Континентите на Древните Българи!

Публикувано от Aliya

  Моят Новогодишен подарък за всички Вас, мои скъпи Интернет приятели!

Древните български имена на Континентите

Поредното доказателство за това, че някога, в праисторическо време човечеството е било един народ и е говорело един език - българския, най-древния език на земята, https://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11109-българският-език-езикът-на-първите-хора/,

можем да открием и в красноречивите имена на земните континенти.

Древните българи са били добри пътешественици и мореплаватели и са познавали отлично континентите, върху всеки един от които откриваме древнобългарските следи:

- добре развита иригационна система и земеделие, животновъдство;

- мегалитни конструкции: пирамиди, прекрасни каменни градове, каменни гробници и саркофази (Саркофаг е древната българска дума саркопаг / СъРаКопа-г, да закопаеш в земята с Бога Ра, да изпратиш към Бога Ра мъртвеца), статуи с вълшебни свойства - https://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11131-каменната-цивилизация-на-древните-българи-дол/;

- занаяти и металургични умения, споделящи общите белези на вкуса към прекрасното, подобните шевици, цветове и обичаи -https://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11444-несебър-несъбаряният-град-на-древните-българи3/;

- добре развита народна медицина, наричана първоначално Айирведа, Татуиране, Йога, Билкарство -https://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11266-древният-български-народ-–-основоположникът-н/;

- добре развита астрология, създаване на първия календар Древнобългарския, от който са възникнали всички останали календари на човечеството - https://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11421-древните-българи-първите-заселници-на-контине/;

- общ език - българския и неговата писменост - в началото руническа, наричана Куна, Пожаревац (жарене на скалите), по-късно Йероглифна, Санскрит и така нат. - https://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11377-древнобългарските-следи-в-северна-африка/;

- Обща духовност - признаване на Божествения произход на човека от Създателя Бог Ра / Бра / Пра, Бога Отец на Древните българи. Почитане и на Бога Син като вътрешна същност на всеки един човек в лицето на Бог Себази (Бога на Вътрешната същност), олицетворен също така и от Слънцето, наричано Бог Ален, Румен, Сурва, БалАз и др. Почитане и на Великото женско начало в Природата в лицето на Троицата Бог Отец Ра, Бог Син СебАзи / БаАлен и Богинята майка на Природата и Плодородието Ма/Девата/Карата. - https://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11311-богът-слънце-на-древните-българи-и-произход-на-к/.

За силно духовното присъствие на Древните българи по цялото земно кълбо свидетелстват и оставените многобройни каменни храмове на Бог Ра. Тези храмове и до днес са запазили българските си наименования - в Сумер и Месопотамия са ги наричали Зигърат (За ГаРати - За Хората на Бог Ра (Гарати); в Египет пирамидите и до днес се наричат Храм - Хъ Ра, където Хъ е Диханието на Бога. Нека не забравяме, че Древните българи са строели своите ХРаМове като места за зареждане с геомагнитната енергия на Ма, Майката Земя. - https://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11131-каменната-цивилизация-на-древните-българи-дол/

Себе си българите нарекли Ора - О Бога Ра или още ХоРа - Хъ(Дъхът) на Бога Ра, вдъхнат в човеците.

Не само неразрушими храмове са оставили нашите деди, но и неизбледняващите имена на много световни столици и най-вече на земните континенти:

- Европа - Е Въ Ра Ба, Земя В Бога Ра, което е още едно свидетелство за това, че човешкият живот е бил създаден в Европа, а не в Африка!

- Азия - Аз-ия, континентът на Бог Аз / СебАзи/БалАзи на Древните българи. Не случайно българите са били наричани още и Азковци. - http://aliya.blog.bg/novini/2014/08/16/svetoven-genocid-sreshtu-drevnobylgarskoto-nasledstvo-iazidi.1289751

- Америка - Аморика, През Морето; племето Амори на Древните българи, за които се говори и в древния Близък изток е едно от първите племена на ПредКолумбийска Америка.

- Африка - АВ-Ра–ка; още един континент по волята на Бог Ра (Рака - както е рекъл Бог Ра); Рака означава и река, тъй като първото заселване на Древните българи в Африка е било по поречието на река Нил, откъдето е дошло и името на Африка / Континентът на Реката (аВРака). Трябва да се отбележи, че и Ирак е държава, кръстена на Реката.

- Австралия - А В-Стра-лия, континентът в страни; както впрочем е и Австрия (В-Стра-ни от България)

- Антарктида - А Нъ-ТаРа-Къ-Тида: Там (тида), където е Небето (нъ) на Бог Ра (ТаРа). Древните българи трябва да са знаели, че Антарктида е небесна врата към по-лесно духовно достигане на Божествения свят на Бог Ра поради особения й геомагнетизъм и слабото огряване от Слънцето. Същото се отнася и за Арктика - А-Ра-К-Тика - Тука е Бога Ра. За Древните българи Арктика наистина е била Тука, а Антарктида - Там (Тида).

Интересното е, че Древните ни деди са откривали прилика между небосвода над двата земни полюса, който те са наричалиНебосвода на Божието присъствие на Бог Ра, и небосвода над главите ни по времето на Зимното слънцестоене. И в двата случая Слънцето е в най-долната си точка и огрява най-слабо земята. 

Ето защо Древните българи са наричали Деня на Зимното Слънцестоене Отараяна / Утараяна - От Бога Ра Яна (Небесна светлина), Денят на небесната светлина на Бога Ра. Със същия корен От (Ут) е и съвременната българска дума УтРо. Утрото е моментът от деня, когато отново слънцето е в най-ниската си позиция спрямо хоризонта. Това е моментът, когато човек може да усети всепроникващото присъствие на Бога Отец Ра най-добре. На Бог Ра е принадлежал и Утрешния ден и затова е наречен УтРе. Древните ни деди, за разлика от нас днес, са знаели, че Утре е единствено в ръцете на Ра и поради тази своя мъдрост са умеели да живеят само с истината на Тук и Сега, без да проектират и планират това, което не може да бъде проектирано и планирано - Утре!

Когато слънчевата енергия е най-слаба на Земята, хората чувстват най-силна липса на жизнена енергия според народните поверия, тъй като българите са били изключително осъзнати за неразривната си връзка с природата. Зимното слънцестоене, което е всъщност и оригиналът на Коледа, е времето, когато слънчевата енергия е най-слаба на земята поради заставането на слънцето в неговата най-долна на небосклона, южна точка. Тогава слънцето е най-слабо, а хората чувстват липсата му най-силно. Днес също в докладите на полярните експедиции са отразени случаи на негативно влияние върху човешката психика на липсата на слънчевите лъчи. Не случайно нашият мъдър древен народ е обявил дните след Коледа за Погански, Мръсни дни. Поганци е древна българска дума и нейният корен е глаголът "Гоня, Изгонвам, Погонвам". Когато слънцето е с най-слабото си влияние върху хората, то тогава слабите и податливи на умствените си внушения и страхове хора са били най-уязвими на агресивни и зли прояви, на лоши помисли, които древните са наричали с изразителните имена караконджули, върколаци, вампири. За разлика от нас днес обаче, Древните българи са лекували тези умствени заболявания, породени от страха и липсата на Слънчевите лъчи, като са им противопоставяли Любов, Веселие, Задружност и Празник.

Ето защо нашият най-древен мъдър народ е създал Коледарските празници, в които почита раждането на Новото слънце Сурва и на Мъжката сила и енергия, даващи живот на земята! Коледа е празникът на Мъжката енергия, на мъжкото възраждащо се начало! Коледарите са обикаляли по домовете, за да енергизират със своето мъжко присъствие и сила сърцата на хората. - https://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11311-богът-слънце-на-древните-българи-и-произход-на-к/.

