Алгоритмите

По този въпрос ще ви покажем (с най-елементарни примери) как се създава бъдещето. Дискусията не е за елементарни примери като: ти ме удряш и аз те удрям, зъб за зъб, кръв за кръв, формиращи само един от разделите на Карма – всичко е много по-сложно. Ние ще ви покажем докъде стига човек с натрупването на потенциала на неговите мисли, всяко едно негово действие ...

За начало, какво се крие зад една такава проява, наречена гордост, като желанието да се прекъсне говорещият. Прекъсването не е задължително да става с думи, достатъчно е да става мислено. Когато някой вдигне ръка, опитвайки се да говори, когато другият още не е завършил, със своя жест опитвайки се да прекъсне говорещия, той не само показва себе си като по-умен отколкото е всъщност, но в този момент той изцяло не чува нищо. Да прекъсваш, кимаш, хъмкаш „ да”, това са все най-основни начини за изразяване на гордост, което показва, че нивото на Съзнанието на човека в този момент е изключително ниско и ако човек прави това продължително време ... Разбира се, медалите нямат само една страна и има разлика в това кого прекъсваме, този, който се проявява по-глупаво от вас в този случай, или този, който се проявява по-умно. Огледайте се наистина внимателно около себе си и вижте кого в частност понякога прекъсвате. И след това вие ще разберете, че дори прекъсването на куче, което лае продължително, е вече създаване на алгоритми. Ще разберете, че когато човек агресивно иска някой друг да млъкне или дори на шега да казва „О, да беше си замълчал” или „Вече знам това”, или дори „И без теб щях да знам”, то това показва, че негов Съ-знание е в задънена улица.

Какъв вид алгоритъм създава човек за себе си, за своето бъдеще, когато прекъсва друг човек? Той създава алгоритъм за блокиране на своето Cъ-Знание. Какво означава това? Много е лесно да се види в този пример – човек си мисли за нещо, но неговите мисли отлитат нанякъде и други мисли ги прекъсват, той не може да се концентрира, не е в състояние да намери прост отговор на въпроса, решението, а отговорите, които намира, се оказват или безполезни, или началото на веригата, или това, което се случва в повечето случаи е, че тези отговори го водят в минни полета. Когато получи прост отговор от някого, той не може да разбере защо не е могъл да открие сам отговора, толкова било лесно! До всички тези блокажи в Съзнанието се е стигнало от времето, когато е прекъсвал другите. Ако човек има слаба логика, това вече говори за сериозни проблеми в Съ-Знанието ( Съзнанието) и причината за това на първо място е, че той не слуша и със своите мисли и дори повече с думи прекъсва говорещия.

Само този, който вече е развил някакъв вид сферична логика ( до която се е стигнало като преди това е научил как се построяват елементарни, кратки и дълги, последователни логически вериги), може едновременно да слуша, да обработва информация и пише или разговаря. Ако човек не може да построи дори елементарни логически вериги, трябва да се помисли с какво е създал тези алгоритми, така че с големия си Опит ( който в днешно време притежава всеки), не може да намери нощната масичка в своята Къща, да не говорим за логика. И нещо повече, тези хора обичат много да поучават другите какво трябва да знае или прави едно дете в детска градина и видът им е много сериозен.

Един човек, за да може да обхване огромното количество Универсални закони на Пространството, влияещи върху взимането му на решение, първо трябва да се НАУЧИ да слуша внимателно, да спре да прекъсва или спори, и във всяко нещо, което привлече вниманието му или което усети, да вижда знак. Необходимо е първо да разбере, че няма едностранни медали, и ако не е намерил поне пет страни, да не оставя започнатата задача или въпрос, а да продължи да търси и намира, така че по този начин да е възможно поне частично да разблокира своето Съ-Знание и да започне да ВИЖДА повече от другите.

Още няколко причини за блокиране на Съ-Знанието на човека – генерализации и емоции. Когато един човек не иска да влезе в детайлите, неразбирайки механизмите на Карма, а само обобщава без да желае ИСТИНСКИ да открие другите страни на медала, когато той отрича всичко със своите емоции, той не само блокира възприемането на информация, той създава алгоритъм за своето бъдеще като блокира Съ-Знанието и дори нощната масичка в неговата къща е като игла под килима. Необходимо е да се обобщава, но това трябва да се прави само след като човек е разбрал детайлите на сферата и е открил поне десет страни на медала. А емоциите може да се упражняват само за производство на енергия и Учене, предупреждаване на другите, но не и за празна реакция на това, какво се случва наоколо.

