Древните българи най-много почитали Нова година

На снимката: Посрещането на новата година било най-значимият празник за древните българи

От хилядолетия новогодишният празник се свързва с очаквания за по-добри дни

За древните българи най-таченият празник бил българската Нова година -  първият средищен ден в годината – денят на зимното слънцестоене – Идинак. На този ден е била Бъдни вечер. На нея се прикадявали пръст, вода, дърво (бъдникът – голям пън, който се изгаря в огнището), а също и жертвените девет храни – свиня, печена на бъднивечерското огнище, обредни хлябове със златни или сребърни късове в тях, а също и дрянови клончета с пъпки и др.
Обредните хлябове се изрисували със знака на слънчевия кръговрат, на щастието и въобще на кръговрата в природата и живота – свастиката. Бабите я рисуват върху обредните пити и днес. Среща се често и в шевици, бродерии, тъкани.
Във владетелския двор и във всички родове – от най-малките до най-големите - се правел “Малък събор” (един от годишните събори). На него идвали и чужди първенци, крале и князе, носели данъците, имало живописни шествия с коне, шейни и коли.
Станнанинът – в двора самият владетел – прикадявал трапезата, на която имало и мед, варено жито (булгур), кървавица или риба (обикновено шаран), петел, орехи и вино – и тържествената вечеря започвала. Особено се държало на прикадяването – стар български обичай (думите “кадя”, “кандило”, “кадилница” са от български произход).
Владетелят бил сурвакан от децата, а след това обливан с вода на открито, а след него – и всички възрастни участници в тържествата. Младежите обикаляли онгъла (средището – столицата на държавата, на областта или друг по-главен град) и селищата с песни до разсъмване - коледуването. Имало спортни игри и състезания. На Идинак (Годинак) гледаме кой пръв ще прекрачи прага ни - какъвто е гостът - сега полазник - такава година идва. Той влизал и разпалвал жарта в огнището с трески от дръвника. И пожеланията му били свързани с огъня - колкото са искрите, толкова деца и изобилие да донесе Новата година. Черпят го с баница, питиета и ошав, дават му кравай и чорапи.
Днес празникът не се празнува на същия ден, а обичаите от вечерята са разпокъсани и елементи от нея има на Никулден, Игнажден, Коледа и Нова година. Днешните обичаи, свързани с него, са се видоизменили и вече показват само в общи черти най-главното – благодарност за даровете на земята и надежда за бъдещо плодородие. През вековете остава и пожеланието, което отправяме и днес - нов ден, нова година, нов късмет.
Първите два месеца в народната традиция - Голям и Малък Сечко, са отъждествени с приблизително съответстващите им римски месеци януари и февруари...
Посрещането на новата година датира от древността и е един от най-старите празници, отбелязван от човека. За първи път преди 4000 години се празнувал в древната Вавилонска кула. Около 2000 г.пр.н.е. вавилонците започнали да честват първата Нова Луна (фактически пълнолуние) след първия ден на пролетта.
Нейното начало било времето, когато настъпвала новата година. Това бил сезонът на засяване на реколтата и цъфтежа на растенията. Първи януари нямал нито астрономическо, нито земеделско значение. Вавилонската Нова година се отбелязвала единадесет дни, като всеки ден се празнувал по различен начин.
Около 600 г.пр.н.е. древните гърци чествали своя бог на виното Дионисий навръх Нова година.
Римляните продължили традицията и леко я видоизменили, като започнали да посрещат Новата година в края на месец март. Техният календар постоянно бил променян от различни императори и скоро изгубил връзката с фазите на Слънцето. За да пооправи грешката, през 153 г.н.е. римският Сенат обявявил първи януари за начало на новата година.
Но промените на календара продължили до идването на власт на Юлий Цезар, който през 46 година въвежда познатия ни Юлиански календар. В него първият ден на януари също отбелязвал началото на новата година. Вместо да синхронизира календара със слънцето, Цезар „разтеглил” предишната година на 454 дни.
Ранната католическа църква заклеймила тържествата за Нова година като паганизъм. С разпространяване на християнството църквата започнала да изгражда религиозни ритуали, в противовес на езическите празници, като Нова година не прави изключение. Едва от около 400 години този ден се счита за празник в западните държави.
Днес навсякъде по света началото на новата година е весел празник, всеки оставя зад гърба си несбъднатите мечти и създава нови. Всеки народ в продължение на векове е създавал, предавал от поколение на поколение новогодишните си традиции и поверия.
Ето защо те са толкова разнообразни, но са обединени от вечната човешка надежда, че новата година непременно ще бъде по-щастлива от старата. Монетата е символ на късмет и благоденствие не само у нас. Тя е в коледната пита, част от изненадите на новогодишната баница, краси сурвачките.
АНГЛИЧАНИТЕ не посрещат новите години с шумни празненства. На Острова не е прието да се канят гости. Но неписано правило е, че срещу Нова година или на следващия ден всеки може да навести който и да е дом, без покана. Гостът обаче трябва да донесе бучка въглища, която да хвърли в домашното огнище и да пожелае огънят в този дом да не угасва.
ШОТЛАНДЦИТЕ са отишли по-далеч - те ходят на гости дори на хора, които не познават. Обичай е да излизат облечени като коминочистачи.
НЕМЦИТЕ И АВСТРИЙЦИТЕ са приели за свой символ на благополучие и щастие коминочистача и… прасето. В навечерието на Нова година Монетният двор на Виена пуска звонкове с изображение на дете, покачило се върху прасенце. В Германия и Австрия наричат 31 декември Силвестър. Думата идва от италиански и означава “Този, който живее в гората”. В последните години в двете страни обикновено празнуват Силвестър на улицата, събрани около местната църква или друга забележителност. Естествено, гърмят се тапите на пенливо вино. Подаряват се фигурки на прасенца от марципан, яде се щолен - плодов хляб.
