(Хляб и зрелища IV- Възход и
падение на мутренския феодализъм по българските земи през 21 век II)
„В царството на слепите и едноокият е
цар”
Музика за настройване на
съзнанието:
„Аве, хер Дянков, Аве,
мутро-императоре-диктаторе, Аве Цвък-Ак, Аве, триумвирате, символ на слепотата и
овчедушието на мат’ряла, Аве, умиращите от глад в условия на фискална стабилност
ви поздравяват по пътя си към арената на идващата зима и мизерия - краят на
2012 година.”
Вече дори и бавноразвиващите се в България могат да
надушат натрапчивата воня на политическия труп ГРОБ, чиито недоносен живот е
поддържан единствено от скъпоплатена медийна PR-реанимация и командно дишане, в които като основен принцип
са заложени демагогията, гарнирана с пикантни елементи на мутро-чалгаджийска
субкултура.
Ние българите обичаме да се подиграваме на албанците
колко са изостанали, но единствено ние и те пропаднахме чак до там, че да ни
управлява крупна фигура от наркобизнеса – същият този, който е съсипал здравето
и живота на стотици хиляди български невинни деца и техните почернени семейства.
Е, да бъдем обективни - албанците са малко по-зле - тяхната мутра-цар (Хашим
Тачи) освен едър наркодилър е и крупен терорист, замесен в геноцид,
множество етнически прочиствания и други престъпления срещу човечеството, докато
нашият в сферата на насилието е бил само просто дребен рекетьор(бияч). Близки
(мир на праха им) до него твърдят, че не, че не е имал желание за нещо
повече – просто нямал куража да го направи.
„Нищо ново под слънцето”, както мъдро са казали
древните философи. Житието ни, обвито с черния воал на мъртвешкия и ГРОБовен дъх
на отчаяние и безсилие, е позната и добре проиграна илюминати схема в много
държави и исторически епохи. Налагат ни все по-явно добре изпитани социални
модели от феодалното Средновековието и робовладелската Римската империя, които
поради овчедушието на мат’ряла с успех продължават да са актуални в нашето
общество и до днес.
Ако се позамислим малко, ще видим, че интересното дори
парадоксалното при тези системи е, че мутренските диктатори (съответно феодални
барони и военни императори) са функция на тези социални модели, а не техни
реални ръкводители. Те просто хранят един егрегор (виж Приложение 1),
хитро манипулиран от кукловодите в сянката на окултното. Егото на тези
императори ги ослепява с фалшивия си блясък („Ах, сияйни, който те свали на
тази робска Земя?”) и им пречи да видят, че не те консумират властта, а тя -
тях. Когато обаче диктаторите станат нефункционални и напомпаните надежди на
масите за несбъдналата се ера на добрия цар се свият под критичния
санитарен минимум в морфогенетичното поле на електоралната таргет група, идва
ред за поредното кърваво начало/край – „Le Roi Est Mort, Vive Le Roi!”.
Този феномен е писмено датиран и по нашите земи от Крумови времена насам и
известен сред тесен кръг от историци като „сакрално цареубийство” –
ритуал, дълбоко запечатан в българската народопсихология. Така че нека НЕ ни
успокоява надежда на хоризонта под формата на малка червена звезда,
защото кръвта на самозабравилите се диктатори и монарси не премахва системата, а
напротив подхранва и подсилва нейния егрегор.
Време е да научим урока си и да осъзнаем тези принципи,
с които манипулират битието ни от библейски време. Конкретно нашата си българска
поука е, че ГРОБ не означава управление в духа на капитализма и неолиберализма в
чистите им форми, което може да бъде сменено само с едни избори, които от раз да
наклонят везната в полза на честно трудещите се. ГРОБ за съжаление е диагноза.
Диагноза на едно много болно общество. ГРОБ е муртрокапитализъм и
антиправов монополизъм, обслужващ сервилно криминалната котерия, родена
от уродливия т.нар. преход, в чиито върхове цветовете на партиите
избледняват поради надморското ниво и се сливат в един общ цвят – този на парите
и келепира. ГРОБ са просто поредната марионетна циркова трупа, танцуваща според
плана на престъпната ни олигархия, която пускаше кокала само след тежък шамар
зад дебелия мутренски врат на Боко от железния юмрук на топмилитариста чичко
Сам или от лапата на вечно гладната северна мечка-путинка.
ГРОБ не пусна кокала обаче нито веднъж в полза на
българския народ. Замръзяването на доходите и пенсиите на фона на постоянно
увеличаване на цени на основни стоки и услуги е бруталното доказателство за тази
политика на геноцид спрямо собствения си народ в полза на шепа монополи, тъпчещи
алчно ненаситните си гуши и тънещи в разгулен лукс на яхти, кокаин и елитни
куртизанки. Това е така, защото ГРОБ е най-уродливия клонинг на Лирнейската
хидра, наричана семпло БКП и нейния щит и меч ДС. Бившите
номеклатурни царедворци се превърнаха във феодални олигарси здраво вкопали
властта си в организираната престъпност, сивата икономика и тайните общества.
