Едва ли има някой,който да не чувал за смелите амазонки. Със своите невероятни качества теса предизвиквали възхищението дори на богоподобни герои като Ахил Пелеев. Той успява да победи в двубой Пентесилея, но преди тя да склопи очи, вождът на мирмидоните се влюбва в нея и в знак на дълбоко уважение предава тялото й на нейните съплеменнички. Тезей пък изгражда паметник на Антиопа в Атина. Внушаващи страх на всеки враг амазонките не случайно са наречени ойорпата – унищожители на мъже.
Дълго време се смяташе, че амазонките са само мит. Някои считаха, че Херодот ги е измислил, за да направи книгите си по-интересни. Бяха предложени също много етимологии за името им.Най-популярната идва от гръцкото а-мазо – безгръд.Вярвало се е, че древните жени-войни са режели едната си гръд, за да могат да стрелят по-добре с лък. Друга версия за значението на името им е персийското хемезен -всички жени. Предложени са били дори еврейското амиц-силни, монголското аиме зайне- прекрасни жени и славянското омужени –омъжени (в смисъл на мъжкарани).
До сега няма консенсус понито едно тълкуване, защото не е направено и по-задълбочено проучване на етногенези са на древните амазонки. Понеже най-ранните извори за митичните жени-войни идват от гръцки източници, то е доста вероятно и значението на названието амазонки да идва от гръцки език. Добър кандидат са гръцките думи амазео, амаза, амазофорете с-язден(езда),колесница(каруца), жилище на скиталци (номади). С тези понятия южните ни съседи са характеризирали конните народи, които са използвали каруци за спане по време на походите си. Конните народи познати на гърците са траки, скити и сармати. За последните се знае със сигурност, че са имали жени-войни.
При археологическите разкопки в Южна Русия ( курганите около Покровка) извършени от Дж. Дейвис-Кимбал бяха намерени над 50 гроба на индивиди от женски пол. Като дарове са били положени лъкове, стрели, мечове, копия… Всички артефакти са сарматски по произход. Това е в съгласие с твърдението на Херодот, че сарматите са потомци на скити и амазонки. Сарматките са били добре обучени във военното дело, понеже когато мъжете на племето са напускали временния лагер с огромните си стада, в селището са оставали жени, деца и старци. За да не могат враговете лесно да ограбят и унищожат останалите в лагера, жените са се заемали със защитата и са си вършели работата добре. Сарматките-амазонки са били уникални за времето си. Грижовни майки, любвеобилни съпруги и най-вече спасителки на племето.
Едва ли животът им е бил лек,но са намирали сили не само да отгледат децата си и да се грижат за родителите си, но и да се изправят пред жестоки противници. Тръпки са побивали гърците,когато са правели опити да завладеят сарматко селище. Имало е за какво.Обхватът на гръцкия лък е 100 метра, а на сарматския 300. Преди гърците да достигнат до стените на сарматското селище, доста от тях са приличали на таралежи заради многобройните стрели. С това проблемите на нападателите не свършвали. С ужас гърците установявали, че сарматските жени въртят със смайваща бързина дълги мечове, а бойните им брадви са били в състояние да пробият и метален шлем. Най-големия шок разбира се е бил фактът, че гордите елини са били победени от жени.
В древното гръцко общество на жените се е гледало като на собственост, докато при сарматите е съществувала полиандрията, т.е. една жена е била свободна да има връзка с много мъже.Нормалното за сарматите е било кощунство за гърците, които подигравателно наричат сарматите- командвани от жени. Да, жени, но не като гръцките, аволни, силни, свободолюбиви и смели сарматки. Пленително красиви, но и носещи бърза смърт на неприятелите.
Според Страбон сарматите саскитски народ. Гръцкия летописец обяснява също, че в най-дълбока древност (преди Троянската война) дори и траките са наричани скити. Прокопий определя сарматите като част от голямото семейство на гетите. Херодот нарича гетитенай-смелия и справедлив тракийски народ, а Дексип ги определя като скити. По-късно Стефан Византийски казва, че скитите са тракийски народ – скутиетнос тракон. В по-късни времена английския учен Дънлап определяскити, траки и пеласги като една общност. От всички тези факти излиза, че амазонките са били палеобалкански народ. Това се потвърждава от тяхното участие в Троянската война, а и в битката при Атика, състояла се през XIII-ти век преди Христа. Освен това амазонските благороднички Пентесилея и Антиопа са определени недвусмислено като тракийки по произход. Древните скулптури на амазонки показват жени с тракийски дрехи и въоръжение.