Древните българи са считали, че когато небето е на Бога Ра, а неговият син Слънцето е по-слабо проявено на земята, то тогава това е времето за предприемане на духовното пътуване навътре към себе си, към душата си, където е олтарът на Бог Ра. Това е и най-благоприятният период за духовни занимания: изпълняване на духовни обряди с раздаване на храна (този древен ритуал, наричан Яжна, се е изпълнявал от Жреците, които са жарели храна-растения и семена, за да нахранят с нея Бога Ра, разкъсал себе си в саможертва на хиляди части, за да се прероди като Бога Син СебАзи във всяка една душа на Земята) ,

пеене на песни и духовни химни, играене на хора за енергизиране на човешкото тяло и за изпълване на атмосферата с вибрациите на любовта и човешкото споделяне. Орфей е бил древнобългарски жрец на Бог Ра и името му е всъщност ОРПей / ОРаПей, този, който пее за Бог Ра. При преминаването в гръцкия език П и Б се обезвучават във Ф, като например: Афродита е АБаРодита (Божията майка).

Атина е АТана или още ОтНебето(Нъ-Небето), Небесната.

Хера е Кара, Майката на Първичната материя Енергията.

Коледарите, които обикалят къщите за здраве и берекет, са олицетворение на Божия Дух на Бог Ра, който традиционно е представян в древнобългарската духовност като Мъжкото начало на Сътворението. Древните българи са наричали Ра Бога Отец или още Първичния Бог, Непроявения Бог, от който всичко започва. Постепенно той е станал Бог Ра или просто Бъра / Бра / Браман/Бъръса (Пуруса във Ведическия санскрит). Така се среща записан в българската Веда Словена, както и в създадената от древните българи Рча Веда (Речена веда), записана по-късно на санскрит в далечна Индия с преселението на българите.

За Бог Ра говорят и древните българи, създали древно Египетската цивилизация. Постепенно древнобългарският Бог Ра е станал Бог Хорос / ХорАз в Древен Египет, като се е получило смесване на двата основни древнобългарски Бога: Баща и Син, Бог Ра и Бог СебеАзи.

- Бог Ра е Първичният и непроявеният Бог, от който всичко стана.

- Бог СебАзи или само Ази е Въплътеният в човешката душа Бог Ра, преродил се в хиляди човешки сърца, като е разкъсал себе си на хиляди парченца. Именно за да почетат саможертвата на Бог Ра и Неговия син СебАзи, който се е въплътил във всяка една отделна душа, древнобългарските жреци са раздавали храна и вино при духовните мистерии, а на Коледарите и Сурвакарите се дава хляб и вино от всяка една къща. - http://vbox7.com/play:957aa54547

Тази основна религиозна мъдрост намираме във всички по-късно възникнали човешки религии, но тя е все същата изначална Божествена духовност на нашите деди, Древните българи! В съвременния български език Бра е запазено като Пра - представка, изразяваща изначалност, древност.

Дните около Коледа са били дни за духовно вглъбяване или още наричано Садана/Седене, днес Медитация. 

Хората са се събирали на Седенки, играели са хора - все древни йога практики на духовните българи, запазени и до днес в хилядолетните ни български традиции. - http://aliya.blog.bg/history/2014/02/25/drevniiat-bylgarski-narod-osnovopolojnikyt-na-vedite-aiurved.1242351

Така са възникнали и наименованията на четирите посоки на света.: Изток, Запад, Север, Юг.

Изток и Запад съдържат в себе си думата За/Зора/Зара. За се съдържа и в Изгрев, в Изида и така нат. За означаваЗараждащата се светлина. За се появява тук/Изток; Запада- Зората пада, залязва.

Посоката Север е носила за древните българи влиянието на Северния магнитен полюс, който те са свързвали с Бога Ра. Оттук и наименованието СъВъРа/Север със значението Влиянието на Бог Ра идва от тази посока. Нека не забравяме, че Древните българи са били много по - наясно с геомагнетизма на земята от нас днес.

Юг е посоката, в която гравитацията на земята отново се засилва за сметка на магнетизма й. Юг идва от думите УГа/Ге - при земята Ге отново.

Освен имената на съществуващите днес земни континенти, Древните българи са познавали и поне още два, днес забравени континента. Поради по-ниското ниво на световния океан преди Библейския потоп, над земната повърхност са се отличавали още два континента, които са ясно отбелязани в намерената в Еквадор древна карта върху камък. Тази карта е открита през 1984 година в система от подземни тунели в Еквадор заедно с 340 други много интересни исторически артефакти, между които и прословутата Пирамида с Окото. На каменната карта ясно се различават, очертани с естествена бяла кварцова линия земните континенти, към които има добавени още два:

-- Континент, успореден на Япония и достигащ до Тайланд, наричан от древните Му/Ма - отново име на Богинята Ма, майката на Природата. - http://aliya.blog.bg/history/2014/03/28/bogyt-na-bylgarite.1251952

-- Континент в Атлантическия океан, наричан днес Атлантида

Според древните йоги Индийският подконтинент е бил по-голям и се е простирал чак до източните брегове на Африка. Блаватска нарича тази потънала част от Индия континент до бреговете на Южна Индия, наричан от древните йоги Лемурия - ЛеМар-ия - име на Древната Майка МаРа, Богинята на Материята и Природата на Древните българи.

Почитанието на Бог Ра и Неговата Троица Ра-СебАзи-Ма е оставило своите отпечатъци въху всички земни континенти в намерените артефакти на Пирамиди, Мегалити, Общи наименования на географски области и имена, както и обща писменост, датираща поне на 6000 години. Тази писменост е наречена ПраСанскрит и тя е именно руническият древнобългарски език, който е наименовал всички днешни континенти и по-забележителни географски обасти на Земята.

- http://projectavalon.net/lang/en/klaus_dona_2_interview_transcript_en.html

Почитанието към Бога Ра е ясно изразено и в строителството на световните пирамиди като енергизиращи храмове, присъствието в които служи за възвисяване на човешката душа и по-лесното й свързване и постигане на единение с Бог Ра. -http://aliya.blog.bg/history/2014/05/03/tainata-na-geomagnetizma-runite-i-drevnite-bylgari.1261783

Това предназначение на пирамидите е много ясно видимо в намерените от австрийския изследовател Клаус Дона артефакти в Еквадор, и най-вече в Пирамидата с Окото. Древното знание за геомагнетизма на скалистите върхове води началото си от древнобългарските светилища - като например Татул, светилището с каменен саркофаг, подобен на Пирамидата в Гиза, където хората са лягали, за да се заредят с геомагнетизма на земята. Или скалните ями на Белънташ, в които хората са се потапяли, като преди това са ги пълнели с вода или вино, огрявани от слънчевите лъчи.

След всичко казано дотук, не мога да не възкликна и аз: Език свещен на моите деди!

БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Език свещен на моите деди

език на мъки, стонове вековни,

език на тая, дето ни роди

за радост не - за ядове отровни.

Език прекрасен, кой те не руга

и кой те пощади от хули гадки?

Вслушал ли се е някой досега

в мелодьята на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощ

се крий в речта ти гъвкава, звънлива -

от руйни тонове какъв разкош,

какъв размах и изразитост жива?

Не, ти падна под общия позор,

охулен, опетнен със думи кални:

и чуждите, и нашите, във хор,

отрекоха те, о, език страдални!

Не си можал да въплътиш във теб

създаньята на творческата мисъл!

И не за песен геният ти слеп -

за груб брътвеж те само бил орисал!

Тъй слушам сè, откак съм на света!

Сè туй ругателство ужасно, модно,

сè тоя отзив, низка клевета,

що слетя всичко мило нам и родно.

Ох, аз ще взема черния ти срам

и той ще стане мойто вдъхновенье,

и в светли звукове ще те предам

на бъдещото бодро поколенье;

ох, аз ще те обриша от калта

и в твоя чистий бляск ще те покажа,

и с удара на твойта красота

аз хулниците твои ще накажа.

- Иван Вазов, Пловдив, 1883

Публикувано във факти.бг: Преведоха на български надпис върху древен пръстен Тракийският надпис на златния пръстен от Езерово може да се изтълкува с помощтта на български думи, съобщи Павел Серафимов

Тракийският надпис на златния пръстен от Езерово може да се изтълкува с помощтта на български думи, съобщи за Факти.бг изследователят Павел Серафимов.

Златният пръстен е намерен през 1912 година, при разкопки на надгробна могила в местността Пърженака до село Езерово, Пловдивска област. Освен тази забележителна находка са открити и редица други древни артефакти: златна диадема, малка златна лъжичка, бронзово огледало и т.н. Пръстенът е с тежест около 30 гр. а повърхостта, върху която са гравирани буквите има елипсовидна форма с размери 1,7x2 см.

