ТРАКИЙСКИТЕ КОРЕНИ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЛЕГЕНДИ

Всеки от нас е чувал за Крум Страшни и неговите закони. Този владетел е известен не само със своята мъдрост и далновидност, но и със строгия си нрав. В една наша легенда се разказва за това, как той решава да изкорени всички лозя в земите ни, за да предпази народа от пиянство. Князът взема тази драстична мярка след като чува от аварите каква е причината за упадъка на държавата им. Пленените авари разказват, че крадците и измамниците станали съдружници на съдиите, всеки започнал да се занимава с търговия и се започнало взаимно мамене, но не на последно място било пиянството...

Според преданието почти всички лози в страната ни били изкоренени, но имало хора, които не послушали владетеля и тайно си правели вино. Един от тези хора бил млад воин. В страшна битка с гърците той се отличил със смелостта си и така привлякъл вниманието на княза. Запитан за причината за невероятната си смелост момъка откровено признал, че преди двете войски да се срещнат той пийнал вино...Тогава Крум решил да отмени забраната за отглеждане на лози...

Доколко преданието отговаря на истината е трудно да се каже. Най-вероятно то е ехо от една по-стара история, на която са добавени нови елементи. Основата на тази история намираме в един разказ за царят на северните траки Буребиста. Той е живял около хиляда години преди Крум в земите на север от Дунава. Страбон разказва, че Буребиста направил своят народ силен посредством физически упражнения, въздържание и желязна дисциплина. Пълното подчинение на траките става ясно от това, че след като им било заповядано да изкоренят лозята си, те го направили... Намерили са обаче хора, които се разбунтували...- Страбон, География, VII.iii-11.

Несъмнено в историята на тракийския цар Буребиста е произхода на легендата за Крум и заповедта да се изкоренят лозята. Най-интересното е, че владенията на Буребиста – на север от Дунава съвпадат с едно сведение от Именника на Българските Владетели. Там се казва, че 515 години преди Аспарух дедите ни са имали царство на север от река Дунав. Буребиста е живял преди 166 г. но точно в този период, на север от Дунава се слага началото на освободителното движение на Тракия.

В началото на II век император Траян покорява част от северните траки и ограбва техните богатства. В Карпатите и в блатистите региони на Черноморските степи обаче римляните не посмяват да стъпят. Там живят свободните траки, които през 161-165 извършват нападение над Римската Империя. Голяма част от колонистите са избити, а бунтовниците стигат чак до Термопилите в Гърция... В последвалите няколко века траките не спират своята борба против Рим. През III век римските колонисти са изритани от Дакия, по-късно дедите ни стигат с предводителя си Заберган чак до Константинопол, а в края на VII век римската власт в страната ни е напълно пречупена.

Тези събития обаче са изкривени от летописците, а и от учените от ново време, които не се посвениха да изкарат дедите ни ту угро-фини, ту тюрко-алтайци, а в последно време се пръкна и лъжата за иранските корени на народа ни...

Нека обаче да обърнем внимание и на друга легенда. Разказват, че на смъртният си одър Кубрат повикал синовете си, за да им каже нещо важно. Потомците на великият владетел се наредили около баща си и зачакали да чуят последния му съвет. Старият княз им показал сноп стрели и призовал  своите наследници да ги счупят. Колкото и усърдно да се опитвали да изпълнят заръката на никого от синовете това не се отдало.

Тогава Кубрат развързал снопа и започнал за чупи стрелите една по една. После вдигнал поглед към младите български благородници и им казал – Докато сте заедно и се поддържате ще сте като този сноп стрели, никой няма да може да ви победи. Разделите ли се, ставате слаби и ще бъдете покорени лесно от всеки враг, знайте, че силата се крепи на единството!...

Тази легенда подобно на крумовата също не идва от Азия, не принадлежи нито на тюрки, нито на иранци. От Плутарх знаем, че владетелят на царските скити – Скилур имал много синове. Предчувствайки смъртта си той ги повикал при себе си. Когато всички пристигнали Скилур им наредил да счупят сноп стрели. Разбира се въпреки усилените опити това не се отдало дори на най-силния. Тогава старият цар рекъл- Бъдете като този сноп стрели – винаги заедно, така никой няма да е ви пречупи!

Приликата с преданието за Кубрат и неговите наследници не може да се отрече, но нека обясним койе цар Скилур. Той е господар на царските скити- голям и могъщ народ, който според Херодот, Страбон и др. е обитавал Черноморските степи. Тези хора са били горди и войнствени, всички околни народи са им били подчинени. Когато побеждавали враг отрязвали главата му, позлатявали черепа от вътре и го превръщали в ритуална чаша, от която по време на тържества пиели вино. Подобен обичай срещаме при траките и разбира се при старите българи.  

Тези общи неща обясняват защо Стефан Византийски казва – скитите са тракийски народ. Дион Касий вижда нещата по друг начин. Той определя северните траки-даките като клон на скитите. Страбон определя саките като източни скити, а според Аристофан саките са траки...Изброените свидетелства са ценни, но са укривани дълго време от българския читател.

Връзката между траки и скити проличава и от друг факт. Легендата за Кубрат е за събития от VII век, легендата за Скилур е от II век преди Христа...Те обаче имат още по-стар прототип. Намираме го в една басня на фригиеца Езоп, който е живял през VII век преди Христа.  В баснята се разказва за децата на един човек. Те не били задружни и техния баща решил да им даде урок. Събрал ги край себе си и им показал сноп пръчки. После подканил наследниците си да счупят пръчките. Колкото и да се опитвали синовете, не им се отдало. Тогава бащата развързал снопа и дал на синовете си по една пръчка, която те лесно счупили. Поуката била, че ако братята са заедно те ще са неуязвими за враговете, а разделят ли се ще станат лесна плячка...

Eто къде е най-старият вариант на легендата за бащата желаещ да даде мъдър съвет на синовете си. Не в Памир, не в Тибет, а в златна Фригия. Самите фриги са колонисти от Балканите както знаем от Херодот, Страбон и др.

Не само в преданията ни е скрита истината за местните ни корени. Проф. Г.Ценов споменава за българска песен, в която се споменавя римският владетел Траян. Той е описан като цар латинь...т.е. римлянин. В друга народна песен от Пловдивско се пее за лоши хора галати... Това са несъмнено галатите, които през III век преди Христа нападат Тракия.

Ако ние българите не бяхме потомци на местен народ, то не би било възможно нашия фолклор да е така силно пропит с елементи от тракийската история. Освен в песните и легендите тракийското наследство се проявява в празници като Гергьовден, Трифон Зарезан, кукерски и русалийски игри, пълелиите, Тодоров ден, Сурва и др. Даже и триглавата ламя от народните приказки се среща в тракийската торевтика.

Редно е да се запитаме – защо са хвърлени толкова много усилия, за да се заличи нашата памет? Защо са изречени толкова много лъжи за произхода на народа ни?

За тези, които познават историята отговорът е лесен. Когато дадена група хора бъде откъсната от традициите си, от своите корени, настъпва отслабване на духа. След това е лесно за мошениците да разграбят държавата и дори да я унищожат.

Често враговете ни са се опитвали да направят това. Благородниците са избивани, книжнината е изгаряна, а верните на старите традиции преследвани жестоко. Въпреки това обаче ние сме оцелели защото във вените на всички ни тече кръвта на благородници. Защото във всеки един от нас се крие народен будител. Защото свободата и справедливостта са в душата на всеки истински българин. Ето за това ще оцелеем и поредното зло!