На някои места в хлебчетата се слагат дребни монети. Не се поднася месо от пернати, за да не отлети късметът.
В ИТАЛИЯ дълго време се е смятало за задължително в навечерието на Нова година да се изхвърлят старите мебели през прозореца и да се заменят с нови. Това обаче днес е доста рисковано и вече са измислени по-безопасни начини за веселие. Традиционният Capodanno задължава всеки член на семейството да постави на перваза запалена свещ и монети за щастие. За да привлекат късмета, жени и мъже надяват червено бельо.
ФРАНЦУЗИТЕ имат разнообразни новогодишни обичаи. Един от най-старите е първата жена, която налее в празничната нощ вода от извора, да остави там франзела хляб, втората я взема и оставя своя и така
всички домакини в селото си разменят хляб.
ВЪВ ФИНЛАНДИЯ в новогодишната нощ девойките хвърлят през рамото си обувка. Поверието е, че ако тя падне с върха си към вратата - предстои сватба. Подобни обичай имат и прибалтийските страни, където не сядат без традиционните рибни ястия и пай с коняк.
ПОРТУГАЛЦИТЕ И ИСПАНЦИТЕ имат обичай да окачват над празничната трапеза добре запазен грозд. Когато часовникът започва да отмерва 12-те удара, всеки бърза да откъсне и изяде последователно 12 зърна, като същевременно си намисля желания за отделните месеци на настъпващата година. Когато часът удари 12, испанците излизат на улицата и си разменят подаръци.
В новогодишната вечер за УНГАРЦИТЕ традиционно блюдо е чесън с мед. В някои градове и села там на 1 януари сутринта се измиват вместо със сапун с монети, за да имат пари през цялата година.
В РУМЪНИЯ почитат традиционните питки с извара и сметана и рибните плата.
На празничната ХОЛАНДСКА трапеза се поднасят топли понички със стафиди, които се приготвят само веднъж в годината - на този ден. Момичетата там се стараят да свършат работа преди залез, за да се омъжат през следващата година.
В ПОЛША, УНГАРИЯ, ЧЕХИЯ И СЛОВАКИЯ броят на ястията трябва да бъде кратно на 12. Като всяко има своя символика - рибата е на щастие и благополучие (в Словакия шаранът е задължителен), орехите символизират тайните и трудностите на живота и т. н.
В ГЪРЦИЯ е традиция да се посрещне новата година с игра на карти, но на пари. Според поверието, който спечели повече, ще му върви през цялата година. Сред обичаите за последния ден от старата година е и почистването на камината и поставяне на ново дърво за късмет.
Традицията в Гърция повелява също така да дадеш на колкото може повече деца дребни монети. На 1 януари пък след прибиране от църква трябва да удариш нар пред вратата, за да е плодовита годината за цялата къща.
В ЯПОНИЯ посрещат Нова година не в полунощ, а рано сутринта на 1 януари. Поздравяват се с чаша студена вода. След замиране на обичайните 108 удара на камбаните всеки бърза да се изкачи нависоко, за да приветства слънцето. Японецът няма да забрави да сложи слама на фасадата на дома си, която ще го пази от злите духове.
В първия ден на КИТАЙСКАТА НОВА ГОДИНА по традиция не се произнасят думи с негативен смисъл - смърт, бедност, катастрофа, за да не се случват тези нещастия. В преддверието на празника китайците разплащат дълговете си, непременно купуват нова дреха, приготвят дарове за духовете. Разбира се, всяко семейство организира пищно семейно тържество. На трапезата винаги има нарциси.
В Древен Китай на Нова година се обявявал единственият празник на бедняка.
Тогава бедният човек можел да влезе във всеки дом и да вземе каквото му е нужно. Ако откажеш да дадеш на бедняка, съседите ще се отвърнат от теб, вярвали някога.
ИНДИЙЦИТЕ по принцип празнуват Нова година на 1 януари, само в Северна Индия тя идва на 13 април. Там древен обичай повелява, че на този ден никой не бива да е зъл, раздразнителен или сърдит някому. В противен случай ще е такъв през цялата година.
ВИЕТНАМЦИТЕ пък смятат, че в дома им живее Бог и на Нова година той отива на небето, за да разкаже как е минала годината за всеки от членовете на семейството. В тази страна хората приемат, че именно на Нова година човек става с една година по-възрастен, а не както е по света - в деня, когато е роден.
В ИРАН Нова година е празник, на който посрещат и пролетта. Главата на семейството дарява домочадието с нови дрехи. На празничната трапеза непременно трябва да има чесън, оцет, сол от неузрели класове и супа от салатени листа. Хората палят огньове по улиците и ги прескачат за здраве.
В много домове на ЛАТИНСКА АМЕРИКА имат специална кристална чаша, която пълнят с вода в новогодишната нощ. Щом удари 12 часът, хората плисват течността през прозореца като знак, че старата година си е отишла успешно и те очакват новата да бъде така чиста и прозрачна като водата.
Има и универсални поверия за Нова година. Например да се стараем в новогодишната нощ да не сме с празни джобове и да не се караме с никого. Дамите трябва да имат нещо ново по себе си, защото се смята, че това ще донесе късмет. На масата пък не трябва да има морски дарове като раци, омари и други, за да “не върви назад годината към старите проблеми”.
Който изпие последната глътка преди полунощ, ще бъде късметлия, е една от поличбите, свързани с пиенето на Нова година.
Да вярваме или не на новогодишните поличби избира всеки. Някои предпочитат да “разграфят” нощта предварително, за да няма пропуски. Но тогава и най-малката грешка би се възприела като трагедия. За други настъпващият празник е въпрос на импровизации и ще е щастлив заради спонтанните решения. Така че посрещнете Нова година според собствената си фантазия и това, което ви диктува сърцето.
И вярвайте, че съдбата ви е във ваши ръце.