Датировката на намерените в тракийската могила обекти е V-ти век преди Христа. Съдейки по характера на артефактите изследователите заключават, че пръстенът е направен специално за тридневния тракийски погребален ритуал, който гърците наричат протезис.

Нека разгледаме особеностите на надписа. Текстът се състои от осем реда, като няма разстояние между отделните думи, т.е става дума за scriptio continua – нещо типично за древността. Последната дума е гравирана върху ръба на елипсата, поради липса на място. Буквите са 61 на брой и са сравнително ясни.

ΡΟПубликувано във факти.бг:

ΕΡΕΝΕΑΤΙΛ

ΤΕΑΝΗΣΚΟΑ

PΑΖΕΑΔΟΜ

ΕΑΝΤΙΛΕΖΥ

ΠΤΑΜΙΗΕ

ΡΑΖ

HΛΤΑ

Това е текста в разгънат вид: ΡΟΛΙΣΤΕΝΕΑΣΝΕΡΕΝΕΑΤΙΛΤΕΑΝHΣΚΟΑΡΑΖΕΑΔΟΜΕΑΝΤΙΛΕΖΥΠΤΑΜΙΗΕΡΑΖΗΛΤΑΛΙΣΤΕΝΕΑΣΝ

Еднажден- Българската Нова година

by tangrabg

В обикновена и високосна година, той е нулевият ден, не включен в седмица и месец. Първият ден на годината -Нова година /Ениалем, Единак, Единажден/- Зимно слънцестоене, Денят на Новото Слънце. Разбира се, ако погледнем празника от позицията на древния ни календар, нулевата позиция на този Ден спрямо другите, вероятно е, защото е добавъчния 365-ти ден. Православната църква, обаче оставя този празник подвижен, което е едно голямо престъпление спрямо Българската душевност, тъй като “подвижни празници са празниците, подготвящи и следващи Пасха, чиято дата се определя по установен начин всяка година”. А Еднажден е точно закован в древния български календар и той започва на 21 срещу 22 декември и няма нищо общо с еврейската Пасха! Нека затворим тази пробойна в душите си и не позволим да се подменя не само ритмичността, но и стойността на най-светлите ни празници. А Еднажден е именно един такъв Ден, в който “старото Слънце, стария Бог” си отива и начева Новия. Виждаме колко динамична е била древната ни вяра – Тенгрианството, защото е имала един динамичен Бог, който не се променя в Същността Си, но не спира да променя ритъмът на Енергиите, чрез които твори, чрез които ритмува планетното развитие. Защото нито Бог можем да лишим от Творчество, нито планетата от развитие. Не бива да допущаме дори мисъл, че стойността на този празник е “езически”, защото смяната на тези енергии, не е просто следствие от положението на Слънцето по неговия видим път върху небесната сфера. Това е едно твърде материалистическо и твърде вулгарно обяснение, което цели именно да ни лиши от сиянието на този Ден.

Тази смяна не е само трансцедентна, тя е и преди всичко иманентна, вътрешна.

Затова централно место в него заема Полязникът –Човекът, който пръв ще стъпи в нашия Дом. Този Дом не е само външен, той не е само нашата къща, той не е само нашата Родина, този Дом е и нашата Душа. Полязникът не бива да се схваща само като антропоморфен образ на “новото Слънце”, той не е прост символ, защото демонстрира именно значението на човека за цялата Вселена – вътре и вън от нас. Затова Полязникът е вестителят и просветителят, който идва не само да донесе сполука, нои да свидетелства,че старото време си е отишло и идва новото, отишъл си е “старият Бог” и Млада Бога начева.

“Затова Полязникът е редно да бъде здрав, работлив, да му идва всичко отръки, да е добър стопанин, да е заможен, но и милостив, а това ще рече – сърцат и най-вече да е речовит – речта да му е блага!”

Виждаме какво огромно значение е имал той, защото той задава не само ритъмът на Новата година, но и същността й. Оттук можем да си направим извода, какво нещо е Човека за Космоса в неговата многоликост и многопластовост и какво нещо е Българинът за човечеството.

Съвсем ясно ни става тогава, че Полязникът в древните ни времена се е явявал Посветеният, който Тангра е пратил да донесе новата Оренда, да каже за новото Творчество на Бога. Именно да каже, защото той е, който трябва да превърне Орендата в слово, да и даде плът и осезаемост чрез свещеността на обреда. Значи той е един първообраз на Логоса като идея, която срещаме в по-късните философски доктрини.

А после Тенгрианството нямало универсален характер и не било световна религия, а езичество…

Трябва да разберем: няма народ на планетата, освен Българския, който е дотолкова гостолюбив, че Бог може да му гостува всяка година! Защото, за да дойде Полязникът, Домът ни трябва да е гостолюбив. На негостолюбив Дом, Полязник не влиза и в него не начева светлината на новия Ден.

Затова не бива да се увличаме по Ханука, където светлината и свободата имат повече физически и исторически образ. Истинската същност на Свободата и Светлината започва от Еднажден. Защото той е Ден Един не просто по времеви, календарни съображения, той е Ден Един, защото в него е началото на Сътворението на света. Така е бил осмислян и живян този празник в изначалните ни времена.  Това е Единак, Това е Еднажден – Денят, в който е събрана цялата творческа Същност на Бога, в която Светлината се извлича от Мрака.

Затова “Полязникът бил задължаван да сяда върху кринче с трески и слама и да „мъти яйца“. Претълкуван с оглед на стопанските интереси на дома („да се мътят пилците в него“), всъщност този обичай е остатък от подражателните магии, с които се подпомага излюпването на новия свят от т.нар. „световно яйце“.

Или пък “на трапезата в дома на царя на коледарите има ведро с вино, а във ведрото се намира чаша „с жълта и бяла морска пяна“, чийто необичаен цвят идва от оприличаването й с белтъка и жълтъка на „световното яйце“. Както се вижда, взаимно се допълват и потвърждават три старинни представи за първоматерията от мита на сътворението – „квас (мая)“, „камък“ и „яйце“.

Обикновено самия полазник трябва да донесе дъски и трески събрани около дръвника и да ги сложи около домашното огнище. Тогава той сяда и започва да имитира пиле като изрича “пиу-пиу”. После той става и разручква огъня. Когато прави това, то той трябва така да го разрови, че колкото се може повече искри да има и тогава започва да благославя – ” Колкото искри в огъня има, толкова пиленца, агънца, яренца, теленца и прасенца в тази къща! “

Налице е, както се вижда планетното осмисляне или приземеното приложение на сътворенската Светлина на Еднажден в един битов земеделски аспект, като искрите от Огъня в една или друга степен говорят именно за разгръщането й в различните дни на Сътворението, в които се създава многообразието и формите на света. Всяка искра поставя началото на един нов ден, на една нова епоха, ново начало, ново дело.

Именно тук ние трябва да преосмислим някои моменти от кръговрата на Плеядите, представени като Квачка с пилета или Сито. Явно е, че “Квачката мъти своите яйца”, не само по времето на залеза на съзвездието Плеяди. Такъв акт започва да се осъществява и веднага след зенита им на Архангеловден, когато те са в пълната мощ на силата си и започват бавно своето слизане. Свидетелство за това е Еднажден и свещенодействието на Полазника около огнището, построяването на гнездо и мътенето на яйцата в него. Именно статута му на “нулев ден”, дава възможност да се създаде едно ново поколение творчески сили (символизирани от яйцата), което не следва естествения ход на прежните – изгрев-залез. Налице е едно нарушение традицията на кръговрата и именно това “нарушение” е, което не затваря напълно кръга, а го превръща в спирала, създаваща нови възможности пред Космоса и Човека. Именно този Ден-Единак, е именно, в който Слънцето и Плеядите не са в опозиция. Необходимия антагонизъм между тях по време на годишния цикъл, за да тече времето и развива в една определена посока светът, тук вече е напълно премахнат. Не са в наличност и често срещаните отрицателни въздействия на Плеядите, вследствие тази опозиция.

