъпкано, добре упоено и държано в илюзията на коварен опиат. Опиат създаващ илюзии. И всички ние сме повярвали в тези илюзии. А кому е нужно това? Можете да се заровите в теориите на конспирациите и да се хванете за главата. А можете просто да приемете, че това са сили отвъд всяко политическо, системно, държавническо ниво. Онези същите сили, които се страхуват от скритата сила на България. Затова дават мило и драго тя изобщо да не надигне глава. И повече дори – да не ѝ хрумне, че изобщо има вариант на надигне глава. 

Защото, знаете ли – на тези сили никак не им трябват разбудени, свободомислещи, творчески изразяващи се и еволюиращи човеци. Защото те вече са Богове-Човеци. Вместо това им трябват пионки, добре смазани зъбчати колелца в голямата машина. Послушни, покорни, безмълвни, потънали в личните си драми, уплашени, изпълняващи. Свободният човек не се страхува – той е независим. Свободният човек не трепери как ще си плати тока утре – той създава нови неща, той върви напред самостоятелно, независимо от всичко.Колко сме по-болни, по-зависими, по-уплашени за оцеляването си, по-бедни, по-немислещи, по-убедени в немощта си, по-депресирани, по-фокусирани върху базовото си вечно изплъзващо се оцеляване – толкова по-добър материал сме. Да – материал. Роби, доброволно влязли в тази роля. Роби за които изборът на смъртта е въпрос на оцеляване. Защото друг избор няма. Поставени на колене, молещи се и надяващи се поредното издевателство да не ни изтрие от лицето на земята до край.

ХОРА!!! Древният български народ е подложен на истинско изтребление! Физически! Психически! Емоционално, енергийно, ментално – всякак! Отвътре ни тровят, лъжат ни, крадат ни, осакатяват ни, убиват ни! Заселват агресивно свещената ни земя с други раси. Моите уважения и толерантност към всички, но – замислете се защо?!? Българската земя се трови и обезлюдява, обезценява, разпродава. Българският ген бива изтриван, заличаван, подменян. Хора, замислете се ЗАЩО?!? Това е преднамерено, целенасочено, добре планирано военно действие. Отвътре, но командвано отвън.

Дори ако някога е имало добра и благородна идея стояща зад името ДЪРЖАВА, тя вече е опорочена. Отдавна сме забравили идеята, но служим робски на системата, институциите работещи уж в името на Държавата. ОНЕЗИ сили са намерили най-правилните си и верни маши-изпълнителни, които да свеждат и реализират послушно и праволинейно политиката на унищожение, смиване, заличаване, опростачване и ограбване. Тези маши се отличават с няколко неща: алчност, безскрупулност, себичност, не-мислене, жестокост. Те са официалните държавни лидери, независимо от името на партията зад която се крият. Те са индустиалните магнати. Те са собствениците на големите корпорации. Те ръководят институциите. Те коват законите. Те създават правилата. Те притежават медиите. Те ни продават храната ни, дрехите, енергията, те ни тровят с фармация. Те създават нашата реалност. А ние се съгласяваме да играем отредената ни роля в нея. Защото сме забравили кои сме…

Всички ние по малките етажи на това разклонено дърво. Едно сме – независимо какво етикетче сме си сложили. Всички които работим за по едната заплата – от сутрин до вечер. Дали в частния сектор, дали в някоя банка, дали в някоя държавна служба, или в самоубийствен склад за оръжия. Хора-Богове, забравили кои са, безропотно робуващи на една система и абсурдните ѝ правила. Преследваме се един-друг, воюваме помежду си, топим се в илюзорни вражди, идентифицираме се с табелката на държавната служба която представляваме, живеем за да плащаме с парите си, с енергията си, с чувствата си, със страха си – правото да носим искрицата живот. Родени да създаваме и променяме, ние сме се снижили в доброволното робство и изпълняваме. НАИСТИНА ли това искаме? Наистина ли вярвате в уместността и справедливостта на целият този октопод и алчните му пипала? С всичките му институции, службици, правила, закони и уловки, създадени само за да продължават да точат енергията ни? Наистина ли вярвате, че ТОВА е животът?

Знам, че не го вярвате. Но страхът е насаден толкова дълбоко в нас, че тези слова звучат скверно, опасно, наивно и невъзможно.