Знаете ли откъде произлиза Коледа, най-древният религиозен празник на човечеството?

Коледа се празнува по нашите земи от незапомнени времена и винаги по време на зараждането на новото слънце в края на месец декември - 22 - 23 декември. Древните българи са смятали, че тогава слънцето се възражда за нов годишен кръг и са наричали Новото слънце Сурва.
Древните българи са почитали Сурва и са празнували неговото възраждане всяка зима в семейния празник, наричан Коледа, Колада, Коладев. Те са смятали, че слънцето всяка зима подкарва на ново колата на новата година с впрегнати в нея четирите коня на 4-те годишни сезона. Оттук и името на празника Коледа или Коладев т.е. Богът с Колата (Кола-Дев). Дев е този, който дава светлината, и този който дарява деня - ден или дан означава даденият на древнобългарски.
Дев е наричан още и Денкара (каращият деня) и това негово наименование намираме споменато в древнобългарската Риг/Рча Веда, занесена в Индия от древните ведически български племена. Често го намираме изобразен като конник, подкарващ колесницата на деня.
Даващият Бог Дев на древните българи намираме пренесен като Дао/Дал дори и в далечен Китай от древните българи при преселението им в Китай няколко хилядолетия преди Христа. Дао е религиозното учение, наследило древнобългарските традиции на духа. Дао е учението на великия, един от най-великите духовни колоси Лао Дзъ. Дао е името, с което Лао Дзъ обозначава Бога и не случайно - Дао е всъщност българската дума Дал (този, който дава). През хилядолетията, поради особеностите на китайския език, Дал е било произнасяно като Дао и се е запазило така и днес.
Дао/Дал е древнобългарската вяра в даващия Бог Дев, Дио, Деос/. Самият Лао Дзъ е имал български корен и за него се знае, че е влязъл в Китай от Индия, където първоначално е проповядвал като Боян.


Древната българска духовност все още е много запазена и почитана в днешна Индия и от индийските мистици. Благодарение на мистици като Садгуру (http://blog.ishafoun...-of-kula-gotra/), можем да върнем лентата назад и да проследим гениалното разбиране на живота и проникновение в неговите тайни от нашите древнобългарски предци, които са се разселили по цялата земя преди 4-5 хилядолетия.
Те са се движили с каруци и коне, на цели семейства и всяко семейство е имало своята каруца или още наричана кола. Постепенно кола е станала нарицателно име за едно семейство или племе с роднински връзки. Една кола хора е едно отделно древнобългарско семейство. Всяко семейство е имало освен общите богове или още Дави / Деви (Даващите сили), и свои семейни дави. Тези семейни богове древните българи наричали Коладави/Коладеви и ги боготворяли в специално построени семейни храмове, наричани Коладайвам.