Традицията се съхранява в това, че се запазва характера на силите като оплождащи и създаващи благоденствие и плодородие.

Затова “в някои райони на страната, където земеделието е водещ поминък на местното население домакинята подава на гостенина полазник решето (символ на Плеядите) и семена. Така той трябва ритуално да заоре земята. След тези действия започва да нарича за плодородие. Благословията е подобна на вече спомената, но вместо животните, там се благославя за плодородие. Пожелава се повече жито, ечемик, царевица и други. Все неща свързани със земеделието. Това ритуално заораване се срещат и в Западна България.”

Повече от ясно е, че сеенето на семената чрез ситото (решето) е именно приложението на една земеделска основа на акта на разжаряването огъня на Бъдника и разхвърлянето на искрите му.

Друга гадателска практика, която се извършва на Игнажден, свързана с оплодителната и възпроизводствена сила е предсказването за евентуално бъдещо омъжване на младите момичета. На този ден те гадаят за кого ще се омъжат и кога ще стане това.

Затова със сигурност можем да твърдим, че така наречените 12 поганни или мръсни дни, които започват от Коледа до Ивановден са пряко следствие мътенето на яйцата от Полазника (Квачката) по Игнажден. Основанието ни за това става още по-голямо от факта, че християнството е представило тези дни като “некръстени“, „мръсни“, „караконджови“, “вълчи нощи” и ги тълкуват като своеобразно връщане към езичеството (поганството).

Интересна е тази немощ на християнството да трансформира тези дни или поне да ги пришие към своята тъкан. Можеше да олицетвори Квачката с новоизлюпващите се 12 пилета с 12 апостола на Христос, но явно древният символ е толкова мощен, че не е достигнало прозрение и сили за това. Но най-важното за нас остава това, че след Коледа, Квачката достига своята пълнота от 12 пилета. Не, 5, не 6, не 7 или 9, както е в повечето известни ни случаи. Като резултат от действието на тези духовни сили имаме заличаване на “преградата” между Небето и Земята и прякото присъствие на света на прадедите в света на “живите”. Един процес на взаимопроникване на световете и тяхното пряко общение, който, ако не се познава, съвсем естествено е да води до страх и суеверие

МИТЪТ И ИСТИНАТА ЗА АМАЗОНКИТЕ

Едва ли има някой,който да не  чувал за смелите амазонки. Със своите невероятни качества теса предизвиквали възхищението дори на богоподобни герои като Ахил Пелеев. Той успява да победи в двубой Пентесилея, но преди тя да склопи очи, вождът на мирмидоните се влюбва в нея и в знак на дълбоко уважение предава тялото й на нейните съплеменнички. Тезей пък изгражда паметник на Антиопа в Атина. Внушаващи страх на всеки враг амазонките не случайно са наречени ойорпата – унищожители на мъже.

Дълго време се смяташе, че амазонките са само мит. Някои считаха, че Херодот ги е измислил, за да направи книгите си по-интересни. Бяха предложени също много етимологии за името им.Най-популярната идва от гръцкото а-мазо – безгръд.Вярвало се е, че древните жени-войни са режели едната си гръд, за да могат да стрелят по-добре с лък. Друга версия за значението на името им е персийското хемезен -всички жени. Предложени са били дори еврейското амиц-силни, монголското аиме зайне- прекрасни жени и славянското омужени –омъжени (в смисъл на мъжкарани).

До сега няма консенсус понито едно тълкуване, защото не е направено и по-задълбочено проучване на етногенези са на древните амазонки. Понеже най-ранните извори за митичните жени-войни идват от гръцки източници, то е доста вероятно и значението на названието амазонки да идва от гръцки език. Добър кандидат са гръцките думи амазео, амаза, амазофорете с-язден(езда),колесница(каруца), жилище на скиталци (номади). С тези понятия южните ни съседи са характеризирали конните народи, които са използвали каруци за спане по време на походите си. Конните народи познати на гърците са траки, скити и сармати. За последните се знае със сигурност, че са имали жени-войни.

При археологическите разкопки в Южна Русия ( курганите около Покровка) извършени от Дж. Дейвис-Кимбал бяха намерени над 50 гроба на индивиди от женски пол. Като дарове са били положени лъкове, стрели, мечове, копия… Всички артефакти са  сарматски по произход.  Това е в съгласие с твърдението на Херодот, че сарматите са потомци на скити и амазонки. Сарматките са били добре обучени във военното дело, понеже когато мъжете на племето са напускали временния лагер с огромните си стада, в селището са оставали жени, деца и старци. За да не могат враговете лесно да ограбят и унищожат останалите в лагера, жените са се заемали със защитата и са си вършели работата добре. Сарматките-амазонки са били уникални за времето си. Грижовни майки, любвеобилни съпруги и най-вече спасителки на племето.

Едва ли животът им е бил лек,но са намирали сили не само да отгледат децата си и да се грижат за родителите си, но и да се изправят пред жестоки противници. Тръпки са побивали гърците,когато са правели опити да завладеят сарматко селище. Имало е за какво.Обхватът на гръцкия лък е 100 метра, а на сарматския 300. Преди гърците да достигнат до стените на сарматското селище, доста от тях са приличали на таралежи заради многобройните стрели. С това проблемите на нападателите не свършвали. С ужас гърците установявали, че сарматските жени въртят със смайваща бързина дълги мечове, а бойните им брадви са били в състояние да пробият и метален шлем. Най-големия шок разбира се е бил фактът, че гордите елини са били победени от жени.

В древното гръцко общество на жените се е гледало като на собственост, докато при сарматите е съществувала полиандрията, т.е. една жена е била свободна да има връзка с много мъже.Нормалното за сарматите е било кощунство за гърците, които подигравателно наричат сарматите- командвани от жени. Да, жени, но не като гръцките, аволни, силни, свободолюбиви и смели сарматки. Пленително красиви, но и носещи бърза смърт на неприятелите.

Според Страбон сарматите саскитски народ. Гръцкия летописец обяснява също, че в най-дълбока древност (преди Троянската война) дори и траките са наричани скити. Прокопий определя сарматите като част от голямото семейство на гетите. Херодот нарича гетитенай-смелия и справедлив тракийски народ, а Дексип ги определя като скити. По-късно Стефан Византийски казва, че скитите са тракийски народ – скутиетнос тракон. В по-късни времена английския учен Дънлап определяскити, траки и пеласги като една общност. От всички тези факти излиза, че амазонките са били палеобалкански народ. Това се потвърждава от тяхното участие в Троянската война, а и в битката при Атика, състояла се през XIII-ти век преди Христа. Освен това амазонските благороднички Пентесилея и Антиопа са определени недвусмислено като тракийки по произход. Древните скулптури на амазонки показват жени с тракийски дрехи и въоръжение.

Сармати и имало и в Британия.През 165 година Марк Аврелий сключва мир със сарматите и им дава известна автономност (това събитие съвпада с началната година от Именника на българските князе). В знак на преданост те дават на римския император 5000 ката фракти (тежка конница). Част от тях отива да пази Адрияновата стена (в Северна Британия). Там сарматите основават свой град, който те наричат Дева, а това е тракийския термин дева/дава, с който е обсипана  древна България. Старото име на Пловдив е Пулпу-дева. От рода на мигриралите за Британия сармати е Луций Арторий Кастус, известени като крал Артур. Неговия “замък” Камелот е всъщност тракийската казарма от град Камулодунум, а истинското име на мечът му Ескалибур е Калач Болг ( калач означава меч и е свързано с нашата дума калъч- дълъг нож)….Толкова за тракийските миграции.

За да се разбере с точно с тетническата принадлежност на сарматите – потомци на амазонките е нужно да се направи етимологически анализ на названията на сарматските племена. Щом принадлежат на палеобалканските народи като траки и пеласги, то обяснението трябва да дойде от тези езици. Племенното название сармати е двусъставно. Сар отговаря на тракийската дума сартас-жълти българската дума жар, заря, зарево. Частицата мати отговаряна тракийския глагол мант, чийто ненасализиран вариант е старобългарския глагол имати-имам.

