Oмир едва ли е предполагал колко дълго време ще бъдат четени неговите творби. Троя се превръща в магическо място, с което мнозина правят упорити опити да се свържат. По поръчка на император Октавиан Август, старият автор Тит Ливий създава история, в която корените на римския народ биват търсени сред потомците на троянеца Еней. Около седем века по-късно, търсейки необходимата слава за младата си държава, франките (меровингите) се опитват да си припишат троянски произход, като за това споменава Фредегар.
По-късно, по времето на княз Омуртаг, в Британия се появава “Historia Britonum”, в която Брут – човекът, за когото се претендира да е дал името на острова, е наречен потомък на Еней. Навярно още на времето е било ясно, че се касае за измислица, но поради слабата известност на историческата работа, едва ли мнозина са изказали някакви възражения.
Скандинавците също не се колебаят да положат корените си в отделечената на хиляди километри от тях Троя. Исландецът Снори Стурлусон прокарва виждането, че спомеватият в сагите град Асгард е Троя и, че Тор е син на дъщеря на цар Приам и е отгледан не къде да е, а в Тракия.
Не можем да пропуснем и свободните съчинения на кръстоносците. Те най-нагло дават като причина за грабителския си поход твърдението, че са потомци на старите трояни и не са тръгнали да завоюват чужди земи и богатства, а единствено и само искат да освободят бащините си земи.
Иронията е, че по това време, всеки човек запознат с “Илиада” е знаел прекрасно, че Хекуба – майка на Парис (Борисбел.моя) и първа съпруга на троянския цар Приам, е дъщеря на фригийския владетел Димант. Позната е била и историята на Дардан – праотецът на трояните, добре известно е било, че той също е от тракийски произход.
От друга страна, в същата тази епоха, в Римската Империя (Византия) и Западна Европа се знае добре, че българите са потомци на хората, които Омир, Херодот, Страбон и др. наричат траки. Бретонецът Вилхелм нарича цар Калоян предводител на траките.
В работа на Димитър Ангелов намираме едно интересно изказване на монахът Фулко: “ ...Vulgariorum, quos vocitant Thracas, ut habent monumenta priorum.“ – “…българите, които назовават траки според предишните паметници.” Тук става ясно, че има не едно, а няколко исторически свидетелства, според които българи и траки са едни и същи хора. За жалост Фулко не посочва конкретно кои извори е използвал, но точно това показва, че въпросните свидетелства са били добре известни.
Друго ценно свидетелство е това на Йоан Цеца, според когото българите са потомци на пеоните. Йоан Зонара също прави отъждествяване на българите от негово време с пеоните. Същите тези пеони, по сведения на Херодот, са колонисти от Троя. Недалеч от града на цар Приам са били владенията на мизите, които вземат участие в защитата на Троя. Тук е мястото да се отбележи, че освен колективното название траки, а и пеони, старите българи са били наричани и мизи. Това правят живелият през Х век Лъв Дякон, творилият през XII век Никита Хониат и др.
Както и да погледнем, през XII-XIII век вече са съществували предостатъчно данни, които са позволявали да се приеме, че българите бивайки потомци на траките, са едиствения народ, който има правото да изяви някакви претенции към Троя. Както римляните (византийците), така също и представителите на западноевропейските народи са знаели добре истината, но тя не ги е интересувала изобщо.
Съперниците на дедите ни са следвали упорито своите планове и ни най-малко не са се свенили да излъжат, да си присвоят нашата история и даже да започнат непровокирани военни действия срещу нас българите.
Нека видим как стои въпроса с наследниците на градителите на Троя в ново време. С появата на лингвистиката става възможно да се установи със сигурност кой народ къде е живял в даден период от време. Всеки език има свои особености, свое словесно богатство, които биват отразени в имената на градове, реки, местности.
Нека се спрем на няколко названия локализирани в областта Троада: Илион, Зелея, Кебрене, Скамандър, Тимбрис. Илион е алтернативното название на Троя, благодарение на Стефан Византийски знаем, че град с такова име се среща и на Балканите, по-точно Тракия. Лингвисти като Вл. Георгиев и др. дават обяснение със стблг. илъ-кал, глина. По-интересно е това, че дори в ново време на наша територия има топоними като Иловица, Иловацата, т.е. сродни на омировия Илион.
