Новата революция

Революция ли? Много ми е лесно да се оттегля в избраната от мен реалност и да се потопя в сладката ѝ забрава. Там всичко е наред, срещам се само с положителни усмихнати хора, няма драми, няма нелепа смърт, няма ритане по кокалчетата, нелоялна конкуренция, лъжи и кражби от политици, довчерашни “приятели” водени от енергия обратна на любовта и прочие. И там е прекрасно, всичко ми върви по вода. Телепатия, ясновидски проблясъци, сладки синхроничности и дълбоко разбиране за единичката и цялото се разгръщат мигновено. Една паралелна реалност, един нов свят, където всичко се развива по най-добрият начин.

Но пусто, понеже съм свързващо мостче между хора, събития, реалности и светове, отскачам и насам. Към този свят, където умират нелепо хора, положени на колене, доброволно играещи всеки ден на руска рулетка за жълти стотинки, защото са им отнели правото на избор. Към този свят, където шепа самозабравили се човечета извършват безнаказано зверски престъпления ежеминутно в името на все същите сили, които движат първобитното в човека откакто я има дуалността – власт и пари. И в този свят нещо трябва да се появи, да раздвижи клеясалите пластове, да подбутне заспалите и примирените. Защото промяната тръгва отвътре във всеки – така е. Но за да преобърнем изцяло тази (нежелана) реалност, трябва да обединим усилията си от всички посоки.

България е могъща сила, казвам ви. България е вселенска сила, съществуваща на планетата Земя векове отпреди Христа. Няма да преувелича ако кажа, че в българския ген е заложен кода на ДНК на светлинния, космически, божествен човек. Там е матрицата на живота, на Сътворението. Там е ключето към вечната еволюция, към просветлението. Наивно ли ви звучи? Защото сме учени друго. Защото историята на човечeството е така удобно (пре)написана, че да пасва на целите на онези, които управляват от векове тази планета. Пренаписана. Като пренабита рама на автомобил. За да звучи удобно.

В тази шепа земя има толкова сила, че “силните” са си направили труда от зората на съществуването на Живота да я държат на колене, за да не се разбудят онези могъщи сили, що дремят в недрата ѝ. И в недрата на клетките ни. На нас. БЪЛГАРИТЕ. Не ми вярвате още, нали? Не си вярвате?

Ето в това е проблемът. Когато не можеш да промениш някого със сила, с външна сила, го превземаш и пречупваш отвътре с хитрост. Отрова завита в сладкиш. Не ви ли писна всички да ви убеждават, че България е най-бедната, най-мизерната, най-нескопосаната държава? С най-бедните, най-депресираните, най-изпадналите, най-нещастните, най-мерзките, най-клетите и окаяни създания на света? Без чест, без сила, без вдъхновение, без желание за живот, без воля, без гордост, без ценности. Хора живеещи примиренчески на ръба на мизерията и отчаянието, клето съществуващи, живуркащи, не живеещи. Примиряващи се с всяка поредна гавра, с всяко поредно издевателство. Защото са НАУЧЕНИ, че са жертви. Откакто свят светува. Земя – бедна, обругана, изтощена, неизползваема, ненужна. ВИЕ НАИСТИНА ЛИ ВЯРВАТЕ В ТОВА???

Вие наистина ли забравихте? България – събрала в тази шепа земя най-големите и изобилни блага на планетата? Плодородни почви накъдето и да обърнеш взор, гъсти уханни гори, плодни дръвчета докъдето погледа ти стига, велики планини, море, езера, пълноводни реки пълни с живот. Недрата на земята изобилстват от полезни изкопаеми, та дори злато – да – огромни количества находища на ценни метали. Имаме десетки древни светилища, енергийни и лечебни места, мистични и потайни местности, привличащи всеки търсач на духовно познание. Имаме традиции, имаме тайнства носещи в себе си древно знание. Имаме всичко което ни е нужно за да развием превъзходно земеделие, туризъм, търговия, та и една нова промишленост. Светът се променя, човешкото съзнание се разгръща – всеки ден извират нови и нови идеи за дейности, създаващи блага, услуги. Идеи и дейности които носят изобилие и благосъстояние. Дейности които са в партньорско съзвучие с природа, хора, планета, космос. Дейности които носят потенциала да променят човешкия път. А в България имаме и хората способни да го направят, носещи знанието, огромната духовна сила; имаме и нужните ресурси това да се случи. Но… някой не иска. Защото тогава монополът върху изобилието ще изплъзне и няма да са облагодетелствани само избрани.

Най-голямата тайна на България е, че тя е богата. В нея има всичко, достатъчно и по много. Изкуствено се създава бедно съзнание на българите, за да не забележат богатството си.

От години е публична тайна, че съществуват генератори на свободна енергия. Изобретателите обаче са преследвани, гонени, съсипвани, убивани. Та я погледнете назад и си спомнете един Тесла например? За него знаем най-напред. А десетки са откривателите след него, включително българи. Революционни откриватели, които дават свободно знание за свободна енергия, за лечение на “нелечими” болести, за почти фантастичен напредък на човешкото познание и технологии. Но техните открития не са желани…

От години се знае, че в България има хипер производство на електрическа енергия. Само че масово ни убеждават, че сме в недостиг. Цените се вдигат непрекъснато, хората са принудени да ходят по ръба на бръснача на оцеляването. Оковани в смразяващите ледени ръце на страха за оцеляване, на илюзията за недостиг, за мизерия, за непълноценност, за липса, за зависимост, за некомпетентност, за срам, за вечно надвиснала заплаха. Някой много умело е взел изобилието и безграничният човешки потенциал на България и българите и е създал коварната илюзия за недостиг и ограниченост.