Частиците мат, мант, ват,вант се използват в арийските езици за образуване на прилагателно. От арийското пашу – добитък, паша получаваме пашу-мат –имащ добитък, богат. Това се е прилагало и в трако-пеласгийския. Радамант се състои от Рада, отговарящо на старобългарското радъ- радостен, и мант, отговарящо на старобългарския глагол имати-имам. Други примери са Ифидамант, Одоманти, Идамант…

На трако-пеласгийски сармати означава сияйни, светли, народ със светли коси. Принадлежащите на сарматите алани са описани от А. Марцелин като хора с руса, рижа коса, а самото название алани има прекрасно обяснение с българската дума алени-червени ( в смисъл на червенокоси, рижи). Друго сарматско племе са ариаките, за чието име Плиний казва, че означавало орачи. Ариакие просто по-стария вариант на орачи. Сираките са сарматско племе,за което знаем от Страбон. Сираки означава сираци – сами. Наречени са така, защото са били малобройни и изолирани. Името на язигите е обяснимо със старобългарската дума языкъ – народ, племе.Названието на аорсите е обяснимо с пеласгийската дума уриско-връзка. Аорси значи свързани, съплеменници. Удини е обяснимо с българската диалестна дума уда-вода, удини означава водни,живеещи между водни басейни. Съществува и тракийско племенно название имащосъщата семантика. Става дума за ведоните, обитавали в древността земите на днешния град Воден.

 
Преди епилога е нужно още едно пояснение.Названията сармати, траки, скитиса имена на родствени народи. Прокопий пояснява, че гетите са от същия родкакто и сарматите. Дион Касий нарича даките клон на скитите, а Стефан Византийски определя скитите като тракийски народ.

Всички тези хора са създали нашата държава. Днешните българи са потомци на и на гетите, и на скитите, и на сарматите. Няма държаваизградена от едно единствено племе. В Германия са се обединили потомците на алемани, хавки, франки, ингвеони, сакси, скири, фризи, херуски, хамави, хасдинги, тюринги, силинги и много други. Всички те са говорели близки наречия, имали са близки обичаи и материална култура.Различните имена не са гаранция за различен произход.

Досега мнозина чужди изследователи са опитали да си присвоят митът за жените-войни, но амазонките-сарматки са свързани с българското минало. Българските жени са най-красивите и най-силните, в края на краищата в техните вени тече кръвта на амазонската царица Пентесилея, на великата Томирис, на обожаваната Антиопа. През вековете българката е показвала многократно качествата си, превъзхождащи тези на гъркини и германки. Ето за това нека ценим, обичаме и уважаваме нашите български майки, съпруги и сестри! Докато има българки ще има и България!

авг.

28

БЪЛГАРИЯ И СЛЪНЧЕВИЯТ МОДЕЛ

Публикувано в: България, Мунданна астрология | Вашият коментар

България е създадена като империя. А това означава – като система, със собствен вътрешен център. Така пише и в Уикипедия: First Bulgarian Empire, Primo Impero bulgaro, Premier Empire bulgare… Само на нашия роден български език не пише така, което е странно. Ала за сметка на това, за вечни времена е „записано“ на Небето, по-нататък ще стане ясно къде, какво и как. Някога държавата ни бързо се е разраснала именно поради имперския си модел, превърнал я в пример за племена и народи от близо и далече. Щото империята с какво главно се отличава? С това, че функционира като система, притежаваща мощен вътрешен център. Че в „центъра“ стои специално подготвен, мъдър владетел (цар, император) способен да се обгражда с най-достойните си, заслужили поданици! И да обединява! Да буди възторг и да осъществява мащабни проекти. И по такъв начин – да приобщава и да разширява територии, материални и духовни.
А обединяващият принцип идва от какво? От небесното тяло, което е най-важно за живота на земята – Слънце. И от знака Лъв, който то управлява. Тъй както Слънце стои в центъра на Слънчевата система, излъчва топлина и светлина и около него кръжат планетите, много подобна е ролята и на владетеля (царя, императора) в империята. Той не разделя, а обединява и поражда желания, кръжащи около неговите. Така той създава система от голям брой отделни елементи и сили, действащи в една обща посока. Затова в мунданната астрология за владетелите (царете, императорите) и за имперския (слънчев) принцип се съди главно от Слънце и от знака Лъв. И същото отлично се вижда и на картата при създаването на България, показана по-долу:
Вижда се, че на тази карта Слънце е на трон в собствения знак Лъв и е в дом 10 (власт) и управлява дом 10 (власт), в непосредствена близост до МС (горна кулминация). При това, то е диспозитор и на териториалния (базисен) владетел Сатурн (Козирог). А същото убедително потвърждава, че канас ювиги Аспарух е бил забележителен владетел и голям обединител, такива са били и владетелите от цялата негова династия (Дуло). Такъв е бил и моделът, който той приел и който завещал на идните поколения.
Какво станало с този завещан слънчев модел през 14-ти век, обаче? Станало така, че цар Иван Александър просто го изхвърлил. И като резултат, България била разпокъсана на две царства и 7-8 деспотства. А оттук нататък до нейното физическо унищожаване било въпрос само на време. После цели 5 века българите нямали свои царе, нямали аристокрация – нямали свое ядро (Слънце, център). Върнали се хилядолетия назад и от народ, отново се превърнали в племе, движено предимно от лунния (родовия) принцип. Щото най-важното за един народ е да има собствено ядро (Слънце, център), както и работещ модел за неговото непрекъснато обновяване и пресъздаване чрез непрекъснато попълване с най-достойните, най-заслужилите си синове. Така функционира моделът на всяка трайна, успешна система, включително и слънчевата. Но българите постепенно забравили това и били лишени от мощна и обща вътрешна гравитация, както и от метод за нейното създаване. Ала минало време и ето, че те внезапно и преждевременно се озовават на политическата сцена на света, след преждевременното им освобождение отвън. Не като народ (Слънце), а пак като племе (Луна).
И какво се случило тогава? Тъй като те още не били в състояние да функционират самостоятелно като система – все още им липсвало собствено ядро (елит, Слънце) – най-напред припознали за свое ядро царя на освободителите и неговите велможи. После припознали царя на други освободители и неговите велможи, после царя на трети освободители и неговите велможи, после – на четвърти… Та така и до днес българите непрекъснато търсят и припознават за свое ядро (център) някой цар вън от своята общност. И в резултат, те продължават да функционират като племе. Като черупка, непрекъснато напълвана с едно или друго чуждо съдържание. А това няма как да доведе до нещо добро поради органична несъвместимост между едното и другото. И резултатът го виждаме и днес: политическа класа, назначена отвън и изпълняваща предимно външни поръчки. Заради което нейните представители, разбира се, биват щедро възнаграждавани, пак отвън.
В същото време най-способните, най-качествените, най-достойните (Слънце) българи, които биха могли да създадат така нужното собствено ядро и мощна вътрешна гравитация, биват непрекъснато прогонвани от родината. Или биват подлагани на вътрешна изолация. Така българското племе през целия си следосвобожденски период и до днес, с малки изключения, не е спряло да плаща най-тежък данък, по-тежък и от някогашния кръвен данък при набирането на еничари – непрекъснато да губи най-доброто, най-качественото от себе си.
Затова за целия следосвобожденски период, на същата карта (по-горе) Слънце не означава български владетел, а означава един или друг външен владетел (Център), около който кръжат България и българите. И като кръжат, центробежната сила така ги изхвърля, че те се разпиляват по целия свят. А как може да се промени всичко това? Най-напред – чрез осъзнаване. А после – чрез набиране на умни доброволци за популяризиране на осъзнатото. А после и чрез популяризиране на слънчевия принцип и на слънчевия модел, които дават живот на всичко под небето.

Има ли външен натиск да мълчим за древната ни история и защо е наш дълг да говорим за това?

Това е уникална карта на Аспарухова България, която ни бе изпратени от бесарабски българи, преселници в Украина. 
Преди дни във фейсбук с мен се свърза Габриела Стамова, за да ми даде източника за популяризирането на тази карта - книга на нейната майка, която препоръчвам на всеки, който иска да види истинското измерение на българското величие. 

