сряда, 28 декември 2016 г.

Континентите на Древните Българи!

Публикувано от Aliya

blog-0395026001420277341.jpg  Моят Новогодишен подарък за всички Вас, мои скъпи Интернет приятели!
Древните български имена на Континентите
Поредното доказателство за това, че някога, в праисторическо време човечеството е било един народ и е говорело един език - българския, най-древния език на земятаhttps://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11109-българският-език-езикът-на-първите-хора/,
можем да открием и в красноречивите имена на земните континенти.
Древните българи са били добри пътешественици и мореплаватели и са познавали отлично континентите, върху всеки един от които откриваме древнобългарските следи:
- добре развита иригационна система и земеделие, животновъдство;
- мегалитни конструкции: пирамиди, прекрасни каменни градове, каменни гробници и саркофази (Саркофаг е древната българска дума саркопаг / СъРаКопа-г, да закопаеш в земята с Бога Ра, да изпратиш към Бога Ра мъртвеца), статуи с вълшебни свойства - https://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11131-каменната-цивилизация-на-древните-българи-дол/;
- занаяти и металургични умения, споделящи общите белези на вкуса към прекрасното, подобните шевици, цветове и обичаи -https://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11444-несебър-несъбаряният-град-на-древните-българи3/;
- добре развита народна медицина, наричана първоначално Айирведа, Татуиране, Йога, Билкарство -https://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11266-древният-български-народ-–-основоположникът-н/;
- добре развита астрология, създаване на първия календар Древнобългарския, от който са възникнали всички останали календари на човечеството - https://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11421-древните-българи-първите-заселници-на-контине/;
- общ език - българския и неговата писменост - в началото руническа, наричана Куна, Пожаревац (жарене на скалите), по-късно Йероглифна, Санскрит и така нат. - https://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11377-древнобългарските-следи-в-северна-африка/;
- Обща духовност - признаване на Божествения произход на човека от Създателя Бог Ра / Бра / Пра, Бога Отец на Древните българи. Почитане и на Бога Син като вътрешна същност на всеки един човек в лицето на Бог Себази (Бога на Вътрешната същност), олицетворен също така и от Слънцето, наричано Бог Ален, Румен, Сурва, БалАз и др. Почитане и на Великото женско начало в Природата в лицето на Троицата Бог Отец Ра, Бог Син СебАзи / БаАлен и Богинята майка на Природата и Плодородието Ма/Девата/Карата. - https://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11311-богът-слънце-на-древните-българи-и-произход-на-к/.
За силно духовното присъствие на Древните българи по цялото земно кълбо свидетелстват и оставените многобройни каменни храмове на Бог Ра. Тези храмове и до днес са запазили българските си наименования - в Сумер и Месопотамия са ги наричали Зигърат (За ГаРати - За Хората на Бог Ра (Гарати); в Египет пирамидите и до днес се наричат Храм - Хъ Ра, където Хъ е Диханието на Бога. Нека не забравяме, че Древните българи са строели своите ХРаМове като места за зареждане с геомагнитната енергия на Ма, Майката Земя. - https://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11131-каменната-цивилизация-на-древните-българи-дол/
Себе си българите нарекли Ора - О Бога Ра или още ХоРа - Хъ(Дъхът) на Бога Ра, вдъхнат в човеците.
Не само неразрушими храмове са оставили нашите деди, но и неизбледняващите имена на много световни столици и най-вече на земните континенти:
Европа - Е Въ Ра БаЗемя В Бога Ра, което е още едно свидетелство за това, че човешкият живот е бил създаден в Европа, а не в Африка!
- Азия - Аз-ия, континентът на Бог Аз / СебАзи/БалАзи на Древните българи. Не случайно българите са били наричани още и Азковци. - http://aliya.blog.bg/novini/2014/08/16/svetoven-genocid-sreshtu-drevnobylgarskoto-nasledstvo-iazidi.1289751
Америка - Аморика, През Морето; племето Амори на Древните българи, за които се говори и в древния Близък изток е едно от първите племена на ПредКолумбийска Америка.
Африка - АВ-Ра–ка; още един континент по волята на Бог Ра (Рака - както е рекъл Бог Ра); Рака означава и река, тъй като първото заселване на Древните българи в Африка е било по поречието на река Нил, откъдето е дошло и името на Африка / Континентът на Реката (аВРака). Трябва да се отбележи, че и Ирак е държава, кръстена на Реката.
Австралия - А В-Стра-лия, континентът в страни; както впрочем е и Австрия (В-Стра-ни от България)
Антарктида - А Нъ-ТаРа-Къ-ТидаТам (тида), където е Небето (нъ) на Бог Ра (ТаРа). Древните българи трябва да са знаели, че Антарктида е небесна врата към по-лесно духовно достигане на Божествения свят на Бог Ра поради особения й геомагнетизъм и слабото огряване от Слънцето. Същото се отнася и за Арктика - А-Ра-К-Тика Тука е Бога Ра. За Древните българи Арктика наистина е била Тука, а Антарктида - Там (Тида).
Интересното е, че Древните ни деди са откривали прилика между небосвода над двата земни полюса, който те са наричалиНебосвода на Божието присъствие на Бог Ра, и небосвода над главите ни по времето на Зимното слънцестоене. И в двата случая Слънцето е в най-долната си точка и огрява най-слабо земята. sml_gallery_286930_1933_15004.jpgsml_gallery_286930_1933_45134.png