Преди да започне настоящия жизнен/жертвен цикъл, на мутренски си конклав те
избраха един от себеподобните си - барона Тиквата да води поредната
циркова трупа от шутове и уроди, наречена ГРОБ. Критерият на номинацията не бе
„най-достойният да седне на трона”, а точно обратно – кандидатът беше
най-алчният, арогантния и невежият, слепецът, който не вижда края на жертвения
цикъл и явните ритуалните приготовления за поредното сакрално
цареубийство...
„В царството на слепите и едноокият е
цар”
В памет на Капитан Петко войвода - един велик
българин, който надушваше родоотстъпниците с дъх на ГРОБ дори и в
следосвобожденската им премяна...
Алхимика
Приложение 1:
Егрегорите
Егрегорът
е метафизично явление. Той не може да
бъде познат по емпиричен път, но можем да видим неговите проявления в сетивния
свят навсякъде около нас. Егрегорът е енергийно поле,
захранвано от сбор от
мислите, чувствата и емоциите на хора и други одушевени
създания (животни и растения).
Егрегорът се ражда
чрез мислите дори на едно или повече
съзнания в определен момент.
Егрегорът е идея с най-обща рамка. Тази
идея се реализира в триизмерното ни пространство спрямо програма, базирана на уникален алгоритъм. Тя се задава от първоначалните метафизични строители на егрегора,
като в последствие се обогатява от мислите
на носителите на съзнание, които се
присъединяват към идеята-егрегор, докато тяхното поведение се движи в
предварително определените от егрегора параметри. Енергията на егрегора се подхранва от чувствата и емоциите на съпричастните към него съзнания.
Пример за егрегор е
патриархалното семейство. При
него мъжът и жената създават семейство, в
което мъжът обещава на жена
си да я издържа, а тя да му е вярна и да се грижи за домакинството.
Този тип семеен егрегор се ръководи
от програма на съзнанието, която има за цел да поддържа
предварително описаните модели на
поведение за всеки от членовете на групата. Енергията на егрегора ще бъде толкова по-силна, колкото по-силна
е вярата, които всеки член на семейството има в първоначалната
идея.
Егрегорът
се явява енергиен трезор, който акумулира в себе си тази част от енергията на
чувствата, енергиите и
вибрациите, които
членовете не могат да реализират на момента в триизмерната
реалност. Тази енергия
се натрупва от егрегора, за да помогне на членовете
на семейството да реализират желанията и стремежите, които са имали
първоначално в моменти на криза във
вътрешните връзки, изразяващи външно като липса на достатъчно любов и вяра един
в друг.
Тази специфика на егрегора разкрива феномена
„сдобряване в леглото”, когато след бесни и люти скандали семейни двойки
намират магически отново взаимното разбиране и хармония само след еднократен
секс. Случва се така, защото актът между двамата всмуква енергия от по-горните
енергийни слоеве, за да засили връзката във физически план. Това е метафизично
проявление на имунната система на егрегора. В тази му осбеност се крие неговата
устойчивост през вековете(seclorumJ). Егрегорът не старее. Индивидуалностите, чрез които
той се проявява умират, но той поради метафизическата си същност се запазва и
привлича към себе си нови души най-често посредством ритуали и сакрални
инициации.
Ето в тази статия описваме подробно
юридическата и метафизична същност и прераждане на егрегора на
организираната престъпност:
Обаче,
когато единият от двамата в егрегора на патриархалното смейство започне да се
отклонява от предварително зададената
програма на поведение, примерно, ако след десет години брак,
жената изведнъж реши да носи къси поли
и дълбоки деколтета и да ходи по нощни клубеве с приятелки без мъжа
си, то егрегорът ще се почувства застрашен, защото това й желание е в противоречие с
първоначално зададените параметри
на програмата му. Затова егрегорът
(носител на собствено съзнание) ще се опита да противодейства на стремежите на съпругата да
промени начина си на обличане и
поведение в обществото, като
използва за свое оръдие мъжа й. Под
невидимото въздействие на грегорът съпругът ще започне да й „вдига” скандали,
сцени и прочие битовизми, с които нямам желание да ви отегчавам, тъй като
българската действителност и без това ви залива в изобилие.
Влиянието на егрегора може да се имлицира и в по-големи групи в
обществото, каквито са
религиозните и партийните
образования. Например в
момента, когато се кръстиш, попадаш под влияние на егрегора на християнската църква. Този на вид безобиден ритуал при определена
последователност (католическото кръстене) е в състояние да заключи енергетиката на чакрите ти и да те изложи
на отрицателни влияния.
Сред религиозните и партийни
общности обаче можеш да намериш и приятели, хора които да те
подкрепят и защитават от деструктивни
сили. Тази закрила ще получаваш само при условие, че спазваш правилата и ритуалите, които са установени в
църквата или партията, в която
членуваш.
