авг.

28

БЪЛГАРИЯ И СЛЪНЧЕВИЯТ МОДЕЛ

Публикувано в: България, Мунданна астрология | Вашият коментар

България е създадена като империя. А това означава – като система, със собствен вътрешен център. Така пише и в Уикипедия: First Bulgarian Empire, Primo Impero bulgaro, Premier Empire bulgare… Само на нашия роден български език не пише така, което е странно. Ала за сметка на това, за вечни времена е „записано“ на Небето, по-нататък ще стане ясно къде, какво и как. Някога държавата ни бързо се е разраснала именно поради имперския си модел, превърнал я в пример за племена и народи от близо и далече. Щото империята с какво главно се отличава? С това, че функционира като система, притежаваща мощен вътрешен център. Че в „центъра“ стои специално подготвен, мъдър владетел (цар, император) способен да се обгражда с най-достойните си, заслужили поданици! И да обединява! Да буди възторг и да осъществява мащабни проекти. И по такъв начин – да приобщава и да разширява територии, материални и духовни.
А обединяващият принцип идва от какво? От небесното тяло, което е най-важно за живота на земята – Слънце. И от знака Лъв, който то управлява. Тъй както Слънце стои в центъра на Слънчевата система, излъчва топлина и светлина и около него кръжат планетите, много подобна е ролята и на владетеля (царя, императора) в империята. Той не разделя, а обединява и поражда желания, кръжащи около неговите. Така той създава система от голям брой отделни елементи и сили, действащи в една обща посока. Затова в мунданната астрология за владетелите (царете, императорите) и за имперския (слънчев) принцип се съди главно от Слънце и от знака Лъв. И същото отлично се вижда и на картата при създаването на България, показана по-долу:
Вижда се, че на тази карта Слънце е на трон в собствения знак Лъв и е в дом 10 (власт) и управлява дом 10 (власт), в непосредствена близост до МС (горна кулминация). При това, то е диспозитор и на териториалния (базисен) владетел Сатурн (Козирог). А същото убедително потвърждава, че канас ювиги Аспарух е бил забележителен владетел и голям обединител, такива са били и владетелите от цялата негова династия (Дуло). Такъв е бил и моделът, който той приел и който завещал на идните поколения.
Какво станало с този завещан слънчев модел през 14-ти век, обаче? Станало така, че цар Иван Александър просто го изхвърлил. И като резултат, България била разпокъсана на две царства и 7-8 деспотства. А оттук нататък до нейното физическо унищожаване било въпрос само на време. После цели 5 века българите нямали свои царе, нямали аристокрация – нямали свое ядро (Слънце, център). Върнали се хилядолетия назад и от народ, отново се превърнали в племе, движено предимно от лунния (родовия) принцип. Щото най-важното за един народ е да има собствено ядро (Слънце, център), както и работещ модел за неговото непрекъснато обновяване и пресъздаване чрез непрекъснато попълване с най-достойните, най-заслужилите си синове. Така функционира моделът на всяка трайна, успешна система, включително и слънчевата. Но българите постепенно забравили това и били лишени от мощна и обща вътрешна гравитация, както и от метод за нейното създаване. Ала минало време и ето, че те внезапно и преждевременно се озовават на политическата сцена на света, след преждевременното им освобождение отвън. Не като народ (Слънце), а пак като племе (Луна).
И какво се случило тогава? Тъй като те още не били в състояние да функционират самостоятелно като система – все още им липсвало собствено ядро (елит, Слънце) – най-напред припознали за свое ядро царя на освободителите и неговите велможи. После припознали царя на други освободители и неговите велможи, после царя на трети освободители и неговите велможи, после – на четвърти… Та така и до днес българите непрекъснато търсят и припознават за свое ядро (център) някой цар вън от своята общност. И в резултат, те продължават да функционират като племе. Като черупка, непрекъснато напълвана с едно или друго чуждо съдържание. А това няма как да доведе до нещо добро поради органична несъвместимост между едното и другото. И резултатът го виждаме и днес: политическа класа, назначена отвън и изпълняваща предимно външни поръчки. Заради което нейните представители, разбира се, биват щедро възнаграждавани, пак отвън.
В същото време най-способните, най-качествените, най-достойните (Слънце) българи, които биха могли да създадат така нужното собствено ядро и мощна вътрешна гравитация, биват непрекъснато прогонвани от родината. Или биват подлагани на вътрешна изолация. Така българското племе през целия си следосвобожденски период и до днес, с малки изключения, не е спряло да плаща най-тежък данък, по-тежък и от някогашния кръвен данък при набирането на еничари – непрекъснато да губи най-доброто, най-качественото от себе си.
Затова за целия следосвобожденски период, на същата карта (по-горе) Слънце не означава български владетел, а означава един или друг външен владетел (Център), около който кръжат България и българите. И като кръжат, центробежната сила така ги изхвърля, че те се разпиляват по целия свят. А как може да се промени всичко това? Най-напред – чрез осъзнаване. А после – чрез набиране на умни доброволци за популяризиране на осъзнатото. А после и чрез популяризиране на слънчевия принцип и на слънчевия модел, които дават живот на всичко под небето.