Ето защо Древните българи са наричали Деня на Зимното Слънцестоене Отараяна / Утараяна - От Бога Ра Яна (Небесна светлина), Денят на небесната светлина на Бога Ра. Със същия корен От (Ут) е и съвременната българска дума УтРо. Утрото е моментът от деня, когато отново слънцето е в най-ниската си позиция спрямо хоризонта. Това е моментът, когато човек може да усети всепроникващото присъствие на Бога Отец Ра най-добре. На Бог Ра е принадлежал и Утрешния ден и затова е наречен УтРеДревните ни деди, за разлика от нас днес, са знаели, че Утре е единствено в ръцете на Ра и поради тази своя мъдрост са умеели да живеят само с истината на Тук и Сега, без да проектират и планират това, което не може да бъде проектирано и планирано - Утре!
Когато слънчевата енергия е най-слаба на Земята, хората чувстват най-силна липса на жизнена енергия според народните поверия, тъй като българите са били изключително осъзнати за неразривната си връзка с природата. Зимното слънцестоене, което е всъщност и оригиналът на Коледа, е времето, когато слънчевата енергия е най-слаба на земята поради заставането на слънцето в неговата най-долна на небосклона, южна точка. Тогава слънцето е най-слабо, а хората чувстват липсата му най-силно. Днес също в докладите на полярните експедиции са отразени случаи на негативно влияние върху човешката психика на липсата на слънчевите лъчи. Не случайно нашият мъдър древен народ е обявил дните след Коледа за Погански, Мръсни дни. Поганци е древна българска дума и нейният корен е глаголът "Гоня, Изгонвам, Погонвам". Когато слънцето е с най-слабото си влияние върху хората, то тогава слабите и податливи на умствените си внушения и страхове хора са били най-уязвими на агресивни и зли прояви, на лоши помисли, които древните са наричали с изразителните имена караконджули, върколаци, вампири. За разлика от нас днес обаче, Древните българи са лекували тези умствени заболявания, породени от страха и липсата на Слънчевите лъчи, като са им противопоставяли Любов, Веселие, Задружност и Празник.
Ето защо нашият най-древен мъдър народ е създал Коледарските празници, в които почита раждането на Новото слънце Сурва и на Мъжката сила и енергия, даващи живот на земята! Коледа е празникът на Мъжката енергия, на мъжкото възраждащо се начало! Коледарите са обикаляли по домовете, за да енергизират със своето мъжко присъствие и сила сърцата на хората. - https://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11311-богът-слънце-на-древните-българи-и-произход-на-к/.
Древните българи са считали, че когато небето е на Бога Ра, а неговият син Слънцето е по-слабо проявено на земята, то тогава това е времето за предприемане на духовното пътуване навътре към себе си, към душата си, където е олтарът на Бог Ра. Това е и най-благоприятният период за духовни занимания: изпълняване на духовни обряди с раздаване на храна (този древен ритуал, наричан Яжна, се е изпълнявал от Жреците, които са жарели храна-растения и семена, за да нахранят с нея Бога Ра, разкъсал себе си в саможертва на хиляди части, за да се прероди като Бога Син СебАзи във всяка една душа на Земята) sml_gallery_286930_1933_135003.png,
пеене на песни и духовни химни, играене на хора за енергизиране на човешкото тяло и за изпълване на атмосферата с вибрациите на любовта и човешкото споделяне. Орфей е бил древнобългарски жрец на Бог Ра и името му е всъщност ОРПей / ОРаПей, този, който пее за Бог Ра. При преминаването в гръцкия език П и Б се обезвучават във Ф, като например: Афродита е АБаРодита (Божията майка).
Атина е АТана или още ОтНебето(Нъ-Небето), Небесната.
Хера е Кара, Майката на Първичната материя Енергията.
Коледарите, които обикалят къщите за здраве и берекет, са олицетворение на Божия Дух на Бог Ра, който традиционно е представян в древнобългарската духовност като Мъжкото начало на Сътворението. Древните българи са наричали Ра Бога Отец или още Първичния Бог, Непроявения Бог, от който всичко започва. Постепенно той е станал Бог Ра или просто Бъра / Бра / Браман/Бъръса (Пуруса във Ведическия санскрит). Така се среща записан в българската Веда Словена, както и в създадената от древните българи Рча Веда (Речена веда), записана по-късно на санскрит в далечна Индия с преселението на българите.
За Бог Ра говорят и древните българи, създали древно Египетската цивилизация. Постепенно древнобългарският Бог Ра е станал Бог Хорос / ХорАз в Древен Египет, като се е получило смесване на двата основни древнобългарски Бога: Баща и Син, Бог Ра и Бог СебеАзи.
Бог Ра е Първичният и непроявеният Бог, от който всичко стана.
Бог СебАзи или само Ази е Въплътеният в човешката душа Бог Ра, преродил се в хиляди човешки сърца, като е разкъсал себе си на хиляди парченца. Именно за да почетат саможертвата на Бог Ра и Неговия син СебАзи, който се е въплътил във всяка една отделна душа, древнобългарските жреци са раздавали храна и вино при духовните мистерии, а на Коледарите и Сурвакарите се дава хляб и вино от всяка една къща. - http://vbox7.com/play:957aa54547
Тази основна религиозна мъдрост намираме във всички по-късно възникнали човешки религии, но тя е все същата изначална Божествена духовност на нашите деди, Древните българи! В съвременния български език Бра е запазено като Пра - представка, изразяваща изначалност, древност.