Когато започнеш, да се отклоняваш от правилата и каноните, егрегорът ще индикира това и ще насочи при теб хора, които да се опитат да те коригират в правилната
насока. Ако се противопоставиш и преодолееш страховете
си, егрегорът ще те
отхвърли, като оттегли енергийната си подкрепа от
тебе. Хората, които до вчера са били твои лоялни приятели, изведнъж ще се отдръпнат и даже възможно да се държат все едно не
съществуваш. Отлъчването прилагано от средновековната църква е христоматийно
проявление на тази функция на егрегорите.
Най-силно
захранване с енергия егрегорът получава чрез церемониите и
ритуалите. Ето защо колкото и скучни и банални да ви изглеждат
те, тези които контролират обществото държат много на тях и тяхната циклична
повторяемост. Колкото повече
ритуали има в едно общество или група, толкова повече енергия се отделя в посока към егрегора и той става
по-мощен и по-силен.
Животът на
егрегора продължава, докато има енергия, която да съответсва на структурата и алгоритъма на
неговата първоначална програма. Когато енергийното
захранване се
изчерпи значимо, егрегорът изпада в състояние на
летаргичен сън. Неговата потенция
остава, но е все по-трудно става да се прояви на триизмерно ниво. Подобно е положението на егрегорите на
някои древни религии (като тази на Древен Вавилон). Ако сега този егрегор бъде инвокиран от измеренията на
забравата и бъде захранен с
енергия (чрез ритуали), то неговата програма се активизира наново и той
ще набере сили. Кръвта, насилието и страданието са най-питателни за
нискочестотните егрегори. Това е и истинската причина (златото и властта са само
поводи над определени нива) за неспиращите световни войни, които като
първопричина са един гигантски календар за жертвоприношения, създаващ условия
определени многоизмерни същности да се подвизават в близки до нашето
измерения.
Има
няколко начина, по-които човек може да се
откъсне от влиянието на един егрегор:
- Да спре да го захранва с енергия.
- Да премине под власта на друг, по-мощен.
Достъпен пример за действието на егрегорите е
начинът, по който комунистическата власт преди 1989г. се опита и успя частично да
намали влиянието на
православната църква, като забрани общото празнуване големите
църковни празници – Коледа, Великден. Поради факта, че те представляват мощни ритуали, захранващи
православния егрегор с енергия и когато тяхното празнуване бе забранено, само за
45 години влиянието и силата на църквата спадна до критичен минимум. Същевременно бяха създадени нови ритуали – манифестациите
за 1-ви май, 9-ти септември, 7-ми
ноември и пр., които
подхранваха с енергия егрегора на БКП и
СССР. Програмата на този егрегор бе
заложена от марксистко-ленинската идеология.
След 1989г.
mind-хендлърите ни инсталираха нова програма на т.нар.
демокрация и пазарна икомика, а ние въртяхме доволно сини флагчета по
площадите, както прасенца въртят опашка пред пълна копаня. В този ракурс може да
разглеждаме егрегора като софтуер, който може да се инсталира в съзнанието на
големи групи биологически единици за постигането на определени и предварително
заложени цели. Те обаче не се постигат чрез законите на формалната логика и
роботика, построени на линейния принцип – „Правиш само и точно А, после Б и
накрая В”, а на алгоритмичен принцип, ограничен в определени параметри, които
дават лъжливото чувство за свобода. То се бази на формулата: Трябва да направиш
А,Б,В, а помежду тях каквото ти душа сака, важното е да спазиш времевата мярка
на параметъра и да обиколиш зададените ти крайъгълни камъни (cornerstones). Видовете егрегори могат да бъдат много - семеен, родов, фирмен, клубен, религиозен, национален, партиен.
Човек може да бъде под влиянието на
различни видове егрегори, но не може да бъде едновременно под влиянието на два
егрегора с аналогично
въздействие. Не можеш да
бъдеш католик и протестант едновременно. Всеки има право да избере този егрегор, чиято програма е
по-близо до неговите собствени
възгледи.
Каква е индикацията за мощта
на един егрегор ? - колкото повече хората в едно общество си приличат в дадена сфера на дейност, толкова по-силен е
егрегора. Друга мяра за егрегориално
влияние, открита от психолозите и социолозите е конформизмът.
До определен момент
влиянието на един егрегор
може да подпомага развитието на един човек (или общност) поради кумулационния и синергитичен енергиен ефект.
Трябва обаче да се има предвид, че от един момент нататък параметрите на егрегора започват да бъде спирачка за личностното духовно еволюционно израстване. Затова е добре
човек да успее да надрасне влиянието на егрегорите, да не се отъждествява с тях,
да успее да открие собствения
си път, защото сме в зона на свободната
воля, в която свободата и любовта не са
задължителна догма, но те определено са начинът по-който реалността се
функционира най-добре.
Алхимика и
Алхимиците
Няма коментари:
Публикуване на коментар