Съдбините на България

Автор: Стефка Стамова

Издател: Металика ООД

За да видим, че България е била империя, разположена на два континента, които носят български имена - ЕврОПА (древна област, съседна на Род-ОПА) и АЗ-ия (както и АЗ-овско море, носители на древното българско АЗ). 
Граници на Аспарухова България са другите държави с това име на неговите братя, както и на Кубратова Волжка и Велика България, Киев на Кубратовия брат Шамбат и т.н. На изток и на запад Аспарухова България е граничила с другите Българии. 
Защо не учим това в училище? Логичен въпрос. Но отговорите са още по-логични:
- До Освобождението ни Раковски и други будители като него са се опитвали да върнат скритата българска история, като намират в редица библиотеки архивите, които категорично доказват древния произход на българите, тяхната висока цивилизованост, която са дали на народите на двата континента, които пък носят и български имена, както вече видяхме. 
 Цитат:  ‎"Европа" отначало е област в България. "Азия" е име на Анатолия. По-късно континентите започват да се наричат с тези имена. Ето и къде точно е първоначалната земя Европа (до Родопа) - това е днешна Източна Тракия - земята от западната страна на Босфора:
http://bgsviat.narod.ru/drevnobulgarskaistoria/Oblast_Evropa_v_Trakia.bmp Край на цитата

Истинската история на България потъва заедно с българската държавност през 14 век - при навлизането на турските окупатори, към Ватикана са изнесени от българските манастири тонове с документи за древния ни корен. Както знаят по-начетените от нас, Вати-Кан (името ни напомня друго българско насвание БАЛ+КАН = Голям Владетел. Вече има написано подробно как католическата църква е създадени от български духовници, но с течение на времето тази църква става враждебна към всичко българско) издава смъртна присъда на българите още в началото на 13 век, когато Калоян спира нашествието на кръстоносците, окупирали и разрушили Византия. (както знаем, в библиотеките на Ватикана е невъзможно да отиде обикновен човек или специалист. Досега двама българи са били там - д-р Стефан Гайд, който получава духовна степен, за да може да чете тези архиви. След като задълбочено чете, той издаде цяла поредица за древната ни история, заради което официалната ни наука му обяви война, а брат му беше пребит в центъра на София.  Божидар Димитров също посети библиотеките на Ватикана, но отказва все още да говори какво е прочел там.) Огромен архив от нашата история е отнесен по-късно - след 1944-та от КГБ.
Няколко десетилетия след турското нашествие, гърците изгарят каквото е останало от нашите архиви. За да променят изцяло историята на нашата цивилизация и да я присвоят, както ни отнемат дори Орфей, Дионис, Троя и т.н. 
Следващият удар по българската история е нанесен от руските имперски амбиции - използвайки заличаването на България и унищожавайки нашите държави около Волга - Волжка и Велика България, те превземат останалата част от историята ни - така българската азбука става славянска, цялата българска духовност и култура - също. 
След Освобождението - в период от около 60 години, българските учени наваксват 5-те века затъмнение за истинската ни история и отново я възстановяват. Не е тайна, че Хитлер е бил вманиачен на тема арийски произход на петата раса (в света има три държави, които носят в името си арийския си произход - БОЛГ+АРИА, Унг+Ариа и Бав+АРИА) и е бил няколко пъти в страната ни в търсене на свещения граал, допитвал се е до Ванга, заровил се е в дупката в Царичина, а според някои и в гробницата на египетската принцеса БАСТЕТ до Малко Търново. 
 А за да отговоря и на главния въпрос - защо това не се учи в учебниците ни, ще кажа: 
Политиката в световен мащаб има и световен интерес към историята. За съжаление. 
През 1944-та съветската политика, стъпила върху българската свобода, въвежда свои закони. Българите във Волжка България стават татари, а държавите им Татарстан, Чувашия, Башкирия и т.н. Над 15 милиона българи сменят името на рода си.   
Тук съветската политика дели българите на парчета, Сталин създава и Македонски език и Македония, за да разделя  и да владее. 
Какво прави той с историята ни? Амбицията в Европа да няма древни народи, а всички да имат начало от средновековието - плюс-минус някой век за едните или другите, е налице. Гърците още по турско признават на Русия, че е наследник на Византия, и така този проблем отпада. Но българите? Как да ги лишим от техния древен и славен произход? 
По най-милиционерския и тъп начин - показваме някакъв договор на Византия с България от 681-ва и толкоз. А на въпросите, които следват 
- Защо бащата на Кан Аспарух е имал друга България на изток, която е наречена Велика? 
- Защо братът на Кубрат - Шамбат, прави съседна до Велика България държава със столица Киев? 
- Защо в архивите пише, че Аспарух "пресича" Дунава, за да спаси българите от робството на Византия? 
- Защо Аспарух е убит във война в днешна Украина, като границите ни са били до Дунав и Черно море?
На тези логични въпроси - отговор никой не дава. До 1989 г. е имало заплаха с концлагари за всеки, който се е осмелявал да търси древните корени на българите. 
Дори и дъщерята на тогавашния ни тоталитарен управник Тодор Живков - Людмила, е убита заради смелостта й да търси този корен. Не случайно тя е първата след 1944-а, която има възможност да се възпротиви на тази явна кражба от историята ни. След срещи с държавни управници в Азия и Европа, дори и в Мексико, тя открива много от скритата ни история. При честването на 1300-години България, организирано с цел да се изнесе повече от истината за българите, не случайно до Тодор Живков идват официални писма от Индия и Япония, в които техните президенти пишат: Та вие имате толкова древна хилядолетна история, как е възможно да празнувате само 1300 години? 
Няколко месеца след като се вдига шум и то на високо ниво в световен мащаб за всичко, което Людмила започва да прави, тя умира при странни обстоятелства. 

Българската империя на духа е разположена и днес на тази територия, където има българи, които се гордеят с корена си! 
За да фокусираме вниманието на българите върху истинските му герои, които наистина са пример за младото ни поколение, учредихме награди за патриотизъм, силен български дух и защита на културно-историческото ни наследство. 
Росен Петров и продуцентският му екип от „Нека говорят” ще получат отличие за патриотизъм от сдружение Велика Болгариа. 
Това ще стане на официална церемония в София на 19 септември. Събитието ще бъде част от отбелязването на първата година от издаването на вестника за българския дух Велика БОЛГАРИА. 
Ще бъде връчена и почетна награда за опазване на културно-историческото наследство. Тя ще отиде при проф. Иво Кременски. 
По време на събитието ще бъде обявена и инициативата за научна експедиция „По стъпките на древните българи в Китай”.
Сдружение "Велика Болгариа" издаде със свои средства и дарения от БЪЛГАРИ-ПАТРИОТИ първите седем броя на вестника за българския дух - "Велика Болгариа". При този външен натиск да не се говори за древната ни история, ние считаме за наш дълг да не спираме да правим това. 
Може да станете част от нашата благородна идея да популяризираме Българската империя на духа, както я нарече акад. Д. Лихачов, като ни подкрепите.

ТРАКИЕЦЪТ ЗАЛМОКСИС – УЧИТЕЛ НА ЕВРОПА

Днес почти всички европейци са загубили връзката с древните си корени. Почти всички европейци са само сенки на предците си, служейки на материалното и забравяйки истинската си същност. На старите традиции се гледа като на отживелица, малко по малко те биват избутвани на заден план и биват обречени на забвение. Няма да отреча, че същата зараза е завладяла и доста сънародници, но при нас все още има надежда за възраждане и обновление.