Дните около Коледа са били дни за духовно вглъбяване или още наричано Садана/Седене, днес Медитация. sml_gallery_286930_1933_25719.gif
Хората са се събирали на Седенки, играели са хора - все древни йога практики на духовните българи, запазени и до днес в хилядолетните ни български традиции. - http://aliya.blog.bg/history/2014/02/25/drevniiat-bylgarski-narod-osnovopolojnikyt-na-vedite-aiurved.1242351
Така са възникнали и наименованията на четирите посоки на света.: Изток, Запад, Север, Юг.
Изток и Запад съдържат в себе си думата За/Зора/ЗараЗа се съдържа и в Изгрев, в Изида и така нат. За означаваЗараждащата се светлинаЗа се появява тук/ИзтокЗапада- Зората пада, залязва.
Посоката Север е носила за древните българи влиянието на Северния магнитен полюс, който те са свързвали с Бога Ра. Оттук и наименованието СъВъРа/Север със значението Влиянието на Бог Ра идва от тази посока. Нека не забравяме, че Древните българи са били много по - наясно с геомагнетизма на земята от нас днес.
Юг е посоката, в която гравитацията на земята отново се засилва за сметка на магнетизма й. Юг идва от думите УГа/Ге - при земята Ге отново.
Освен имената на съществуващите днес земни континенти, Древните българи са познавали и поне още два, днес забравени континента. Поради по-ниското ниво на световния океан преди Библейския потоп, над земната повърхност са се отличавали още два континента, които са ясно отбелязани в намерената в Еквадор древна карта върху камък. Тази карта е открита през 1984 година в система от подземни тунели в Еквадор заедно с 340 други много интересни исторически артефакти, между които и прословутата Пирамида с Окото. На каменната карта ясно се различават, очертани с естествена бяла кварцова линия земните континенти, към които има добавени още два:
-- Континент, успореден на Япония и достигащ до Тайланд, наричан от древните Му/Ма - отново име на Богинята Ма, майката на Природата. - http://aliya.blog.bg/history/2014/03/28/bogyt-na-bylgarite.1251952
-- Континент в Атлантическия океан, наричан днес Атлантида
Според древните йоги Индийският подконтинент е бил по-голям и се е простирал чак до източните брегове на Африка. Блаватска нарича тази потънала част от Индия континент до бреговете на Южна Индия, наричан от древните йоги Лемурия - ЛеМар-ия - име на Древната Майка МаРа, Богинята на Материята и Природата на Древните българи.
Почитанието на Бог Ра и Неговата Троица Ра-СебАзи-Ма е оставило своите отпечатъци въху всички земни континенти в намерените артефакти на Пирамиди, Мегалити, Общи наименования на географски области и имена, както и обща писменост, датираща поне на 6000 години. Тази писменост е наречена ПраСанскрит и тя е именно руническият древнобългарски език, който е наименовал всички днешни континенти и по-забележителни географски обасти на Земята.
sml_gallery_286930_1933_17207.jpgsml_gallery_286930_1933_112196.png