Къде са днес Левски, Ботев, Раковски, Караджата, Бенковски, Вапцаров и Яворов, къде са патриотите, вдъховителите на някогашната революция? Къде са гордите и мъдри български ханове и царе? Къде е революционерският дух, гордият несломим български дух отстояващ правото си на свобода, свободен живот, прехрана, творчество? Кои са тези жалки, сломени, примирени и посърнали люде, които се молят за шепа стотинки и залагат живота си за да ги получат? Къде е българското наследство?

Аз ще ви кажа къде е. Оковано, със завързани очи, уста и ръце, Заровено, погребано, потъпкано, добре упоено и държано в илюзията на коварен опиат. Опиат създаващ илюзии. И всички ние сме повярвали в тези илюзии. А кому е нужно това? Можете да се заровите в теориите на конспирациите и да се хванете за главата. А можете просто да приемете, че това са сили отвъд всяко политическо, системно, държавническо ниво. Онези същите сили, които се страхуват от скритата сила на България. Затова дават мило и драго тя изобщо да не надигне глава. И повече дори – да не ѝ хрумне, че изобщо има вариант на надигне глава. 

Защото, знаете ли – на тези сили никак не им трябват разбудени, свободомислещи, творчески изразяващи се и еволюиращи човеци. Защото те вече са Богове-Човеци. Вместо това им трябват пионки, добре смазани зъбчати колелца в голямата машина. Послушни, покорни, безмълвни, потънали в личните си драми, уплашени, изпълняващи. Свободният човек не се страхува – той е независим. Свободният човек не трепери как ще си плати тока утре – той създава нови неща, той върви напред самостоятелно, независимо от всичко.Колко сме по-болни, по-зависими, по-уплашени за оцеляването си, по-бедни, по-немислещи, по-убедени в немощта си, по-депресирани, по-фокусирани върху базовото си вечно изплъзващо се оцеляване – толкова по-добър материал сме. Да – материал. Роби, доброволно влязли в тази роля. Роби за които изборът на смъртта е въпрос на оцеляване. Защото друг избор няма. Поставени на колене, молещи се и надяващи се поредното издевателство да не ни изтрие от лицето на земята до край.

ХОРА!!! Древният български народ е подложен на истинско изтребление! Физически! Психически! Емоционално, енергийно, ментално – всякак! Отвътре ни тровят, лъжат ни, крадат ни, осакатяват ни, убиват ни! Заселват агресивно свещената ни земя с други раси. Моите уважения и толерантност към всички, но – замислете се защо?!? Българската земя се трови и обезлюдява, обезценява, разпродава. Българският ген бива изтриван, заличаван, подменян. Хора, замислете се ЗАЩО?!? Това е преднамерено, целенасочено, добре планирано военно действие. Отвътре, но командвано отвън.

Дори ако някога е имало добра и благородна идея стояща зад името ДЪРЖАВА, тя вече е опорочена. Отдавна сме забравили идеята, но служим робски на системата, институциите работещи уж в името на Държавата. ОНЕЗИ сили са намерили най-правилните си и верни маши-изпълнителни, които да свеждат и реализират послушно и праволинейно политиката на унищожение, смиване, заличаване, опростачване и ограбване. Тези маши се отличават с няколко неща: алчност, безскрупулност, себичност, не-мислене, жестокост. Те са официалните държавни лидери, независимо от името на партията зад която се крият. Те са индустиалните магнати. Те са собствениците на големите корпорации. Те ръководят институциите. Те коват законите. Те създават правилата. Те притежават медиите. Те ни продават храната ни, дрехите, енергията, те ни тровят с фармация. Те създават нашата реалност. А ние се съгласяваме да играем отредената ни роля в нея. Защото сме забравили кои сме…

Всички ние по малките етажи на това разклонено дърво. Едно сме – независимо какво етикетче сме си сложили. Всички които работим за по едната заплата – от сутрин до вечер. Дали в частния сектор, дали в някоя банка, дали в някоя държавна служба, или в самоубийствен склад за оръжия. Хора-Богове, забравили кои са, безропотно робуващи на една система и абсурдните ѝ правила. Преследваме се един-друг, воюваме помежду си, топим се в илюзорни вражди, идентифицираме се с табелката на държавната служба която представляваме, живеем за да плащаме с парите си, с енергията си, с чувствата си, със страха си – правото да носим искрицата живот. Родени да създаваме и променяме, ние сме се снижили в доброволното робство и изпълняваме. НАИСТИНА ли това искаме? Наистина ли вярвате в уместността и справедливостта на целият този октопод и алчните му пипала? С всичките му институции, службици, правила, закони и уловки, създадени само за да продължават да точат енергията ни? Наистина ли вярвате, че ТОВА е животът?

Знам, че не го вярвате. Но страхът е насаден толкова дълбоко в нас, че тези слова звучат скверно, опасно, наивно и невъзможно.

А спомнете си, че Държавата – това е Народът. Че този октопод съществува само защото ние му позволяваме. Представете си само един месец, в който истинската Държава престане да храни октопода и излезе в перманентна стачка. Месец в който никой не плаща данъци, осигуровки; транспорт, полиция, държавни служби спрат да работят. Какъв ти месец, седмица е достатъчна! Не ни трябва 1 година протести на жълтите павета. Октоподът ще се разпадне. Трябва ни съвсем ново разбиране, осъзнаване, единение в корените ни, съвсем нова социална, икономическа, управленческа структура. И това трябва да тръгне от нас. От истинската Държава.

В противен случай – оставяме се доброволно отново в същия спектакъл, в същите роли, и доброволно участваме в поредното преразпределяне на баницата към онези сили, чиито пионки участват във фарса наречен Свободни Парламентарни Избори.

Дали са се родили вече водачите на Новата Революция? Онази, която ще отприщи пътя ни към Еволюцията…?