Никои други хора не оказват такава силна съпротива срещу заличаването на националната им идентичност както ние българите. Никои други европейци не тачат така предано своите стари носии, песни и обреди както правим ние. Коледа, Сурваки, Трифон Зарезан, Кукерските и Русалийски игри, нестинарството и т.н. са все още живи. Въпреки упоритият фанатизъм с, който “медии” и “политици” се опитват за заличат българщината, тя не само не изчезва, но дори напротив, понастоящем броят на нейните защитници расте.

http://www.nosia.bg/wp-content/uploads/nosii/big/08.jpg

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/a5/Kukeri_razlog.JPG

http://frognews.bg/images/etno_calendar/trifon_zarezan_lozq.jpg

Защитниците на българщината са много защото ние сме древен народ, имащ силна генетична памет. Тя ни кара да пазим своето като нещо свещено. Ние сме се оформили като общност хилядолетия преди другите европейци и това ни дава предимство, за което другите могат само да си мечтаят. Не случайно акад. Дмитрий Лихачов нарече България държава на духа, а българите – най-древната съществуваща културна нация! Този смел учен каза истина, която десетки хиляди негови колеги не смееха и да прошепнат.

https://www.youtube.com/watch?v=3aGjymQ-l44

Доста са изследователите, които макар да не признават публично, дълбоко в себе си осъзнават, че българите са наследници на Орфей, Лин, Евмолп, Тамир и не на последно място Залмоксис. Докато Орфей се радва на известност, то за мъдрецът от средите на гетите не е казано много, както у нас, така и по света. Съвсем малко са тези, които знаят, че култът към Залмоксис е разпространен при северните и при южните траки. Ограничен е и броят на хората, на които е известно свидетелството на Иполит относно това, че келтските друиди са основали своята религия въз учението на Залмоксис.  

Не случайно траки и келти споделят едни и същи възгледи за безсмъртието на душата. Не случайно траки и келти имат близки погребални обреди. Посланието на Залмоксис е облагородила не само дедите ни, но и голяма част от старите обитатели за Западна Европа. Келтите от своя страна са разнесли тракийската мъдрост сред своите съседи и по този начин светлината тръгнала от Балканите достига до почти всички кътчета на Европа.

http://www.mixdecultura.ro/wp-content/uploads/2013/05/Zalmoxis-zeul.jpg

Кога и къде точно е роден Залмоксис не е известно. Той не е познат на Омир, но от друга страна авторът на “Илиада” не упоменава и имената на северните траки дошли на помощ на троянците. Вместо това говори за абии и ипомолги (доячи на кобили, пиещи кобилешко мляко) – най-справедливите измежду хората. Няколко века по-късно същата характеристика ще бъде употребена от Херодот за гетите. Същите тези гети, които считат Залмоксис за свой цар, учител и бог.

От Страбон знаем, че земите на това тракийско племе се простират от Херкинската гора (Шварцвалд, Германия) до река Тирас (Днестър, Украйна). Германия и Украйна разбира се са периферията на гетските владения. Ядрото обхваща Северна България и Южна Румъния. Сборяново е един от най-важните центрове на гетска власт. Навярно някъде в този регион е роден човекът, който ще се превърне в бог и със своето учение ще пробуди и облагороди милиони хора.

Пак благодарение на Страбон разбираме къде приблизително е била резиденцията на Залмоксис. Старият автор пише за обиталището на гетския мъдрец и споделя, че то е в пещера намираща се в планината Когайон, наречена така по реката минаваща през нея.  Когайон е наречена свещена, това е и значението на речното название. Според Иван Венедиков алтернативното име на река Когайон е Хиерасос, добавя и, че то е споменато в апокрифната българска летопис като  Ереуса. Венедиков локализира свещената река и планина в земите на Бесарабия (Там е локализиран и прословутият Онгъл на княз Аспарух) – И.Венедиков, Митове на Българската Земя, Медното Гумно, 1995.

Има обаче и други данни. Позовавайки се на сведенията на Аполон Родоски, Ото Менхен-Хелфен смята, че така наречената Свещена планина е в Тракия – “The World of the Huns: Studies in Their History and Culture”, с. 151. Индикация, че Свещената планина се намира в Тракия получаваме и от Йордан, който споделя, че синовете на Атила се заселват край Искър, Вит и Лом заедно със своите поданици и, че от тях произлизат сакромонтизите и фосатизите. Сакромонтизи означава обитатели на Свещената планина (sacer-свещен, mons-планина) – “Emnetzur and Ultzindur, kinsmen of his, won Oescus and Utus and Almus in Dacia on the bank of the Danube, and many of the Huns, then swarming everywhere, betook themselves into Romania, and from them the Sacromontisi and the Fossatisii of this day are said to be descended.”  - Iord. 266.

http://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#LI

Където и да е било обиталището на Залмоксис, той е почитан от всички траки. Известен е също и под имената Замолксис, Гебелейзис/Небелейзис. Замолксис навярно е грешка, този вариант е даден от Страбон, който пише около пет века по-късно от Херодот. Сорин Палига и др. смятат, че названието Замолксис е сродно на Земела – богинята на земята. Друга версия се предлага от някои краеведи и изследователи, които  свързват варианта Замолксис с глагола мълча, замълчавам. Не смятам, че това е правилно понеже не разполагаме с данни за това, че гетският мъдрец е приемал някакъв обет за мълчание.

Напротив дори, за Залмоксис се казва, че се е срещал с много хора и обяснявал на дълго и широко тайните на живота и смърта. Именно желанието на гетът да проповядва е довело до това, че дори далечен народ като келтите приема неговото учение и го предава на милиони хора. Невероятната смелост на галските племена се дължи на учението на Залмоксис, че душата не умира, а преминава в различни фази. Обучени в тази доктрина галите се превръщат в силен народ, пред когото треперят римляни, гърци и др.

Що се касае до името Гебелейзис, то бива свързано с различни понятия. Димитър Дечев предлага и.е. ghebel-глава – Die Thrakieschen Sprachreste, z.100. Цитирайки Walde, Pokorny, Димитър Попов дава значение за Гебелейзис светлина, сияние – Тракийската Религия, с. 169. Попов споменава и за връзката, която някои автори правят между Гебелейзс и тракийския теоним Сбелсурд, като бива посочен лит. глагол zibele-блестя - Тракийската Религия, с.175.

Няма съмнение, че лит. глагол zibele-блестя обяснява Сбелсурд и Гебелейзис, но това важи и за българския диал.глагол сбеля– правя бял, светвам, бляскам. Значението на Гебелейзис –светлият се потвърждава и от по-слабо познатите варианти на името, а по-точно – Белейз(ин). За тази по-стара разновидност на името на тракийския бог съобщава Димитър Попов - Тракийската Религия, с.169.

Тук е мястото да се добави нещо интересно. По-горе бе споменато, че според Иполит религията на келтските друиди е основата на учението на Залмоксис. Твърдението на гръцкия автор се потвърждава от откритията на Алфред Холдер, който ни предава келтските теоними Белсурд и Белен – явно имена на Залмоксис сред келтите.

Що се касае до Небелейзис – друго алтернативно име на Залмоксис, съществуват различни виждания. Някои смятат, че е възможно да се касае за грешка – объркване на гама-γ с ню- ν, но, ако пък се касае до действително име, то първата част – Небе(ле) трябва да се свърже с облак, буреносно небе, а частицата зис показва връзка за Зевс, Зиус -Тракийската Религия, с.170.

Аз лично смятам, че едва ли става дума за грешка, Гебелейзис, Небелейзис, Белейзин са само различни епитети на Залмоксис имащи едно и също значение – небесен, сияен, светъл. Тракийският Коник също има много имена – Аздул, Манимазос, Светулен, Перкон.  Няколко са и названията на тракийската богиня-майка – Ма, Мамузена, Кибела, Да, Вензис.

Самото име Залмоксис означава пазител, покровител, защитник. Порфирий пише, че името си гетът получил от залмус – име за меча кожа при траките. Същият автор твърди, че когато бил роден Залмоксис, той бил увит с меча кожа, но по-късно допълва и това, че Залмоксис означавало и чужденец според други хора – “ Zamolxis was he named because he was born wrapped in a bear's skin, in Thracian called Zalmus... Others say that, the name Zamolxis signifies a stranger or foreigner.”

http://www.tertullian.org/fathers/porphyry_life_of_pythagoras_02_text.htm

Тъй като южните ни съседи не са познавали езика на предците ни добре, често доста неща са били разбирани погрешно. Залмус/залмос не означава просто меча кожа, а дреха, покритие, покров, нещо, което пази. Вариант на залмос е зелмос, чието правилно звучене е било шелмос, но за елините звукът ш е чужд, а и те нямат буква за него. Вместо шалмос, шелмос бива писано ζαλμος, ζελμος-залмос, зелмос.