А спомнете си, че Държавата – това е Народът. Че този октопод съществува само защото ние му позволяваме. Представете си само един месец, в който истинската Държава престане да храни октопода и излезе в перманентна стачка. Месец в който никой не плаща данъци, осигуровки; транспорт, полиция, държавни служби спрат да работят. Какъв ти месец, седмица е достатъчна! Не ни трябва 1 година протести на жълтите павета. Октоподът ще се разпадне. Трябва ни съвсем ново разбиране, осъзнаване, единение в корените ни, съвсем нова социална, икономическа, управленческа структура. И това трябва да тръгне от нас. От истинската Държава.

В противен случай – оставяме се доброволно отново в същия спектакъл, в същите роли, и доброволно участваме в поредното преразпределяне на баницата към онези сили, чиито пионки участват във фарса наречен Свободни Парламентарни Избори.

Дали са се родили вече водачите на Новата Революция? Онази, която ще отприщи пътя ни към Еволюцията…?

 

Из "Книга за звездите"

Петър Осоговец е един от Богомилските епископи, известен още като Доростолски епископ. Основава църкви в Доростол, където година след встъпването си става епископ в Рига, Севастопол, Краков и Виена.

Като човек от народа, той е с искрен и жив темперамент, правдив и рязък характер.

Благодарение на писателя Николай Райнов – носител на Богомилския Дух, ние можем да се докоснем до магичните слова за звездите и небето:
„А в Четвъртия Ден Господ създаде звездите – да красят твърдта небесна – и да бъдат знамение за векове и народи.

Създаде ги Вечният от най-тънката си плащеница – от бисерната багреница на своя блян ги създаде.

Седем едри звезди сътвори Предвечният – и седем области от небето им повери.

Най-първо създаде Слънцето с неговата бяла нимба и му даде да владее над царството.

После изсече с резец Месечината, забули я с прозирно седефно покривало, пусна я в бездните – и повели и да властва над Целомъдрието.

След нея от златен сплав изля Звездата на Вожда, която ромейци зват Зевс, - поръси я с вино от своя потир – и заповяда и да бди над Славата.

Тогава от своя божествен ум изригна два сърпа, склопи ги, та сътвори Вечерницата, която ромейци зват Афродита, - и нареди я да владее над Любовта.

Подир това създаде една загадъчна звезда, която съдържа в себе си смисъла на вси останали, - Звездата на Посланника, която ромейците зват Хермес – и сложи я да повелява над Посвещението.

След нея създаде кървава звезда – Звездата на Бранника, която ромейци зват Арес – и ней заповяда да владее над Кръвопролитието.

И накрай проля своя царствен гняв в простора и метна своята диадема, разпален от ярост - . че звездата не изгрява още.

И чакаше цели часове Господ да се разпали звездата, а тя не изгряваше още.

Та тогава архангел Михаел сложи кротко едър едър елмаз сред пръстена на Божията диадема; и сжалиха се вси ангели над изгубената Божия корона – и заплакаха.

И сълзи обляха диадемата на Бога – и разпалиха огън сред – дано изгрее.

Та блесна голяма звезда, - черна звезд се роди – мрачна и замислена - : Звездата на Отшелника, която ромейците зват Хронос – и повеля и даде Господ да пази Тайната.

И обгледа после Бог делото на своята ръка – и всичко бе гиздаво.

И засмя се Иехова и рече:

- Добро е!

И тогава настъпи властно Четвъртата Нощ.

И през нощта на творчеството си Вечният разсипа в простора бисерите на своя сетен блян – и родиха се безчет звезди, а сетне възторжено погледна безкрайната звездна плащаница, що се диплеше пред окото му – и в прехлас метна пъстър лентион в простора.

И роди се тогава Млечният Път –

................................................................................................................................................

И вложи Елохим седем духа в седемтях светила небесни, та седем ангела се родиха.

И повери на всеки ангел по един от седемте народа – да го води.

И ангелите, на които бе поверено да водят народите, се сдружиха с ангелите, що бяха пазители на тези народи, та всеки народ имаше по два ангела: един – да го води, а друг – да го пази. –

Слънцето разпери крила над Масър, Месечината – над Междуречието, Вечерницата се спря Гърция, Звездата на Посланника покри с лъчи Иудея, Звздата на Бранника – Рома, за Звездата на Отшелника – Бизанс.