Семейството е било много силно съхранявано и почитано от древните българи, а в семейните храмове Коладайвам се е създавала чрез молитви и специални духовни ритуали благотворна духовна енергия за цялото семейство за поколения напред. По този начин се е запазвала чиста генетичната връзка между българите. По мистичен начин се е влияело и на генетичните родови кодове с цел тяхното опазване от заболявания.
Днес това знание се е загубило и у нас, и в Индия, но отзвуци от него се пазят в индийскте храмове и в наши дни.
Именно от тези семейни богове Коладеви и семейни храмове Коладайвам е произлязъл и нашият празник Коледа, който ние българите пазим и до днес, макар и да сме загубили първоначалното му значение.

Навсякъде, където древните българи са се разселили в праисторическата епоха, те са занесли със себе си своите духовни празници и религиозни обичаи.
Ето защо не е чудно, че Коледа се е празнувала и от готите на запад, и от скитите на изток, като се е почитала и в германските племена, и в близкоизточните племена.
Дори старите еврейски синагоги имат мозайки, изобразяващи древнобългарския Бог на Слънцето, каращ колесница с четири коня.

В Гърция Бог Сурва се почита като Хелиос (Халиу или халата).

Днешна Сирия, основана от скитите българи също е получила името си Сурия от българската дума Сурва, съответно видоизменена от епохите и хората. Сурия е всъщност Страната на Слънцето, на Сурва.
Древните българи са занесли почитта към Сурва и празнуването на Коладев и в далечна Индия, и в още по-далечен Китай. Там българите са били наричани племето на Сурва, или още хората на светлината.

За присъствието на българите в Сирия говорят и многобройните исторически паметници, оставени там от нашите деди. Така например древният град Угарет (Угар), чиито останки и до днес са запазени край град Латакия, носи своето име от българската дума Угар - плодородно поле, като това значение в наименованието се е запазило и до днес в Сирия. Угар е чиста българска дума означаваща плодородно поле, плодородна почва. Град Угарет е на поне 6000 г. според историческите източници и дал началото на развитата близкоизточна култура, занесена там от древните българи.

Български следи откриваме и в названието на древната столица на Сирия - град Дамаск. Арабското произношение на Дамаск е Димашг и означава влажна, просмукана с влага земя. Произлиза от древна арабска дума, която е всъщност още по-древната българска дума мазга. Мазга е дума от българския език, която е в употреба и днес и означава точно това - просмукала се на повърхността течност, така например боровата мазга. За древнобългарския произход на столицата на Сирия доказателства намираме и в едно друго нейно старо име, за което се смята, че е най-древното название на града - Жиляк. И днес сирийците знаят, че Жиляк е означавало устойчив, непревземаем, каквато крепостта Дамаск исторически е била. Очевидна е връзката на най-старото име на сирийската столица Жиляк с българската дума жилав, непобедим.
Откъдето са минали древните българи, бел град са оставяли, велики цивилизации са установявали.

Исус е потомък на тези високодуховни древни българи, тъй като той е от племето на арамейците, наследници на разселилите са в Близкия Изток древни българи.
Впрочем, папа Франциск сам потвърди наскоро в разговор с премиера на Израел Нетаняху, че Исус е говорил арамейски език и е бил арамеец! - http://www.segabg.co...x-xg3I.facebook

Арамейците са всъщност преки наследници на канааните, едно от имената, с което били наричани древните българи при заселването си в Близкия изток. Канаани ще рече Планински (Кан) Хора; Канджии или просто каниите са били наричани древните българи, заселили се преди хилядолетия в Близкия изток.

Според Хигинс канааните почитали Бога Слънце като Бог Ал (Ал-Ален, Яркосветещ е отново българска дума, водеща към древнобългарската духовност като най-старата човешка духовност). Древните българи по нашите земи още преди разселването си по света също са го наричали Бог Ал или просто Бал Ази (Слънчевият Аз - Вътрешната светлинна същност на всичко). Днес БалАзи е известен като тракийският Бог на светлината Белис.

Бал съществува и в наименованието на най-голямата ни планина - Балканът. Планината на Бога Слънце БалАзи е Балканът. С годините и епохите, както и с отдалечаването на народа ни от най-древните си духовни традиции Бал постепенно е загубило своето оригинално значение на Бога Слънце и е станало единствено синоним на велик, голям.

Интересното е, че Бог Ал се среща и в Свещените книги на юдеи и мюсюлмани. В Свещените книги на евреите се говори за Бог Ал, който неправилно е преведен като Ел в английските преводи (Разбулената Изида, Елена Блаватска). Ал е оригиналното название и на мюсюлманския Бог - Алла (от Ала, Ален).