Сармати и имало и в Британия.През 165 година Марк Аврелий сключва мир със сарматите и им дава известна автономност (това събитие съвпада с началната година от Именника на българските князе). В знак на преданост те дават на римския император 5000 ката фракти (тежка конница). Част от тях отива да пази Адрияновата стена (в Северна Британия). Там сарматите основават свой град, който те наричат Дева, а това е тракийския термин дева/дава, с който е обсипана древна България. Старото име на Пловдив е Пулпу-дева. От рода на мигриралите за Британия сармати е Луций Арторий Кастус, известени като крал Артур. Неговия “замък” Камелот е всъщност тракийската казарма от град Камулодунум, а истинското име на мечът му Ескалибур е Калач Болг ( калач означава меч и е свързано с нашата дума калъч- дълъг нож)….Толкова за тракийските миграции.
За да се разбере с точно с тетническата принадлежност на сарматите – потомци на амазонките е нужно да се направи етимологически анализ на названията на сарматските племена. Щом принадлежат на палеобалканските народи като траки и пеласги, то обяснението трябва да дойде от тези езици. Племенното название сармати е двусъставно. Сар отговаря на тракийската дума сартас-жълти българската дума жар, заря, зарево. Частицата мати отговаряна тракийския глагол мант, чийто ненасализиран вариант е старобългарския глагол имати-имам.
Частиците мат, мант, ват,вант се използват в арийските езици за образуване на прилагателно. От арийското пашу – добитък, паша получаваме пашу-мат –имащ добитък, богат. Това се е прилагало и в трако-пеласгийския. Радамант се състои от Рада, отговарящо на старобългарското радъ- радостен, и мант, отговарящо на старобългарския глагол имати-имам. Други примери са Ифидамант, Одоманти, Идамант…
На трако-пеласгийски сармати означава сияйни, светли, народ със светли коси. Принадлежащите на сарматите алани са описани от А. Марцелин като хора с руса, рижа коса, а самото название алани има прекрасно обяснение с българската дума алени-червени ( в смисъл на червенокоси, рижи). Друго сарматско племе са ариаките, за чието име Плиний казва, че означавало орачи. Ариакие просто по-стария вариант на орачи. Сираките са сарматско племе,за което знаем от Страбон. Сираки означава сираци – сами. Наречени са така, защото са били малобройни и изолирани. Името на язигите е обяснимо със старобългарската дума языкъ – народ, племе.Названието на аорсите е обяснимо с пеласгийската дума уриско-връзка. Аорси значи свързани, съплеменници. Удини е обяснимо с българската диалестна дума уда-вода, удини означава водни,живеещи между водни басейни. Съществува и тракийско племенно название имащосъщата семантика. Става дума за ведоните, обитавали в древността земите на днешния град Воден.
Преди епилога е нужно още едно пояснение.Названията сармати, траки, скитиса имена на родствени народи. Прокопий пояснява, че гетите са от същия родкакто и сарматите. Дион Касий нарича даките клон на скитите, а Стефан Византийски определя скитите като тракийски народ.
Всички тези хора са създали нашата държава. Днешните българи са потомци на и на гетите, и на скитите, и на сарматите. Няма държаваизградена от едно единствено племе. В Германия са се обединили потомците на алемани, хавки, франки, ингвеони, сакси, скири, фризи, херуски, хамави, хасдинги, тюринги, силинги и много други. Всички те са говорели близки наречия, имали са близки обичаи и материална култура.Различните имена не са гаранция за различен произход.
Досега мнозина чужди изследователи са опитали да си присвоят митът за жените-войни, но амазонките-сарматки са свързани с българското минало. Българските жени са най-красивите и най-силните, в края на краищата в техните вени тече кръвта на амазонската царица Пентесилея, на великата Томирис, на обожаваната Антиопа. През вековете българката е показвала многократно качествата си, превъзхождащи тези на гъркини и германки. Ето за това нека ценим, обичаме и уважаваме нашите български майки, съпруги и сестри! Докато има българки ще има и България!