А народите се не бяха родили още на земята, но те живееха в чертозите на Господнята Всемъдрост.

И вси народи получиха от Вечния по един звезден дух. – Само над България тъмнееше мрачина – и звезден ангел не развя крила над нея.

И ронеше сълзи ангелът, що пазеше България, чче всички си имаха другар, а той – нямаше.

И с плач поиска от Бога звезден дух, - другар да му бъде.

Та се смили над него Иехова, ала нямаше вече звезда и звезден дух.

И духна тогава Бог в простора – и осени с божествено мановение Млечния Път, та рой светли ангели се родиха там – повели Бог на Млечния път да властвува над България.

................................................................................................................................................

И превратна участ спря крила над българи: през изкус и съсипни ще мине България, ала – ще изтрае.

Погасна нимбата над Масър, умряха двата народа – близнаци на Междуречието, изгоря Гърция, погина Иудея, разсипа се Рома: само Бизанс и България останаха.

... Но този, що се вслушва в пророчески вещаниа, знае твърдо, че неповолни бранни дни ще разсипят Бизанс навсегда, а България като Огнена Птица ще се възражда из собствена пепел, та до край на векове ще пребъде.

Защото – гаснят звезди една по една. Ала Божият Лентион ще свети вечно – и Млечният Път ще бъде свет саван на мъртвата вселена...

Автор: Петър Осоговец

Източник: Книга за звездите,

КАКВО ДАДОХА ТРАКИТЕ НА СВЕТА?

Рано или късно истината излиза наяве. Откраднатото става бреме за крадеца, а лъжецът плаща за деянията си с позор. За сметка на това, тези, които са били ощетени ще получат полагащото им се. Ще получат слава и престиж, ще получат самочувствието, което заслужават.

Ние сме потомци на велик народ, чието име обаче е омърсено с безброй лъжи. За жалост на добротата и благородството на дедите ни бе отговорено с мерзост и злоба.Това е реакцията на примитивния и неблагодарния, на този, който не е дорасъл за власт, но я желае на всяка цена и не се спира пред нищо, за да постигне целта си.

До неотдавна нашите деди траките бяха считани за груби, войнолюбиви варвари. Често бе цитиран цар Терес I, който казва, че, ако не воюва, му се струва, че не се различава по нищо от конярите си. Споменавано бе и ливиевото описание на траките, обрисуващо ги като ръмжащи хищници, спускащи се стремително и страшно към редиците на римските легионери...

Не може да се отрече, че траките са всявали ужас на враговете си. Не може да се отрече, че са били ценени и високо заплатени войници. Йордан не случайно твърди, че сред древните царствало вярването, че сам богът на войната произхожда от рода на гетите, които Херодот нарича най-храбрият тракийски народ. Да, дедите ни са били често господари на бойното поле, но воденето на война не е тяхното единствено качество.

От средите на дедите ни траките произлизат човеколюбиви доктрини, който изпреварват хуманистичните учения на западноевропейците с хилядолетия. Учението на великият Залмоксис става основа на келтската религия. Знанията на гетския мъдрец обогатяват дори и гърците както знаем от Платон. Много по-рано, Орфей, Линей, Музей, Тамир, Евмолп, Имарад и други траки дават култура на гърците и по този начин поставят основите на цивилизацията им.

Тракийско културно влияние има и не само върху гърци и келти, но и върху римляни. Култът към божеството Палес е от тракийски произход. От тракийски произход са и култовете към Атис и Кибела, да не забравяме и Марс-богът на войната. Това, че траки са населявали Апенинския полуостров разбираме от многобройните тракийски топоними оставени там. Става дума за Брентесиум, Калeтра, Хеба, Пирги, Руселе, Весентиум, Перусия, Колатия, Сатрикум, Скапта, Калес, Калатия, Стабия, Каласарна, Балесиум...

За древните трако-римски отношения загатва Тит Ливий. Описвайки събития от II век преди Христа Ливий споменава за стара дружба между цар Котис, неговите предци, тракийският народ и римляните – История на Рим, XIV.43. Не е уточнен периода, в който са започнали приятелските отношения между дедите ни и жителите на Вечния град, но щом са употребени изразите – предците на Котис, стара дружба, то връзката между римляни и траки ще да е била от векове по-рано...