Има страховита стена, която Съзнанието не само че не може да прескочи, но и на която то дори не хлопа. Звучи парадоксално, но стената се формира от Знанието. Академично или по-точно мъртво Знание, необработено логически. Колкото по-голям е професионализмът на един човек в определена сфера на работа, толкова по-лоша и непробиваема става стената. Професионализмът в един вид енергия, изобщо, е недобър случай, за който е писано няколко пъти и случаят много добре се вижда в примера с лодката, наклонена на една страна с носа нагоре. Тези професионалисти са самоубийци с един сегмент – с гордост, която ги води към дъното.

Тези, които непрекъснато мрънкат, че искат доказателства, позоваване на авторитети, може да не са само в плен на кумиризацията, а тяхната памет да е задръстена от всякакви видове справочни величини. Въпросът е за какво да знаем история, ако някой има за главна цел да помни дати и имена, вместо да строи логически конструкции, да вижда цикли. УЧЕТЕ СЕ от историята. За какво му е да знае на човек правилата на езика, ако говори само глупости. За какво ви е да знаете термини, ако не разбирате тяхното пълно логическо значение, ако не сте в състояние да обработите информацията и да я свържете заедно в една обща картина. За какво са кръстословиците, произволни състезания (включително „ Кой иска да бъде милионер?”), ако те се основават на мъртво Знание, което не изисква логическо мислене.

Ще има такива, може да сте сигурни в това, които ще кажат, че в един момент това Знание ще бъде потребно. Колко пъти чрез Фейсбук, Природоведи получаваха запитвания относно рождената им дата и нещо повече, това бяха едни и същи хора, които го правеха много пъти. За какво? Дори ако биха получили отговор на този въпрос, какво би се променило в самите тях? За какво ни е да знаем кои са били първи - атцеки, маи, атланти или инки? Добре, ще кажем за какво – този, който зацикля на мъртва информация, показва, че се подготвя за следващата реинкарнация за същото това място, където вече се е прераждал няколко пъти преди, само защото неговото ниво на Съ-Знание е било застопорено като влак, пред който релсите са свършили. И това не е всичко – този, който се е застопорил в древностите, върху мъртвото знание, без да прави логическо продължение към Фините измерения, се подготвя да се прероди в миналото. Огромна е разликата – да се учи историята заради хронологията на дати, имена, показност - или с цел хронологична екстраполация към бъдещето. Често ли виждате увлеченията по история да завършват с познание за модела на бъдещето, Карма, Съ-Знанието, структурата на Пространството?

Само този, който не носи празни консерви вкъщи, а НЕЗАБАВНО преработва логически всичко, което внася, само този, който спира да спори, да се извинява, да прекъсва другите, да кима и да хъмка утвърдително, само този създава алгоритми за себе си, които му позволяват да анализира масата Универсални закони на Пространството, разглеждайки всеки въпрос от всички страни и като следствие взима най-Правилното решение за всеки конкретен случай. Алгоритмите се създават и се усилват с всяка една днешна мисъл. Тя е базата на тези и други алгоритми, върху която се строи бъдещето на всеки.

Колко много са търсили философския камък, а още повече са търсили абсолютния инструмент. Колко много от тях са „мислили”, че са намерили всеобщия инструментариум във формата на медитация. Колко от тях, от леност, нежелаейки да се вгледат в себе си, под диктата на алгоритъма на тяхната гордост, чакат рака от планината да им свирне и ги привика да го следват по единствения Правилен Път. Колко от тях не искат да възприемат, че интуицията е съставена от логиката. Колко от тях плюят на това, което им се казва за алгоритмите. Колко от тях ще минат през широките двери, защото се казва, че тези, които минават през тях, отиват в Ада, а тесните двери водят в Рая и името им е логика. Логическата преработка на всяка една собствена мисъл, всеки знак по Пътя, позволява да не пускаме на самотек Съдбата си надолу по хълма, а по пътя на логиката да строим Правилни алгоритми за бъдещето, които повдигат Съ-Знанието и водят Нагоре.