Почитанието към Бога Ра е ясно изразено и в строителството на световните пирамиди като енергизиращи храмове, присъствието в които служи за възвисяване на човешката душа и по-лесното й свързване и постигане на единение с Бог Ра. -http://aliya.blog.bg/history/2014/05/03/tainata-na-geomagnetizma-runite-i-drevnite-bylgari.1261783
Това предназначение на пирамидите е много ясно видимо в намерените от австрийския изследовател Клаус Дона артефакти в Еквадор, и най-вече в Пирамидата с Окото. Древното знание за геомагнетизма на скалистите върхове води началото си от древнобългарските светилища - като например Татул, светилището с каменен саркофаг, подобен на Пирамидата в Гиза, където хората са лягали, за да се заредят с геомагнетизма на земята. Или скалните ями на Белънташ, в които хората са се потапяли, като преди това са ги пълнели с вода или вино, огрявани от слънчевите лъчи.

sml_gallery_286930_1933_4453.gifsml_gallery_286930_1933_1565.jpgsml_gallery_286930_1933_48476.png
След всичко казано дотук, не мога да не възкликна и аз: Език свещен на моите деди!
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК
Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не - за ядове отровни.
Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?
Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива -
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?
Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!
Не си можал да въплътиш във теб
създаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп -
за груб брътвеж те само бил орисал!
Тъй слушам сè, откак съм на света!
Сè туй ругателство ужасно, модно,
сè тоя отзив, низка клевета,
що слетя всичко мило нам и родно.
Ох, аз ще взема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;
ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа.
- Иван Вазов, Пловдив, 1883

вторник, 20 декември 2016 г.

Публикувано във факти.бг: Преведоха на български надпис върху древен пръстен Тракийският надпис на златния пръстен от Езерово може да се изтълкува с помощтта на български думи, съобщи Павел Серафимов


Тракийският надпис на златния пръстен от Езерово може да се изтълкува с помощтта на български думи, съобщи за Факти.бг изследователят Павел Серафимов.
Златният пръстен е намерен през 1912 година, при разкопки на надгробна могила в местността Пърженака до село Езерово, Пловдивска област. Освен тази забележителна находка са открити и редица други древни артефакти: златна диадема, малка златна лъжичка, бронзово огледало и т.н. Пръстенът е с тежест около 30 гр. а повърхостта, върху която са гравирани буквите има елипсовидна форма с размери 1,7x2 см.
Датировката на намерените в тракийската могила обекти е V-ти век преди Христа. Съдейки по характера на артефактите изследователите заключават, че пръстенът е направен специално за тридневния тракийски погребален ритуал, който гърците наричат протезис.
Нека разгледаме особеностите на надписа. Текстът се състои от осем реда, като няма разстояние между отделните думи, т.е става дума за scriptio continua – нещо типично за древността. Последната дума е гравирана върху ръба на елипсата, поради липса на място. Буквите са 61 на брой и са сравнително ясни.
ΡΟПубликувано във факти.бг:
ΕΡΕΝΕΑΤΙΛ
ΤΕΑΝΗΣΚΟΑ
PΑΖΕΑΔΟΜ
ΕΑΝΤΙΛΕΖΥ
ΠΤΑΜΙΗΕ
ΡΑΖ
HΛΤΑ
Това е текста в разгънат вид: ΡΟΛΙΣΤΕΝΕΑΣΝΕΡΕΝΕΑΤΙΛΤΕΑΝHΣΚΟΑΡΑΖΕΑΔΟΜΕΑΝΤΙΛΕΖΥΠΤΑΜΙΗΕΡΑΖΗΛΤΑΛΙΣΤΕΝΕΑΣΝПреведоха на български надпис върху древен пръстен

