Древните българи най-много почитали Нова година

На снимката: Посрещането на новата година било най-значимият празник за древните българи

От хилядолетия новогодишният празник се свързва с очаквания за по-добри дни

За древните българи най-таченият празник бил българската Нова година -  първият средищен ден в годината – денят на зимното слънцестоене – Идинак. На този ден е била Бъдни вечер. На нея се прикадявали пръст, вода, дърво (бъдникът – голям пън, който се изгаря в огнището), а също и жертвените девет храни – свиня, печена на бъднивечерското огнище, обредни хлябове със златни или сребърни късове в тях, а също и дрянови клончета с пъпки и др.
Обредните хлябове се изрисували със знака на слънчевия кръговрат, на щастието и въобще на кръговрата в природата и живота – свастиката. Бабите я рисуват върху обредните пити и днес. Среща се често и в шевици, бродерии, тъкани.
Във владетелския двор и във всички родове – от най-малките до най-големите - се правел “Малък събор” (един от годишните събори). На него идвали и чужди първенци, крале и князе, носели данъците, имало живописни шествия с коне, шейни и коли.
Станнанинът – в двора самият владетел – прикадявал трапезата, на която имало и мед, варено жито (булгур), кървавица или риба (обикновено шаран), петел, орехи и вино – и тържествената вечеря започвала. Особено се държало на прикадяването – стар български обичай (думите “кадя”, “кандило”, “кадилница” са от български произход).
Владетелят бил сурвакан от децата, а след това обливан с вода на открито, а след него – и всички възрастни участници в тържествата. Младежите обикаляли онгъла (средището – столицата на държавата, на областта или друг по-главен град) и селищата с песни до разсъмване - коледуването. Имало спортни игри и състезания. На Идинак (Годинак) гледаме кой пръв ще прекрачи прага ни - какъвто е гостът - сега полазник - такава година идва. Той влизал и разпалвал жарта в огнището с трески от дръвника. И пожеланията му били свързани с огъня - колкото са искрите, толкова деца и изобилие да донесе Новата година. Черпят го с баница, питиета и ошав, дават му кравай и чорапи.
Днес празникът не се празнува на същия ден, а обичаите от вечерята са разпокъсани и елементи от нея има на Никулден, Игнажден, Коледа и Нова година. Днешните обичаи, свързани с него, са се видоизменили и вече показват само в общи черти най-главното – благодарност за даровете на земята и надежда за бъдещо плодородие. През вековете остава и пожеланието, което отправяме и днес - нов ден, нова година, нов късмет.
Първите два месеца в народната традиция - Голям и Малък Сечко, са отъждествени с приблизително съответстващите им римски месеци януари и февруари...
Посрещането на новата година датира от древността и е един от най-старите празници, отбелязван от човека. За първи път преди 4000 години се празнувал в древната Вавилонска кула. Около 2000 г.пр.н.е. вавилонците започнали да честват първата Нова Луна (фактически пълнолуние) след първия ден на пролетта.
Нейното начало било времето, когато настъпвала новата година. Това бил сезонът на засяване на реколтата и цъфтежа на растенията. Първи януари нямал нито астрономическо, нито земеделско значение. Вавилонската Нова година се отбелязвала единадесет дни, като всеки ден се празнувал по различен начин.
Около 600 г.пр.н.е. древните гърци чествали своя бог на виното Дионисий навръх Нова година.
Римляните продължили традицията и леко я видоизменили, като започнали да посрещат Новата година в края на месец март. Техният календар постоянно бил променян от различни императори и скоро изгубил връзката с фазите на Слънцето. За да пооправи грешката, през 153 г.н.е. римският Сенат обявявил първи януари за начало на новата година.
Но промените на календара продължили до идването на власт на Юлий Цезар, който през 46 година въвежда познатия ни Юлиански календар. В него първият ден на януари също отбелязвал началото на новата година. Вместо да синхронизира календара със слънцето, Цезар „разтеглил” предишната година на 454 дни.