Траките повлияват също населението на Британия и Ирландия. В старите келтски предания се говори за идването на народа болги от Тракия. На тези хора се приписва създаването на цивилизацията в Ирландия, въвеждането на закони и въдворяването на справедливост. До началото на XIX-ти век тези данни са били добре известни, но след време някой, който е притежавал средства и влияние ги е премахнал. Сякаш е бил изплашен от това, че в краят на XIX-ти век българите вече не са окупирани и безправни, а свободен и горд народ, който търси справедливост и истината за миналото си...Днес можем да намерим ценните сведения само в антикварните издания на енциклопедия Британика-  “The Thracian party become the ancestors of the second colonizing race, Fir Вolgs” (Encyclopaedia Britannica, Dictionary of Arts, Sciences, and General Literature, 9th ed. Vol.V, Henry G. Allen and Co, 1833, p.299).

Още много други народи са повлиявани от дедите ни, но дори само на гърци, римляни и келти да бяхме дали знания и култура, това не е никак малко. Рим от своя страна оказва силно влияние на иберийци, германи и др. Без намесата на дедите ни Европа нямаше да е това, което е. 

За някои хора тези думи ще прозвучат като нещо пресилено, невероятно. Подобно държание е напълно логично при посрещане на нови данни. Ние бяхме лъгани дълго време за произхода си, за това кои са дедите ни и какви са заслугите им. От нас бяха укрити огромно количество важни сведения. Без тези данни е невъзможно да се оформи правилна представа за историята ни.

Нека хвърлим поглед към слабо известните факти и да видим има ли логика да наречем траките учители и създатели на Европа. Нашият континент е изглеждал съвсем различно преди около 7000 години. Северът е бил слабо населен, в Средна и Западна Европа също не може да се говори за население от значителен брой. На Балканите обаче срещаме една съвсем различна ситуация. Тук древното население познава организираното земеделие и скотовъдство. Минното дело също е в развитие, най-древния меден рудник е този от Ай Бунар край Стара Загора. В нашите земи се започва и най-раннота обработка на златото. Правят се не само невероятно красиви бижута, но златен прах се използва и за украса на керамика.

Благодарение на това, че тук на Балканите хората са успели да се организират и да построят едно хармонично общество, гладът и несигурността – типични за другите европейци у нас са нещо рядко. Докато на други места хората скитат постоянно, то в Тракия населението в по-голямата си част успява да се задържи на едно място. Така се оформят селищните могили, в чиито слоеве е запечатан живота на нашите деди. Да не забравяме, че в нашите земи са създадени най-древните градове на Европа - тези край Провадия и Юнаците, Пазарджишко.

http://bolgari.net/bitka_za_nai_stariia_grad-h-488.html

http://society.actualno.com/Otkriha-u-nas-naj-starija-grad-v-Evropa--news_348411.html

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5252991

Древните траки имат време да изградят философия, да развият религията си и дори да положат основите на науката. Не случайно първите писмени знаци на Европа са от земите на Траките. Много преди шумери и египтяни да създадат писменост, дедите ни са имали древна азбука. Някои форми на букви са се запазили дори до Средновековието, за да влезат в състава на глаголицата.

ДБП- древна балканска писменост
ГЛ - глаголица

Балканите са и първото място в Европа където започва да се лее бронз. Коването на желязото също започва у нас, а не в Западна или Северна Европа. Знанията за обработката на тези метали създават истинска революция на нашия континент. Опитомяването на коня в Черноморските степи също довежда до промени в обществото. То става мобилно, възможни са вече дълги и бързи походи.

Знаейки тези неща защо трябва да се учудваме, че траките са дали искрата на познанието на останалите европейци? Всяка епоха си има свой доминантен народ. Дедите ни са били господари на нашия континент около 6000 години. Знанията за организираното земеделие и скотовъдство са помогнали на предците ни да водят охолен начин на живот. Това е спомогнало те да станат огромен народ.

Благодарение на знанията си по обработка на металите, предците ни са  в състояние да създадат съвършени за времето си оръжия и така да покорят чужди народи. Предпоставка за доминантната позиция на предците ни е това, че те са първите европейци опитомили коня. Въоръженият тракийски конник е изглеждал като бог на хората живеещи в Средна и Западна Европа.