Еднажден- Българската Нова година


В обикновена и високосна година, той е нулевият ден, не включен в седмица и месец. Първият ден на годината -Нова година /Ениалем, Единак, Единажден/- Зимно слънцестоене, Денят на Новото Слънце. Разбира се, ако погледнем празника от позицията на древния ни календар, нулевата позиция на този Ден спрямо другите, вероятно е, защото е добавъчния 365-ти ден. Православната църква, обаче оставя този празник подвижен, което е едно голямо престъпление спрямо Българската душевност, тъй като “подвижни празници са празниците, подготвящи и следващи Пасха, чиято дата се определя по установен начин всяка година”. А Еднажден е точно закован в древния български календар и той започва на 21 срещу 22 декември и няма нищо общо с еврейската Пасха! Нека затворим тази пробойна в душите си и не позволим да се подменя не само ритмичността, но и стойността на най-светлите ни празници. А Еднажден е именно един такъв Ден, в който “старото Слънце, стария Бог” си отива и начева Новия. Виждаме колко динамична е била древната ни вяра – Тенгрианството, защото е имала един динамичен Бог, който не се променя в Същността Си, но не спира да променя ритъмът на Енергиите, чрез които твори, чрез които ритмува планетното развитие. Защото нито Бог можем да лишим от Творчество, нито планетата от развитие. Не бива да допущаме дори мисъл, че стойността на този празник е “езически”, защото смяната на тези енергии, не е просто следствие от положението на Слънцето по неговия видим път върху небесната сфера. Това е едно твърде материалистическо и твърде вулгарно обяснение, което цели именно да ни лиши от сиянието на този Ден.
Тази смяна не е само трансцедентна, тя е и преди всичко иманентна, вътрешна.
Затова централно место в него заема Полязникът –Човекът, който пръв ще стъпи в нашия Дом. Този Дом не е само външен, той не е само нашата къща, той не е само нашата Родина, този Дом е и нашата Душа. Полязникът не бива да се схваща само като антропоморфен образ на “новото Слънце”, той не е прост символ, защото демонстрира именно значението на човека за цялата Вселена – вътре и вън от нас. Затова Полязникът е вестителят и просветителят, който идва не само да донесе сполука, нои да свидетелства,че старото време си е отишло и идва новото, отишъл си е “старият Бог” и Млада Бога начева.
“Затова Полязникът е редно да бъде здрав, работлив, да му идва всичко отръки, да е добър стопанин, да е заможен, но и милостив, а това ще рече – сърцат и най-вече да е речовит – речта да му е блага!”
Виждаме какво огромно значение е имал той, защото той задава не само ритъмът на Новата година, но и същността й. Оттук можем да си направим извода, какво нещо е Човека за Космоса в неговата многоликост и многопластовост и какво нещо е Българинът за човечеството.
Съвсем ясно ни става тогава, че Полязникът в древните ни времена се е явявал Посветеният, който Тангра е пратил да донесе новата Оренда, да каже за новото Творчество на Бога. Именно да каже, защото той е, който трябва да превърне Орендата в слово, да и даде плът и осезаемост чрез свещеността на обреда. Значи той е един първообраз на Логоса като идея, която срещаме в по-късните философски доктрини.
А после Тенгрианството нямало универсален характер и не било световна религия, а езичество…
Трябва да разберем: няма народ на планетата, освен Българския, който е дотолкова гостолюбив, че Бог може да му гостува всяка година! Защото, за да дойде Полязникът, Домът ни трябва да е гостолюбив. На негостолюбив Дом, Полязник не влиза и в него не начева светлината на новия Ден.
Затова не бива да се увличаме по Ханука, където светлината и свободата имат повече физически и исторически образ. Истинската същност на Свободата и Светлината започва от Еднажден. Защото той е Ден Един не просто по времеви, календарни съображения, той е Ден Един, защото в него е началото на Сътворението на света. Така е бил осмислян и живян този празник в изначалните ни времена.  Това е Единак, Това е Еднажден – Денят, в който е събрана цялата творческа Същност на Бога, в която Светлината се извлича от Мрака.
Затова “Полязникът бил задължаван да сяда върху кринче с трески и слама и да „мъти яйца“. Претълкуван с оглед на стопанските интереси на дома („да се мътят пилците в него“), всъщност този обичай е остатък от подражателните магии, с които се подпомага излюпването на новия свят от т.нар. „световно яйце“.