Бог Ал, Бал Ази е доказателството, че всички днешни световни религии са произлезли от една единствена древна духовност - първоначалната божествена духовност на древните българи, първите човеци на Земята, чедата на Бога.

Не само това, но и много географски названия на градове, племена, лични имена носят в себе си името на Бог Ал / Бал.

Като:
- град Пловдив със старото си българско име Пълдин, което е всъщност БалДен (Божи Ден), чието произношение е постепенно повлияно от вековете на елинизиране на града от многобройните нашественици по българските земи.
- село Балей в северозападна България
- древнобългарското тракийско племе Три Бали със значение Трибожие, населявало Северозпадна България
- град Балчик
- град Белоградчик (Балоградчик)
- Созопол - Аполония или просто Абалония, градът на Бог Ал
- древнобългарското тракийско племе Алани - ведическо племе
- древнобългарското племе Пелазги (БалАзги)
- древнобългарското племе Назили (нашили) -НАзили, хората на небесния Аз, населили днешна Турция в най-дълбоката древност.
- БогАзкой, столицата на хетите, наследниците на назилите

А знаете ли, че и името на град Рим (Ром), а впоследствие и на създадената от него Римска империя е с български произход!?
Рим носи името си от древното название на река Тибър, протичаща през него, която е била наричана Румен, т.е. ален, старобългарско име в чест на Бог Ал (древнобългарския Бог Ален, Бог Слънце)!

На Бог Ал е кръстена и Албания със значение Ал-бания - синовете на Ал, древнобългарския Бог Слънце. При преселението на българите в Близкия изток думата Син е преминала постепенно в Бин (ед.ч.), Бания (мн.ч.), тъй като за местното население там е било трудно да произнася характерните за българския език с, з, ч и така нат.
По-късно близкоизточните мюсюлмани, превзели Албания, й дали името Албания - Синовете на Ал.

Бог Ал е и гръцкият бог Аполон - А-бал-он, със значение на Бога на светлината. Аполон е постепенното преозвучаване на древнобългарския Бог Бал-аз / Белис в Аполон (АБалОн).
Защото елините не само са траките, те са Древните българи, почитателите на Бог Ален, Бог на Аленото Слънце, Бог Ал или просто Бал. Древнобългарския Бог Слънце наричан Ален, Сурва, Бал, БалАз (Белис, Аполон) и така нат. е в основата на всички велики древни цивилизации, всички до една основани от древните българи. Град Солун е градът на Аленото слънце САлен -ики (От Ален даден град).Богът Слънце Ал е дал наименованието и на древнобългарското племе Алани, което по/късно е започнало да бъде произнасяно елини в южните древнобългарски земи на днешна Гърция. Самите земи са станали Алада/Елада, дадени от Бог Ален - Ал на древните българи.
Елада и Елинизмът на древните българи са известни с почитанието си на Бога Слънце, който от Ален е станал Бог АлАз, където Аз е едно от наименованията на Върховния бог на човека, неговата вътрешна същност! АлАз постепенно е станало Елаз или Хелиос, така, както Бог Слънце е наричан до днес в Гърция.

Българско е и името на Александър Македонски. Древното оригинално име е АлИсканДар и то все още се произнася по този начин в Близкия изток. АлИсканДар означава Дар, поискан от Бога на Аленото Слънце Ал!

Македония е име на земя в нашето българско минало, не на страна, нито на нация. Македония означава МакяДан/ия, т.е. Майка Дана земя, земя дадена от Богинята Майка на Плодородието на древните българи. Македония е българско наименование на древнобългарска земя, от чиито чеда е произлязъл и Александър македонски.
 У нас почитанието на Бога Слънце е на много хиляди години - скалните рисунки в пещерата Магура са на поне 7000 години и ясно показват преклонение пред Бога Слънце, в чиято чест са се играли танци, пеели са се песни, извършвали са се духовни ритуали на винопреливане и изгаряне на билки.

Не само Бога Слънце Ал / Сурва е бил почитан от първите хора на Земята, българите, но и небето и небесната му светлина. Най-старата българска дума за небе е НъБа със значение на На Бога (Ба е най-старата дума за Бог със значение Отец, Създател - нека не забравяме, че древните българи са били Божиите чеда, просветлени хора, които са пазили връзката си със Създателя си!) Нъба постепенно се е изменило в Небе в съвременния български език.
НъБа е занесено от древните българи като понятие за небето по цялата земя, като там постепенно се е превърнало само в Нъ, Анъ. Така например Богът на небето на Месопотамия е Анъ.