Предците ни са имали възможността да направят етническо прочистване на Европа и да я направят своя земя. Нито през Неолита, нито през Бронзовата епоха, нито през Желязната епоха някой е можел да ги спре. Вместо обаче да създадат реки от кръв, нашите деди избират да дадат по-добър живот на покорените от тях народи. Дават им не само ценни знания, но и религия, хуманистични доктрини. Ето това е поведение на благородници!

Ние сме потомци на тези благородници и трябва да напомняме на Европа какво ни дължи. Разбира се не трябва почиваме на старите лаври. Не трябва да гледаме на деянията от миналото като утеха, а като пример. Пример, който трябва да се следва. Ние сме създадени да бъдем горди хора, които разпространяват светлината и доброто, не жалки и хленчещи просяци. Дълго време недобросъвестни личности промиваха съзнанието ни и ни внушаваха, че не струваме нищо, че други трябва да ни управляват. Този процес продължава и днес, дали ще спре зависи само от нас.

Ние избираме дали да се предадем, или да се борим до края. Ние избираме дали да покажем най-доброто от себе си, или да се предадем на порока. Ние избираме дали да живеем като българи, или да сме само сянка на дедите си. Съдбата на човека зависи от неговия избор...

ТРАКИЙСКИТЕ КОРЕНИ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЛЕГЕНДИ

Всеки от нас е чувал за Крум Страшни и неговите закони. Този владетел е известен не само със своята мъдрост и далновидност, но и със строгия си нрав. В една наша легенда се разказва за това, как той решава да изкорени всички лозя в земите ни, за да предпази народа от пиянство. Князът взема тази драстична мярка след като чува от аварите каква е причината за упадъка на държавата им. Пленените авари разказват, че крадците и измамниците станали съдружници на съдиите, всеки започнал да се занимава с търговия и се започнало взаимно мамене, но не на последно място било пиянството...

Според преданието почти всички лози в страната ни били изкоренени, но имало хора, които не послушали владетеля и тайно си правели вино. Един от тези хора бил млад воин. В страшна битка с гърците той се отличил със смелостта си и така привлякъл вниманието на княза. Запитан за причината за невероятната си смелост момъка откровено признал, че преди двете войски да се срещнат той пийнал вино...Тогава Крум решил да отмени забраната за отглеждане на лози...

Доколко преданието отговаря на истината е трудно да се каже. Най-вероятно то е ехо от една по-стара история, на която са добавени нови елементи. Основата на тази история намираме в един разказ за царят на северните траки Буребиста. Той е живял около хиляда години преди Крум в земите на север от Дунава. Страбон разказва, че Буребиста направил своят народ силен посредством физически упражнения, въздържание и желязна дисциплина. Пълното подчинение на траките става ясно от това, че след като им било заповядано да изкоренят лозята си, те го направили... Намерили са обаче хора, които се разбунтували...- Страбон, География, VII.iii-11.

Несъмнено в историята на тракийския цар Буребиста е произхода на легендата за Крум и заповедта да се изкоренят лозята. Най-интересното е, че владенията на Буребиста – на север от Дунава съвпадат с едно сведение от Именника на Българските Владетели. Там се казва, че 515 години преди Аспарух дедите ни са имали царство на север от река Дунав. Буребиста е живял преди 166 г. но точно в този период, на север от Дунава се слага началото на освободителното движение на Тракия.

В началото на II век император Траян покорява част от северните траки и ограбва техните богатства. В Карпатите и в блатистите региони на Черноморските степи обаче римляните не посмяват да стъпят. Там живят свободните траки, които през 161-165 извършват нападение над Римската Империя. Голяма част от колонистите са избити, а бунтовниците стигат чак до Термопилите в Гърция... В последвалите няколко века траките не спират своята борба против Рим. През III век римските колонисти са изритани от Дакия, по-късно дедите ни стигат с предводителя си Заберган чак до Константинопол, а в края на VII век римската власт в страната ни е напълно пречупена.

Тези събития обаче са изкривени от летописците, а и от учените от ново време, които не се посвениха да изкарат дедите ни ту угро-фини, ту тюрко-алтайци, а в последно време се пръкна и лъжата за иранските корени на народа ни...

Нека обаче да обърнем внимание и на друга легенда. Разказват, че на смъртният си одър Кубрат повикал синовете си, за да им каже нещо важно. Потомците на великият владетел се наредили около баща си и зачакали да чуят последния му съвет. Старият княз им показал сноп стрели и призовал  своите наследници да ги счупят. Колкото и усърдно да се опитвали да изпълнят заръката на никого от синовете това не се отдало.