Ранната католическа църква заклеймила тържествата за Нова година като паганизъм. С разпространяване на християнството църквата започнала да изгражда религиозни ритуали, в противовес на езическите празници, като Нова година не прави изключение. Едва от около 400 години този ден се счита за празник в западните държави.
Днес навсякъде по света началото на новата година е весел празник, всеки оставя зад гърба си несбъднатите мечти и създава нови. Всеки народ в продължение на векове е създавал, предавал от поколение на поколение новогодишните си традиции и поверия.
Ето защо те са толкова разнообразни, но са обединени от вечната човешка надежда, че новата година непременно ще бъде по-щастлива от старата. Монетата е символ на късмет и благоденствие не само у нас. Тя е в коледната пита, част от изненадите на новогодишната баница, краси сурвачките.
АНГЛИЧАНИТЕ не посрещат новите години с шумни празненства. На Острова не е прието да се канят гости. Но неписано правило е, че срещу Нова година или на следващия ден всеки може да навести който и да е дом, без покана. Гостът обаче трябва да донесе бучка въглища, която да хвърли в домашното огнище и да пожелае огънят в този дом да не угасва.
ШОТЛАНДЦИТЕ са отишли по-далеч - те ходят на гости дори на хора, които не познават. Обичай е да излизат облечени като коминочистачи.
НЕМЦИТЕ И АВСТРИЙЦИТЕ са приели за свой символ на благополучие и щастие коминочистача и… прасето. В навечерието на Нова година Монетният двор на Виена пуска звонкове с изображение на дете, покачило се върху прасенце. В Германия и Австрия наричат 31 декември Силвестър. Думата идва от италиански и означава “Този, който живее в гората”. В последните години в двете страни обикновено празнуват Силвестър на улицата, събрани около местната църква или друга забележителност. Естествено, гърмят се тапите на пенливо вино. Подаряват се фигурки на прасенца от марципан, яде се щолен - плодов хляб.
На някои места в хлебчетата се слагат дребни монети. Не се поднася месо от пернати, за да не отлети късметът.
В ИТАЛИЯ дълго време се е смятало за задължително в навечерието на Нова година да се изхвърлят старите мебели през прозореца и да се заменят с нови. Това обаче днес е доста рисковано и вече са измислени по-безопасни начини за веселие. Традиционният Capodanno задължава всеки член на семейството да постави на перваза запалена свещ и монети за щастие. За да привлекат късмета, жени и мъже надяват червено бельо.
ФРАНЦУЗИТЕ имат разнообразни новогодишни обичаи. Един от най-старите е първата жена, която налее в празничната нощ вода от извора, да остави там франзела хляб, втората я взема и оставя своя и така
всички домакини в селото си разменят хляб.
ВЪВ ФИНЛАНДИЯ в новогодишната нощ девойките хвърлят през рамото си обувка. Поверието е, че ако тя падне с върха си към вратата - предстои сватба. Подобни обичай имат и прибалтийските страни, където не сядат без традиционните рибни ястия и пай с коняк.
ПОРТУГАЛЦИТЕ И ИСПАНЦИТЕ имат обичай да окачват над празничната трапеза добре запазен грозд. Когато часовникът започва да отмерва 12-те удара, всеки бърза да откъсне и изяде последователно 12 зърна, като същевременно си намисля желания за отделните месеци на настъпващата година. Когато часът удари 12, испанците излизат на улицата и си разменят подаръци.
В новогодишната вечер за УНГАРЦИТЕ традиционно блюдо е чесън с мед. В някои градове и села там на 1 януари сутринта се измиват вместо със сапун с монети, за да имат пари през цялата година.
В РУМЪНИЯ почитат традиционните питки с извара и сметана и рибните плата.
На празничната ХОЛАНДСКА трапеза се поднасят топли понички със стафиди, които се приготвят само веднъж в годината - на този ден. Момичетата там се стараят да свършат работа преди залез, за да се омъжат през следващата година.