У нас с името на небето е кръстена най-голямата ни и най-древна река - Дунав. Първоначалното име на Дунав е Данеб със значение Дан-Небе/Нъба, Даден от небето. Река Дунав със значение Даден от небето потвърждава моето виждане, че тази е една от реките на Едем, Библейския рай, който Бог е създал на Земята. Интересното е, че и другите славянски реки са с тази етимология - Данестър (Днестър), Данепър (Днепър).

Древните българи са считали водата за една от основните енергии, създали материалния свят и са я наричали Данъ (дадена от Нъ, небето). Те са смятали, че водата е по-стара от земята и се е намирала във вселената преди създаването на земята. Едва наскоро съвременните учени откриха това, което древните българи са знаели - че водата на нашата планета идва директно от водата на вселената, където тя съществува в газообразна форма. И че водата, която изпълва моретата и океаните на Земята е по-стара от самата планета. Защото Водата е Първична енергия, от която се образува материята. Тази първична Вода древните българи са обожествявали, като са я наричали Богинята на Първичната Вода Данъ. И днес в Хиндуизма, най-старата действаща и до днес духовност, произлязла директно от древнобългарската духовност на Ведите, се почита Богинята Данъ на Първичната вселенска Вода.

Древните българи са наричали и човешките души дадени от небето, т.е. от Бога. За това свидетелстват няколко добре запазени български лични имена - нека не забравяме, че наименованията са най-трудно податливи на видоизменяне и носят най-древния отпечатък от българската история.
- Ана – Небе – това име се среща практически по целия свят, включително и в Китай и Корея;
- Атанас - Ат (от) Ан (анъ, небе) Ас (аз - душа, божи човек)
и производните: Атанаска, Анастас, Анастасия, Ангел (Небесен на земята) и други.

Интересен факт е, че и в древен Египет са използвали съчетанието Атан като окончание наличните имена. Така например цялото име на Нефертити според запазените древноегипетски писания е НавароВаро-Атан, което ще рече в превод на съвременен език - Небесната душа на Плодоносната. Сестрите на Нефертити също са били наричани МаритАтан, и така нат. с окончание Атан - Небесна душа.

Във ведически санскрит, който е произлязъл от българския език, Атан е преминало в Ата със значение небесна душа.

Благодарение на нашия, българския език можем да проникнем в най-древните и дългоскривани от погледа ни тайни на човешката история. Българският език е неущожимата канава, върху която е избродирана историята на човечеството от неговото първоначалие. Българският език е езикът, от който са възникнали всички останали човешки езици при разселението на българите по света след потопа в Черно море преди хилядолетия.
Българският език е и езикът свидетелство за неразривната и изконна бръзка между Бога и Човека, Неговото чедо. Самото наименование Българи означава Хората на Бога Ален, на Бога Слънце Б-Ал-гари.

Новата революция

Революция ли? Много ми е лесно да се оттегля в избраната от мен реалност и да се потопя в сладката ѝ забрава. Там всичко е наред, срещам се само с положителни усмихнати хора, няма драми, няма нелепа смърт, няма ритане по кокалчетата, нелоялна конкуренция, лъжи и кражби от политици, довчерашни “приятели” водени от енергия обратна на любовта и прочие. И там е прекрасно, всичко ми върви по вода. Телепатия, ясновидски проблясъци, сладки синхроничности и дълбоко разбиране за единичката и цялото се разгръщат мигновено. Една паралелна реалност, един нов свят, където всичко се развива по най-добрият начин.

Но пусто, понеже съм свързващо мостче между хора, събития, реалности и светове, отскачам и насам. Към този свят, където умират нелепо хора, положени на колене, доброволно играещи всеки ден на руска рулетка за жълти стотинки, защото са им отнели правото на избор. Към този свят, където шепа самозабравили се човечета извършват безнаказано зверски престъпления ежеминутно в името на все същите сили, които движат първобитното в човека откакто я има дуалността – власт и пари. И в този свят нещо трябва да се появи, да раздвижи клеясалите пластове, да подбутне заспалите и примирените. Защото промяната тръгва отвътре във всеки – така е. Но за да преобърнем изцяло тази (нежелана) реалност, трябва да обединим усилията си от всички посоки.

България е могъща сила, казвам ви. България е вселенска сила, съществуваща на планетата Земя векове отпреди Христа. Няма да преувелича ако кажа, че в българския ген е заложен кода на ДНК на светлинния, космически, божествен човек. Там е матрицата на живота, на Сътворението. Там е ключето към вечната еволюция, към просветлението. Наивно ли ви звучи? Защото сме учени друго. Защото историята на човечeството е така удобно (пре)написана, че да пасва на целите на онези, които управляват от векове тази планета. Пренаписана. Като пренабита рама на автомобил. За да звучи удобно.