Шелмос означава покритие, защита и не е дума, която е изчезнала небитието. В старобългарския, респ. старочерковнославянския намираме думата шеломъ-шлем. Шлемът не е нищо повече от покритие, защита за главата. Значението на тракийската глоса залмос, зелмос като защита е признато от линвистът Димитър Дечев- “Die Thrakischen Sprachreste”, z. 181. Владимир Георгиев предлага подобно значение – ζαλμος, ζελμος = защитник – “Траките и техния език”, с.101. Знаем, че Залмоксис е отъждествяван с Кронос, Сабазий и т.н. Става дума за имена на върховно, архаично божество, праотец на рода. Съвсем естествено е, че на праотецът ще се гледа и като на защитник на народа и то, не просто като физически пазител, но най-вече и като защитник на духовното.

В дълбока древност названието на гетския мъдрец е звучало като Шалмос, Шелмос, но поради това, че Залмоксис е вече наложен, а и добре познат теоним ще продължа да използвам този вариант, с цел да избегна объркване. Многото названия на Залмоксис се обясняват с това, че той е древно божество. Нека не забравяме, че той е известен на племето асти в Южна Тракия, но също и сред гетите на юг и север от река Дунав. Не бива да забравяме и келтите, чиито друиди са инструктирани лично от гетския мъдрец. За да се наложи неговият култ в такава огромна територия е нужно много време.

Този култ не изчезва с идването на римляните в Тракия. Според Иван Венедиков, Залмоксис е почитан от войнишките общества. Римските легиони от друга страна са попълвани предимно с траки.  Уповавайки се на сведенията от  “Totus  Orbis  Descriptio”   Веселин Бешевлиев споменава, че Тракия е неизчерпаем извор на способни войници  -“Проучвания върху личните имена у траките”,  с.62.

Дори в по-късни времена почитта към Залмоксис продължава да живее сред населението на Тракия. Венедиков свързва празненствата на българите по Коледа, а и русалийските игри с древното божество на гетите. Нашият учен споделя следното: “Привеждаме тези сравнения, защото те поразително напомняли това, което вършат и русалиите в Поганите дни, както ги намираме в описанието на Арнаудов по Шапкарев: „Съберат ли се всички при балтаджията, той прави преглед на застаналите прави в кръг, минавайки бързо със секирата си покрай нозете им. Заедно с него те извикват силно и високо „ехе” и после потеглят подир свирците. Когато ходят или играят, русалиите не се държат ръка за ръка. В дясната си ръка те носят голата сабя, която повдигат и снишават според музиката, а лявата е свободно провиснала или прибрана.” Вероятно и танцът в чест на Залмоксис, споменат у Хезихий, ще е бил нещо подобно.

Във връзка с военния танц на русалиите в Западна Македония трябва да се спомене един факт, който не е без значение, когато говорим за връзката със Залмоксис. В Куцовлашките села в Югозападна Македония ходели да танцуват русалии, като един от тях бил маскиран като мечка — животното, съпътстващо Залмоксис.”

Разглеждайки русалийските игри практикувани от българите, Венедиков забелязва и други интересни неща: “По-нататък приликата между честването на Залмоксис и русалийските игри се чувства в някои практики, които заслужават внимание. Когато според описанието на Херодот траките принасят в жертва избрания по жребий „пратеник”, когото подхвърлят във въздуха, за да видят дали Залмоксис ще го приеме, те извършват една осветена у тях практика. Когато русалиите лекуват болен и го подхвърлят три пъти във въздуха на чергата, на която лежи, те също очакват от това намесата на бог. И в двата случая животът на подхвърления зависи от тази практика.” И.Венедиков, Митове на Българската Земя, Медното Гумно, 1995.

Не само русалийските игри са съхранили култът към Залмоксис. Баенето, съчетано с лекуване с билки е също ехо от древната религия. В работата си “Хармид” Платон предава разказа на свой сънародник, който се е срещал тракийските лекари възпитани в учението на Залмоксис. Те били толкова способни, че се вярвало дори, че могат да дадат безсмъртие – “Such, Charmides, I said, is the nature of the charm, which I learned when serving with the army from one of the physicians of the Thracian king Zamolxis, who are to be so skilful that they can even give immortality.

http://classics.mit.edu/Plato/charmides.html

Добавено е и това, че тракийските лечители са по-напреднали от тези на Елада, понеже следват мъдростта на Залмоксис относно това, че тялото не може да се изцери, преди душата да е излекувана. Поради това, че учението на Залмоксис не е познато на гърците, то техните лекари не са в състояние да разберат много болести- “but Zamolxis, he added, our king, who is also a god, says further, "that as you ought not to attempt to cure the eyes without the head, or the head without the body, so neither ought you to attempt to cure the body without the soul; and this," he said, "is the reason why the cure of many diseases is unknown to the physicians of Hellas, because they are ignorant of the whole, which ought to be studied also; for the part can never be well unless the whole is well “

http://classics.mit.edu/Plato/charmides.html

Венедиков също обръща внимание на ценната информация, която срещаме в “Хармид” -  “от сведенията на Платон за лекарите на Залмоксис се вижда, че лекуването (практикувано от траките), за което говори Сократ, става чрез билки и припяване”. Както вече бе споменато, това припяване е познатото в цяла България баене. То се прилага при уроки, болести, силна уплаха, т.е. практикува се най-вече за лекуването на душата – това, на което наблягат и лекарите на Залмоксис. След като душата е успокоена и излекувана, тялото също намира покой и се възстановява. Виждаме, че традицията, която все още пазим днес крие своите корени далеч във времето.

Именно поради това – възпитаването в липса на страх и търсенето на духовното, нашия народ е успял да се запази и да оцелее по време на вековното подтисничество на жестоки нашественици.

Известно е, че Залмоксис проповядва безсмъртието на душата. Той учи, че хората не умират, не изчезват в небитието, а просто напускат този свят и отиват в друг, който е по-добър. Знаейки това никой не би изпитвал страх, а именно страхът е това, което ни кара да търпим злото и неправдата.

От историята на Залмоксис научаваме, че той се усамотява в пещера, или землянка за три години, а след това, на четвъртата година той се появява отново при гетите за тяхна най-голяма радост – Her. 4.96. Някои вярват, че Залмоксис е прекарал трите години в подземно жилище, което сам си е направил и е останал скрит за човешките очи дълго време. Символизмът на това действие е лесен за разбиране. Рано, или късно идва край на живота дори и на най-добрите хора. Те биват оплакани  и положени в гроб под земята. След това идва трансформацията – душата приема нова форма, ново тяло и се оказва, че смъртта не е край, а е само една фаза, не нещо, от което трябва да се страхуваме, а факт, който трябва да се осъзнае и приеме като нещо естесвено.

От Залмоксис гетите, а и техните съседи и роднини мизите научават за пречистването на тялото и душата. Въздържането на ядене на месо, пренебрегването на материалното и избягването на негативни чувства е трансформирало предците ни. Не случайно тези от тях, които са следвали думите на своя учител са наречени чисти. Те наистина са били чисти както телесно, така и духовно. Това им е помогнало да видят света с очите на бога.

Посланието на Залмоксис е просто, но важно. За да проникне истината за съществото на живота до дълбините на душата ни, то тя трябва да е чиста. Омраза, завист, злорадство трябва да бъдат прогонени понеже те са отрова за духа. Вместо тях, в сърцето си трябва да направим място за любовта, истинската любов, която лекува. Любовта обединява хората, помага им да прогледнат, помага им да преодолеят различията и да си подадат ръка.

Ако ни бе грижа един за друг, то злите и порочните нямаше да смеят да излезат от сянката. Днес лошите вилнеят защото доста от нас затварят очите си за грижите и болката на своите братя и сестри. Дали българи щяха да бъдат клани като добитък, ако цялата страна се бе вдигнала на протест докато убийците не получат наказанието, което заслужават. Злото не бива да се търпи, срещу него трябва да се борим всички, а не да чакаме някой да изгори за нас. Дори кроткият и благ Христос направи бич от вървите на дрехата си и с него прогони търговците от храма. Въпреки, че проповядваше любов Божият Син не затвори очите си за грозното и неправдата. Така трябва да правим и ние.