В ПОЛША, УНГАРИЯ, ЧЕХИЯ И СЛОВАКИЯ броят на ястията трябва да бъде кратно на 12. Като всяко има своя символика - рибата е на щастие и благополучие (в Словакия шаранът е задължителен), орехите символизират тайните и трудностите на живота и т. н.
В ГЪРЦИЯ е традиция да се посрещне новата година с игра на карти, но на пари. Според поверието, който спечели повече, ще му върви през цялата година. Сред обичаите за последния ден от старата година е и почистването на камината и поставяне на ново дърво за късмет.
Традицията в Гърция повелява също така да дадеш на колкото може повече деца дребни монети. На 1 януари пък след прибиране от църква трябва да удариш нар пред вратата, за да е плодовита годината за цялата къща.
В ЯПОНИЯ посрещат Нова година не в полунощ, а рано сутринта на 1 януари. Поздравяват се с чаша студена вода. След замиране на обичайните 108 удара на камбаните всеки бърза да се изкачи нависоко, за да приветства слънцето. Японецът няма да забрави да сложи слама на фасадата на дома си, която ще го пази от злите духове.
В първия ден на КИТАЙСКАТА НОВА ГОДИНА по традиция не се произнасят думи с негативен смисъл - смърт, бедност, катастрофа, за да не се случват тези нещастия. В преддверието на празника китайците разплащат дълговете си, непременно купуват нова дреха, приготвят дарове за духовете. Разбира се, всяко семейство организира пищно семейно тържество. На трапезата винаги има нарциси.
В Древен Китай на Нова година се обявявал единственият празник на бедняка.
Тогава бедният човек можел да влезе във всеки дом и да вземе каквото му е нужно. Ако откажеш да дадеш на бедняка, съседите ще се отвърнат от теб, вярвали някога.
ИНДИЙЦИТЕ по принцип празнуват Нова година на 1 януари, само в Северна Индия тя идва на 13 април. Там древен обичай повелява, че на този ден никой не бива да е зъл, раздразнителен или сърдит някому. В противен случай ще е такъв през цялата година.
ВИЕТНАМЦИТЕ пък смятат, че в дома им живее Бог и на Нова година той отива на небето, за да разкаже как е минала годината за всеки от членовете на семейството. В тази страна хората приемат, че именно на Нова година човек става с една година по-възрастен, а не както е по света - в деня, когато е роден.
В ИРАН Нова година е празник, на който посрещат и пролетта. Главата на семейството дарява домочадието с нови дрехи. На празничната трапеза непременно трябва да има чесън, оцет, сол от неузрели класове и супа от салатени листа. Хората палят огньове по улиците и ги прескачат за здраве.
В много домове на ЛАТИНСКА АМЕРИКА имат специална кристална чаша, която пълнят с вода в новогодишната нощ. Щом удари 12 часът, хората плисват течността през прозореца като знак, че старата година си е отишла успешно и те очакват новата да бъде така чиста и прозрачна като водата.
Има и универсални поверия за Нова година. Например да се стараем в новогодишната нощ да не сме с празни джобове и да не се караме с никого. Дамите трябва да имат нещо ново по себе си, защото се смята, че това ще донесе късмет. На масата пък не трябва да има морски дарове като раци, омари и други, за да “не върви назад годината към старите проблеми”.
Който изпие последната глътка преди полунощ, ще бъде късметлия, е една от поличбите, свързани с пиенето на Нова година.
Да вярваме или не на новогодишните поличби избира всеки. Някои предпочитат да “разграфят” нощта предварително, за да няма пропуски. Но тогава и най-малката грешка би се възприела като трагедия. За други настъпващият празник е въпрос на импровизации и ще е щастлив заради спонтанните решения. Така че посрещнете Нова година според собствената си фантазия и това, което ви диктува сърцето.
И вярвайте, че съдбата ви е във ваши ръце.