В тази шепа земя има толкова сила, че “силните” са си направили труда от зората на съществуването на Живота да я държат на колене, за да не се разбудят онези могъщи сили, що дремят в недрата ѝ. И в недрата на клетките ни. На нас. БЪЛГАРИТЕ. Не ми вярвате още, нали? Не си вярвате?

Ето в това е проблемът. Когато не можеш да промениш някого със сила, с външна сила, го превземаш и пречупваш отвътре с хитрост. Отрова завита в сладкиш. Не ви ли писна всички да ви убеждават, че България е най-бедната, най-мизерната, най-нескопосаната държава? С най-бедните, най-депресираните, най-изпадналите, най-нещастните, най-мерзките, най-клетите и окаяни създания на света? Без чест, без сила, без вдъхновение, без желание за живот, без воля, без гордост, без ценности. Хора живеещи примиренчески на ръба на мизерията и отчаянието, клето съществуващи, живуркащи, не живеещи. Примиряващи се с всяка поредна гавра, с всяко поредно издевателство. Защото са НАУЧЕНИ, че са жертви. Откакто свят светува. Земя – бедна, обругана, изтощена, неизползваема, ненужна. ВИЕ НАИСТИНА ЛИ ВЯРВАТЕ В ТОВА???

Вие наистина ли забравихте? България – събрала в тази шепа земя най-големите и изобилни блага на планетата? Плодородни почви накъдето и да обърнеш взор, гъсти уханни гори, плодни дръвчета докъдето погледа ти стига, велики планини, море, езера, пълноводни реки пълни с живот. Недрата на земята изобилстват от полезни изкопаеми, та дори злато – да – огромни количества находища на ценни метали. Имаме десетки древни светилища, енергийни и лечебни места, мистични и потайни местности, привличащи всеки търсач на духовно познание. Имаме традиции, имаме тайнства носещи в себе си древно знание. Имаме всичко което ни е нужно за да развием превъзходно земеделие, туризъм, търговия, та и една нова промишленост. Светът се променя, човешкото съзнание се разгръща – всеки ден извират нови и нови идеи за дейности, създаващи блага, услуги. Идеи и дейности които носят изобилие и благосъстояние. Дейности които са в партньорско съзвучие с природа, хора, планета, космос. Дейности които носят потенциала да променят човешкия път. А в България имаме и хората способни да го направят, носещи знанието, огромната духовна сила; имаме и нужните ресурси това да се случи. Но… някой не иска. Защото тогава монополът върху изобилието ще изплъзне и няма да са облагодетелствани само избрани.

Най-голямата тайна на България е, че тя е богата. В нея има всичко, достатъчно и по много. Изкуствено се създава бедно съзнание на българите, за да не забележат богатството си.

От години е публична тайна, че съществуват генератори на свободна енергия. Изобретателите обаче са преследвани, гонени, съсипвани, убивани. Та я погледнете назад и си спомнете един Тесла например? За него знаем най-напред. А десетки са откривателите след него, включително българи. Революционни откриватели, които дават свободно знание за свободна енергия, за лечение на “нелечими” болести, за почти фантастичен напредък на човешкото познание и технологии. Но техните открития не са желани…

От години се знае, че в България има хипер производство на електрическа енергия. Само че масово ни убеждават, че сме в недостиг. Цените се вдигат непрекъснато, хората са принудени да ходят по ръба на бръснача на оцеляването. Оковани в смразяващите ледени ръце на страха за оцеляване, на илюзията за недостиг, за мизерия, за непълноценност, за липса, за зависимост, за некомпетентност, за срам, за вечно надвиснала заплаха. Някой много умело е взел изобилието и безграничният човешки потенциал на България и българите и е създал коварната илюзия за недостиг и ограниченост.

Къде са днес Левски, Ботев, Раковски, Караджата, Бенковски, Вапцаров и Яворов, къде са патриотите, вдъховителите на някогашната революция? Къде са гордите и мъдри български ханове и царе? Къде е революционерският дух, гордият несломим български дух отстояващ правото си на свобода, свободен живот, прехрана, творчество? Кои са тези жалки, сломени, примирени и посърнали люде, които се молят за шепа стотинки и залагат живота си за да ги получат? Къде е българското наследство?

Аз ще ви кажа къде е. Оковано, със завързани очи, уста и ръце, Заровено, погребано, потъпкано, добре упоено и държано в илюзията на коварен опиат. Опиат създаващ илюзии. И всички ние сме повярвали в тези илюзии. А кому е нужно това? Можете да се заровите в теориите на конспирациите и да се хванете за главата. А можете просто да приемете, че това са сили отвъд всяко политическо, системно, държавническо ниво. Онези същите сили, които се страхуват от скритата сила на България. Затова дават мило и драго тя изобщо да не надигне глава. И повече дори – да не ѝ хрумне, че изобщо има вариант на надигне глава. 