Или пък “на трапезата в дома на царя на коледарите има ведро с вино, а във ведрото се намира чаша „с жълта и бяла морска пяна“, чийто необичаен цвят идва от оприличаването й с белтъка и жълтъка на „световното яйце“. Както се вижда, взаимно се допълват и потвърждават три старинни представи за първоматерията от мита на сътворението – „квас (мая)“, „камък“ и „яйце“.
Обикновено самия полазник трябва да донесе дъски и трески събрани около дръвника и да ги сложи около домашното огнище. Тогава той сяда и започва да имитира пиле като изрича “пиу-пиу”. После той става и разручква огъня. Когато прави това, то той трябва така да го разрови, че колкото се може повече искри да има и тогава започва да благославя – ” Колкото искри в огъня има, толкова пиленца, агънца, яренца, теленца и прасенца в тази къща! “
Налице е, както се вижда планетното осмисляне или приземеното приложение на сътворенската Светлина на Еднажден в един битов земеделски аспект, като искрите от Огъня в една или друга степен говорят именно за разгръщането й в различните дни на Сътворението, в които се създава многообразието и формите на света. Всяка искра поставя началото на един нов ден, на една нова епоха, ново начало, ново дело.
Именно тук ние трябва да преосмислим някои моменти от кръговрата на Плеядите, представени като Квачка с пилета или Сито. Явно е, че “Квачката мъти своите яйца”, не само по времето на залеза на съзвездието Плеяди. Такъв акт започва да се осъществява и веднага след зенита им на Архангеловден, когато те са в пълната мощ на силата си и започват бавно своето слизане. Свидетелство за това е Еднажден и свещенодействието на Полазника около огнището, построяването на гнездо и мътенето на яйцата в него. Именно статута му на “нулев ден”, дава възможност да се създаде едно ново поколение творчески сили (символизирани от яйцата), което не следва естествения ход на прежните – изгрев-залез. Налице е едно нарушение традицията на кръговрата и именно това “нарушение” е, което не затваря напълно кръга, а го превръща в спирала, създаваща нови възможности пред Космоса и Човека. Именно този Ден-Единак, е именно, в който Слънцето и Плеядите не са в опозиция. Необходимия антагонизъм между тях по време на годишния цикъл, за да тече времето и развива в една определена посока светът, тук вече е напълно премахнат. Не са в наличност и често срещаните отрицателни въздействия на Плеядите, вследствие тази опозиция.
Традицията се съхранява в това, че се запазва характера на силите като оплождащи и създаващи благоденствие и плодородие.
Затова “в някои райони на страната, където земеделието е водещ поминък на местното население домакинята подава на гостенина полазник решето (символ на Плеядите) и семена. Така той трябва ритуално да заоре земята. След тези действия започва да нарича за плодородие. Благословията е подобна на вече спомената, но вместо животните, там се благославя за плодородие. Пожелава се повече жито, ечемик, царевица и други. Все неща свързани със земеделието. Това ритуално заораване се срещат и в Западна България.”
Повече от ясно е, че сеенето на семената чрез ситото (решето) е именно приложението на една земеделска основа на акта на разжаряването огъня на Бъдника и разхвърлянето на искрите му.
Друга гадателска практика, която се извършва на Игнажден, свързана с оплодителната и възпроизводствена сила е предсказването за евентуално бъдещо омъжване на младите момичета. На този ден те гадаят за кого ще се омъжат и кога ще стане това.
Затова със сигурност можем да твърдим, че така наречените 12 поганни или мръсни дни, които започват от Коледа до Ивановден са пряко следствие мътенето на яйцата от Полазника (Квачката) по Игнажден. Основанието ни за това става още по-голямо от факта, че християнството е представило тези дни като “некръстени“, „мръсни“, „караконджови“, “вълчи нощи” и ги тълкуват като своеобразно връщане към езичеството (поганството).
Интересна е тази немощ на християнството да трансформира тези дни или поне да ги пришие към своята тъкан. Можеше да олицетвори Квачката с новоизлюпващите се 12 пилета с 12 апостола на Христос, но явно древният символ е толкова мощен, че не е достигнало прозрение и сили за това. Но най-важното за нас остава това, че след Коледа, Квачката достига своята пълнота от 12 пилета. Не, 5, не 6, не 7 или 9, както е в повечето известни ни случаи. Като резултат от действието на тези духовни сили имаме заличаване на “преградата” между Небето и Земята и прякото присъствие на света на прадедите в света на “живите”. Един процес на взаимопроникване на световете и тяхното пряко общение, който, ако не се познава, съвсем естествено е да води до страх и суеверие