Тогава Кубрат развързал снопа и започнал за чупи стрелите една по една. После вдигнал поглед към младите български благородници и им казал – Докато сте заедно и се поддържате ще сте като този сноп стрели, никой няма да може да ви победи. Разделите ли се, ставате слаби и ще бъдете покорени лесно от всеки враг, знайте, че силата се крепи на единството!...

Тази легенда подобно на крумовата също не идва от Азия, не принадлежи нито на тюрки, нито на иранци. От Плутарх знаем, че владетелят на царските скити – Скилур имал много синове. Предчувствайки смъртта си той ги повикал при себе си. Когато всички пристигнали Скилур им наредил да счупят сноп стрели. Разбира се въпреки усилените опити това не се отдало дори на най-силния. Тогава старият цар рекъл- Бъдете като този сноп стрели – винаги заедно, така никой няма да е ви пречупи!

Приликата с преданието за Кубрат и неговите наследници не може да се отрече, но нека обясним койе цар Скилур. Той е господар на царските скити- голям и могъщ народ, който според Херодот, Страбон и др. е обитавал Черноморските степи. Тези хора са били горди и войнствени, всички околни народи са им били подчинени. Когато побеждавали враг отрязвали главата му, позлатявали черепа от вътре и го превръщали в ритуална чаша, от която по време на тържества пиели вино. Подобен обичай срещаме при траките и разбира се при старите българи.  

Тези общи неща обясняват защо Стефан Византийски казва – скитите са тракийски народ. Дион Касий вижда нещата по друг начин. Той определя северните траки-даките като клон на скитите. Страбон определя саките като източни скити, а според Аристофан саките са траки...Изброените свидетелства са ценни, но са укривани дълго време от българския читател.

Връзката между траки и скити проличава и от друг факт. Легендата за Кубрат е за събития от VII век, легендата за Скилур е от II век преди Христа...Те обаче имат още по-стар прототип. Намираме го в една басня на фригиеца Езоп, който е живял през VII век преди Христа.  В баснята се разказва за децата на един човек. Те не били задружни и техния баща решил да им даде урок. Събрал ги край себе си и им показал сноп пръчки. После подканил наследниците си да счупят пръчките. Колкото и да се опитвали синовете, не им се отдало. Тогава бащата развързал снопа и дал на синовете си по една пръчка, която те лесно счупили. Поуката била, че ако братята са заедно те ще са неуязвими за враговете, а разделят ли се ще станат лесна плячка...

Eто къде е най-старият вариант на легендата за бащата желаещ да даде мъдър съвет на синовете си. Не в Памир, не в Тибет, а в златна Фригия. Самите фриги са колонисти от Балканите както знаем от Херодот, Страбон и др.

Не само в преданията ни е скрита истината за местните ни корени. Проф. Г.Ценов споменава за българска песен, в която се споменавя римският владетел Траян. Той е описан като цар латинь...т.е. римлянин. В друга народна песен от Пловдивско се пее за лоши хора галати... Това са несъмнено галатите, които през III век преди Христа нападат Тракия.

Ако ние българите не бяхме потомци на местен народ, то не би било възможно нашия фолклор да е така силно пропит с елементи от тракийската история. Освен в песните и легендите тракийското наследство се проявява в празници като Гергьовден, Трифон Зарезан, кукерски и русалийски игри, пълелиите, Тодоров ден, Сурва и др. Даже и триглавата ламя от народните приказки се среща в тракийската торевтика.

Редно е да се запитаме – защо са хвърлени толкова много усилия, за да се заличи нашата памет? Защо са изречени толкова много лъжи за произхода на народа ни?

За тези, които познават историята отговорът е лесен. Когато дадена група хора бъде откъсната от традициите си, от своите корени, настъпва отслабване на духа. След това е лесно за мошениците да разграбят държавата и дори да я унищожат.

Често враговете ни са се опитвали да направят това. Благородниците са избивани, книжнината е изгаряна, а верните на старите традиции преследвани жестоко. Въпреки това обаче ние сме оцелели защото във вените на всички ни тече кръвта на благородници. Защото във всеки един от нас се крие народен будител. Защото свободата и справедливостта са в душата на всеки истински българин. Ето за това ще оцелеем и поредното зло!