Защото, знаете ли – на тези сили никак не им трябват разбудени, свободомислещи, творчески изразяващи се и еволюиращи човеци. Защото те вече са Богове-Човеци. Вместо това им трябват пионки, добре смазани зъбчати колелца в голямата машина. Послушни, покорни, безмълвни, потънали в личните си драми, уплашени, изпълняващи. Свободният човек не се страхува – той е независим. Свободният човек не трепери как ще си плати тока утре – той създава нови неща, той върви напред самостоятелно, независимо от всичко.Колко сме по-болни, по-зависими, по-уплашени за оцеляването си, по-бедни, по-немислещи, по-убедени в немощта си, по-депресирани, по-фокусирани върху базовото си вечно изплъзващо се оцеляване – толкова по-добър материал сме. Да – материал. Роби, доброволно влязли в тази роля. Роби за които изборът на смъртта е въпрос на оцеляване. Защото друг избор няма. Поставени на колене, молещи се и надяващи се поредното издевателство да не ни изтрие от лицето на земята до край.

ХОРА!!! Древният български народ е подложен на истинско изтребление! Физически! Психически! Емоционално, енергийно, ментално – всякак! Отвътре ни тровят, лъжат ни, крадат ни, осакатяват ни, убиват ни! Заселват агресивно свещената ни земя с други раси. Моите уважения и толерантност към всички, но – замислете се защо?!? Българската земя се трови и обезлюдява, обезценява, разпродава. Българският ген бива изтриван, заличаван, подменян. Хора, замислете се ЗАЩО?!? Това е преднамерено, целенасочено, добре планирано военно действие. Отвътре, но командвано отвън.

Дори ако някога е имало добра и благородна идея стояща зад името ДЪРЖАВА, тя вече е опорочена. Отдавна сме забравили идеята, но служим робски на системата, институциите работещи уж в името на Държавата. ОНЕЗИ сили са намерили най-правилните си и верни маши-изпълнителни, които да свеждат и реализират послушно и праволинейно политиката на унищожение, смиване, заличаване, опростачване и ограбване. Тези маши се отличават с няколко неща: алчност, безскрупулност, себичност, не-мислене, жестокост. Те са официалните държавни лидери, независимо от името на партията зад която се крият. Те са индустиалните магнати. Те са собствениците на големите корпорации. Те ръководят институциите. Те коват законите. Те създават правилата. Те притежават медиите. Те ни продават храната ни, дрехите, енергията, те ни тровят с фармация. Те създават нашата реалност. А ние се съгласяваме да играем отредената ни роля в нея. Защото сме забравили кои сме…

Всички ние по малките етажи на това разклонено дърво. Едно сме – независимо какво етикетче сме си сложили. Всички които работим за по едната заплата – от сутрин до вечер. Дали в частния сектор, дали в някоя банка, дали в някоя държавна служба, или в самоубийствен склад за оръжия. Хора-Богове, забравили кои са, безропотно робуващи на една система и абсурдните ѝ правила. Преследваме се един-друг, воюваме помежду си, топим се в илюзорни вражди, идентифицираме се с табелката на държавната служба която представляваме, живеем за да плащаме с парите си, с енергията си, с чувствата си, със страха си – правото да носим искрицата живот. Родени да създаваме и променяме, ние сме се снижили в доброволното робство и изпълняваме. НАИСТИНА ли това искаме? Наистина ли вярвате в уместността и справедливостта на целият този октопод и алчните му пипала? С всичките му институции, службици, правила, закони и уловки, създадени само за да продължават да точат енергията ни? Наистина ли вярвате, че ТОВА е животът?

Знам, че не го вярвате. Но страхът е насаден толкова дълбоко в нас, че тези слова звучат скверно, опасно, наивно и невъзможно.

А спомнете си, че Държавата – това е Народът. Че този октопод съществува само защото ние му позволяваме. Представете си само един месец, в който истинската Държава престане да храни октопода и излезе в перманентна стачка. Месец в който никой не плаща данъци, осигуровки; транспорт, полиция, държавни служби спрат да работят. Какъв ти месец, седмица е достатъчна! Не ни трябва 1 година протести на жълтите павета. Октоподът ще се разпадне. Трябва ни съвсем ново разбиране, осъзнаване, единение в корените ни, съвсем нова социална, икономическа, управленческа структура. И това трябва да тръгне от нас. От истинската Държава.

В противен случай – оставяме се доброволно отново в същия спектакъл, в същите роли, и доброволно участваме в поредното преразпределяне на баницата към онези сили, чиито пионки участват във фарса наречен Свободни Парламентарни Избори.

Дали са се родили вече водачите на Новата Революция? Онази, която ще отприщи пътя ни към Еволюцията…?