Омир споменава и река Скамандър, позната също и като Камандър. Цитиращ Георгиев, Леонид Гиндин дава тълкуване на елемента кам с kamy/камы-камък, като добавя, че Камандър означава каменна река – Stein-fluß. В такъв случай, българската успоредица на името на троянската река е Каменица. Както в Северна (приток на Вит), така и в Южна (приток на Рилска) тече река назовавана Каменицa.
В Троада тече река Кебрен, има област Кебрения, а и град Кебрене. Те съотвестват на имената на българските рекиЦибрица позната по време на Античността като Κέβρος и Цибър. Те могат да се обяснят с блг.глаг.цибрея-светлея, ясен съм.
Интересно е и названието на троянската река Тимбриос. Леонид Гиндин сравнява името и с фригийските и витинските Тембриос, Тембрион, Тимбрис. Сродно е cпоменатото от Прокопий тракийско селище Тамонбари, а и името на тракийската река Тимок, чието име Владимир Георгиев тълкува със стблт. тьма-тъма. Съвременна българска успоредица е името на река Темщица (Западна България).
Авторът на “Илиада” споменава за намиращият се в подножието на планината Ида град Зелея, названието може да се изтълкува с помощта на стблг. зелиѥ-зеленина, трева, а българската успоредица е името на село Зелениково, Пловдивска област.
Тук е мястото да се отбележи, че по принцип тракийското присъствие в Троада не се отрича от учените. Проблемът е, че като цяло археолозите са склонни да приемат, че старите балканци идват в региона едва към XII в.пр. Христа. И това не е малко разбира се, но реално дедите ни са основателите на Илион, а не късни пришълци.
Нека помислим логично, ако Илион е най-старото име на възпетия от Омир град, който е споменат от хетите още през XVII като Wilusa, а и името е признато за тракийско, то какво дава право да се говори за тракийско присъствие в Троада цели 500 години по-късно?
Има и друго, нима това, че името Илион- Wilusa е регистрирано в хетски архиви през XVII в.пр. Христа, означава, че селището не е по-старо? Чужди учени са публикували информация, която ни позволява да приемем, че дедите ни наричани в далечното минало траки, са обитавали Мала Азия преди хетите, а дори и, че станали благородническата прослойка на траките.
Макар да се прави уточнения, арменският учен Вахан Куркжиян твърди, че хетите са смесен народ – основата е представена от хора от азиатски произход, които обаче са доминирани от обитаваща земите край Боспора аристокрация говореща индоевропейски език: “Hittites were a composite people, fundamentally of Asian origin, butdominated by Indo-European aristocratic elements from the neighborhood of the Bosporus.”
Траките са единственият кандидат за въпросната хетска аристокрация и това би обяснило защо хетите почитат тракийските богове Арес и Епта под имената Яриш, Хебат. Нещата са от ясни по-ясни, но са в унисон с общоприетите теории и поради това никой наш учен не се осмелява да тръгне против течението.
Доказателства има достатъчно защото не само ономастиката доказва това, че дедите ни са най-древните цивилизовани обитатели на Троада, но и археологията. Намерените в Троя предмети със знаци имат паралели не къде да е, а в руните на старите българи. За жалост по този въпрос цари гробно мълчание.
Сравнения на знаци от Троя със старобългарски руни
Вярно е, има такива учени, които говорят за трако-троянските връзки и дават ценна информация, но истината трябва да се каже до края, а не тихо и смутено да се дават части от нея. Което е наше си е наше и трябва да си го изискаме, а не покорно да се свиваме и да чакаме чужденци да ни диктуват какво можем да кажем и какво не.
Дедите ни станаха велики и устояха на много врагове не с чакане, свиване и смирение, а със защитаване на своето. Помислете – случайно ли е това, че Галия е покорена от Цезар за 5-6 години, че ибери и лузитани са завладени също бързо, че Гърция е направо прегазена от римляните, но на легионите от Вечния град са им нужни почти три века да сложат дедите ни под своя власт, и то не всички.
Рим така и не посмява да се тръгне против предците ни останали в Източните Карпати и Черноморските степи. Именно тези непокорни и мразещи веригите хора, са героите, които освобождават земята ни през 680-681-ва година. Предани на своята традиция, имащи сила и упоритост, дедите ни са направили това, което навремето е считано за невъзможно. Показали са, че неслучайно в древните легенди техния произход се извежда от въстаналите срещу боговете гиганти, които макар и изпепелени от мълниите на гръмовержеца, не изчезват а дават начало на нов народ, който се изправя от пепелищата и показва, че нищо не може да го унищожи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар